Учителят гледаше съсредоточено ученика, който от няколко дни беше изчезнал, без да се обади къде и защо е ходил. Прадядовската немирна кръв го спохождаше често и му изиграваше понякога лоши шеги.
Гледаше го Учителят и нищо не говореше, а после малко тихо му каза:
- Непоправима е погрешката ти!
- Как може това? - извика ученикът огорчен. - Та нима за Бога не е всичко възможно?
Замълча Учителят. И когато по-късно заговори, мнозина чуха горчиви думи:
- Горко вам, които комаря прецеждате, а камилата поглъщате!
Той говореше спокойно и с любов - а и истинни бяха словата Му.
И когато си отиваха, всред тълпата, той им каза:
- Разрушете храма и в три дни ще го направя!
- Четиридесет и шест години е граден - обади се ученикът.
Погледна го Учителят.
- Когато беше за твоята грешка - Бог всичко можеше - а обезсиля ли Той за Храма?
Ученикът със сълзи на очи Му целуна нозете.
- Прости, Учителю !
- Прошка искат престъпниците - а ти само забрави - каза Учителят и го погледна с такава любов, като да бе загубена овца, която е търсил отдавна. И трепнаха всички сърца на околните, защото сетиха сянката на Неземното до себе си.
