- Слушай - казал емирът след време на стария приятел на своя баща, -ти ми говори за Мъдреца и другите ми казаха. Виждам, че е така - всички ми описаха себе си!... Него не го зная, но тях зная и думите им чух... Но сега предстои да правим война... Ти знаеш това. Да отида аз да попитам, да се преклоня пред тоя, който няма моята сила и сан, ти сам разбираш... Затова иди ти и запитай го тъй, издалеч, и после ще ми кажеш. Няма да ти дам никакъв дар - ти ще се явиш като прост човек при него...
Отишъл старият приятел при мъдреца, бавил се доста и когато се върнал, емирът го попитал с нетърпение:
- Какво ти каза?
- Каза ми... Хубаво е и по-хубаво ще стане!
- Да е жив - казал Емирът, - виждам, че е умен човек!
Отворил той война, спечелил отначало, а после се предали войските му на грабеж и насилие. Накрая изгубил всичко и едва сам се спасил...
Минали се много години, преди да се опомни Емирът от страшния удар. Но времето лекува всичко: забравил Емирът - млад бил.
Но започнал да управлява той все по-строго, да туря данъци по-тежки, да не вижда неволите около себе си.
И ето, народът започнал да негодува. Като вълна на голямо море зашумели редовете му, минали през ширните градини и дворци на Емира.
Стреснал се той.
- Иди - казал той на стария бащин приятел, - иди и виж какво ще ти каже Мъдрецът за всичко това.
Отишъл през нощ старият бащин приятел и се върнал бързо при Емира.
- Да си жив, Господарю. Той ми каза: «Хубаво е и по-хубаво ще стане!»
- И той да е жив. Виждам - умен човек е - казал Емирът и заповядал на войските да потушат с нож всички размирия.
Но народът излязъл по-силен. Част от войските, на които било също дотегнало от неволите, водени от честолюбиви шейхове, победили царските войски, навлезли в столицата и палатите - и Емирът през нощта бягал...
Като нещастник скитал той, воден само от добрия стар приятел. В тъмна нощ дошли до дома на Мъдреца. Светело още там.
Похлопали и влезли.
Изправил се Емирът гневно и казал:
- Ти си един лъжец, никакъв мъдрец не си! Два пъти те питах и два пъти ме излъга!
- Така мислиш ти - казал му Мъдрецът, - два пъти ме пита и два пъти ти казах: Хубаво е и по-хубаво ще стане! Не беше ли така?
- Хубаво... На тебе е хубаво...
- Да, но после. После казах: По-хубаво ще стане. Но аз не казах, че на тебе ще стане по-хубаво. На някого все ще стане по-хубаво...
Не стига само да питаш мъдреца, трябва и сам да си мъдър, за да разбереш това, което ти се казва. Затова ти и туриха това наказание - да се учиш.
- А не би ли искал ти да ме учиш? - запитал смирено Емирът.
- Може, но моята наука е сурова. Понеже не можа да водиш хората, ще ти дам стадо овце и камили.
- О! Това не е за мен - казал Емирът, - по-добре изгнание в пустинята или чужбина, из горите да се скитам.
