Оставил бе всичко великият цар и цяла нощ бягаше от своите великолепни дворци, дивни чертози, красиви жени и поклонници...
До дъното бе изпил мъдрецът-цар горчивата чаша: в един ден той, без да ще, научи, че любимата му жена не го обича, приятелят му завижда и подкопава трона му, че учениците на мъдростта повечето учат и слушат, но че всичко това не влиза в сърцата им, не повдига душите им...
И дивният храм, който градеше на Бога, му се видя светотатство, защото случайно бе разгърнал свещеното писание - и стих бе намерил там: «Кой си ти, който ще ми съградиш храм? Не е ли земята подножие на нозете ми и небето облегало на ръцете ми?»
Очите му бяха се отворили - сякаш вековете на бъдещето се изредиха и минаха пред него! И видя той безсмислието на всички стремежи човешки, разрастването на всички постъпки от семена в мощни дървета, от погрешки - в престъпления, в проклятия - на отделния човек, на рода, на цели народи... И видя той живота си разлян в хиляди дни, и дните и делата си - в хиляди люде...
И стана му страшно тъжно - и бяга през нощ царят-мъдрец в прости дрехи, оставил всичко...
И като последен скитник на земята, самотен и изоставен, бродеше той из маслинените гори, навлизаше в пустинята, качваше се по хълмове и слизаше в техните подножия да търси вода.
Нощни птици пееха над главата му и диви зверове рикаеха в далечината...
«Суета и всяческа суета» - мислеше си царят, седнал на камък под ширококлонесто маслинено дърво. «Суета сует!...»
А нощта преваляше. Лека роса се полепяше по косите му. Дълбоко замислен, той не виждаше нищо, не чуваше нищо. А нощта бавно си отиваше. На изток се вдигнаха розови завеси и слънцето надникна.
Неволно вдигна глава и царят. И в душата му нещо трепна. Като че ли стар приятел му шепне ласкави думи.
Вслуша се той и изправи.
Далеч от него се чу шум - и плясък на криле... гугукане - и замилваха го крилете на гълъба, който бе го някога напуснал. Милваше го той с крилете си и галеше със своята глава...
Изгубеният гълъб!
Със сълзи на очи го гледаше царят-мъдрец. - О, не всичко е суета в света! Любовта е, която изпълня всичко, без нея наистина е всичко суета сует!...
– – – – – – – – – – – –
Дошлите многобройни слуги, тревожни, намериха царя с гълъб на ръцете, спокоен и могъщ, макар и дрехите му да бяха изпокъсани и косите на главата му - в безпорядък.
- Велики царю, гостенка ти дойде, скороходци дойдоха - великата Саабска царица.
- Да бъде посрещната! - каза той. - А ето и другия гостенин - изгубения гълъб - показа го той.
- Ще ни говориш ли тогава за тайните на Битието? Ще ни учиш ли пак? запитаха го жадуващите ученици, които следяха очите му.
Той само ги погледна, но в очите му имаше толкова любов, бликаше такава радост, че никой не помисли даже, че е нужен някакъв друг отговор.
