Мълчаливо седяха учениците при извора. Мъдрецът бе се замислил дълбоко и никой не смееше да помръдне и с най-лекия шум, да не смути Божествената му мисъл.
Бавно залитащ слаб човек, с високо чело и блестящи очи, се приближи до тяхната група и се спря недалече.
Мълком изгледа той всички и те - него. Мъдрецът сведе поглед от висините. След това направи знак и един от учениците го запита:
- Какво искаш?
Мълчеше новодошлият. Направи знак отново пак Мъдрецът - и друг ученик го запита:
- Кой си?
И пак мълчеше новодошлият. Трети път го запитаха:
- Къде отиваш?
И никакъв отговор не се получи. Тогава Мъдрецът му каза:
- Говори!
- Да, ще говоря и за това съм дошел - каза той. - Преди хиляди години Ти ме призова, но аз не дойдох. Ти ме срещна веднъж и ми каза: «Ела след мен», но аз бях много богат и красивите дрехи и външен живот ме държаха при себе.
- Какъв глупак! - обади се някой от учениците.
- Жалиш ли за това? - попита го друг.
- Гдето е съкровището, там е и сърцето му - каза Мъдрецът. - Говори!
- Години минаха, наново се родих - син на цар. Всичко имах и все пак нещо ми не достигаше. Чувах гласа Ти - винаги чувах Твоя глас: «Ела след мен!» А аз ходех на лов, веселих се - и изгубих силата на краката си. Те се люшкаха като на дете... и никой не можеше да ме излекува...
- Безумие - обади се някой ученик.
- Жалиш ли? - попита други.
- Години минаха. Наново се родих, красив и млад, отново чух гласа Ти: «Ела след мен.» Но тъкмо тогава красива мома бе ме взела в плен.
- Глупост! - обади се някой.
- А ти обичаше ли я много? - попита Мъдрецът...
- Да, аз бях готов всичко да дам и дадох...
По стръмен път вървях, да дойда тук. Стъпките ми бяха боси - и всеки камък бе окървавен... Но аз помнех думите Ти - и ето ме, дойдох! Аз вече нямам нищо, но нали Ти имаш всичко? И тоя, който Те е намерил, е намерил необходимото?
- Какъв нахалник! - каза някой.
Погледна го Мъдрецът, погледна и тия, които го заобикаляха, и го запита:
- Жалиш ли за всичко това, което е било?
- Не, за мен то трябваше да бъде! Всичко това обичах на своето време и жалих с всичкото си сърце.
- Добре, ела! Който много е любил, томува и много се прощава.
Едва допря се той до него, и лицето му засвети, златоткани дрехи смениха изведнъж дрипите и той се изправи, здрав и мощен.
- Седни при нозете ми! - каза Мъдрецът. - Ти всичко си изпитал и сега можеш да учиш Мъдростта.
