Видях тъй много и се радвах, макар че нямах думи за видяното.
- Искаш ли още? - питаше ме той,
- Да - казах Му аз, - моля, не за мен. Аз имах и видях. Видях, че животът има много форми, а всякъде е един, както и водата навсякъде е една, но през разни места минава и различни примеси съдържа.
- Да, една е като лед, вода и пара - каза Той, - но все пак не е нито едното, нито другото, нито третото. Водата за жадния е живот - а за другите е само вода, пара и лед. И само той знае що е вода - умирающият от жажда!
И хляба гладният го знае що е - гладующият!
- Така е - пошепнах аз.
- Аз видях и разбрах, но що да сторим за тия в света? - за тях, другите, при които Ти минаваш - и те не Те виждат!
- Та що? - каза Той. - И слепците не виждат слънцето, но го сещат и знаят. И най-малката животинка го знае и се ползува.
- Така е - казах аз, - но виж, има толкова хора, които все пак страдат. Не може ли нещо да се направи за тях?
Той мълчи. Мълчах и аз. И стана ми мъчно много. Той видя това и проговори:
- Ако слънцето е изгряло, а мнозина стоят в зимниците си, слънцето ли е виновно?
- Така е - казах аз. - И видях, и зная колко много Ти им помагаш. Но какво да сторя и аз, малкият, който искам да направя нещо за мойте братя?
Той ме погледна отново. В очите му имаше весели пламъчета, които играеха там и надничаха, за да ме видят по-добре.
До Него бях, а видях се да лежа на легло - старец, смирено скръстил ръце на гърди. И от тялото ми излезе сякаш стъклен момък, млад и красив, и се изправи. Възрадвах се.
- Да, това съм аз, красота, младост и сила! - мислех си. Но ето, и прозрачният момък стана на розова мъгла с много червени и сини нишки, като пламъчета, които започнаха да се въртят едно около друго, нежни, леки и красиви. И разбрах, че и това пак аз съм. И много се учудих. И погледнах Него. А Той заклати глава.
- И това е само нова дреха - каза ми Той.
- Ти искаш да помагаш? - и се засмя. - Ето! - посочи ми Той и аз видях везни със златни капони. И меч на едната от тях турен. И скиптър златен, обсипан с диаманти. И до тях голяма кошница с плодове.
- Избери си - каза ми Той, - и после ще говорим.
Застанах аз до тях и мислех. Мечът бе тежък и острието му лъщеше. Ръката ми сама се протегна към него. Като че нявга бе го държала и сега си спомняше това. Но аз погледнах лицето Му, а то бе безпристрастно, каменно сякаш - и аз се свих и прибрах ръката си.
И на скиптъра се спря погледът ми. И си помислих, че може би мнозина са го носили - и един от тях съм бил и аз.
Познат ми беше блясъкът на неговите диаманти, рубините му топлеха моето сърце, а сапфирите му приказки ми разправяха за едни сини както тях очи, с които някога съм споделял своя жизнен път. И аз потърсих Неговия поглед. Но очите Му бяха затворени, като да спеше и в унес виждаше нещо далечно и лошо. И аз прибрах протегнатата си ръка.
Тогава погледнах плодовете. И стори ми се, че всеки от тях ми проговори. И това, което казваха, беше същото, което и слънцето говореше:
- Яж - и жив бъди!
И аз протегнах ръка и взех плод. И лицето Му светна и Той ми продума :
- Яж и на другите дай!
Тоя, който съди - себе си осъжда. И тоя, който иска другите да оправя -себе си обвързва и обърква. Друг е, който съди и оправя хората. Но и ти можеш да помогнеш, ако занесеш помощта на тия, за които е дадена.
Вземи, яж и раздай!
И видях огъня, разноцветния пламък да се връща в стъкловидния момък, а момъкът да потъва в тялото на стареца. И пак ми се отвориха очите и гледах, като през подземни дупки от една далечина.
А тялото си сещах като да бе от олово. Ръцете ми тежаха като да носеха невидими вериги, а нозете ми се прилепваха по земята и аз ги мърдах едвам.
А той бе до мене. Край бистър поток вървяхме и ми каза:
- За да помагаш, трябва да слезеш при тия, на които ще помагаш. Гъсто е морето, в което те плават, и тежки са къщите, които те носят. А лошото не е в това, а защото те спят - и съня си вземат вместо истина, и временното - вместо вечното.
Иди и ги събуди! Но за да ги събудиш, ти сам трябва да знаеш и помниш, защото те и тебе ще се опитат да приспят. Те тичат подир миражи и блянове, които само там и тям са потребни - в тяхното море. А тук горе, където сме ние, в тоя светъл въздух, в тоя обширен свят - това са само мрачни сънища на неспокойни нощи.
Но ако ти им вземеш сънищата и не им дадеш нищо, те ще се нахвърлят върху ти, за да те премахнат. Не взимай патериците на сакатите и болните. Но ако и много им дадеш, а те не знаят да го ценят - все едно е, че нищо не си им дал.
Много ще мислиш - и право ще мислиш! И ще постъпваш както слънцето постъпва, както водата постъпва, както въздухът постъпва. Тогава само ще паднат превръзките от очите на тия, които те опитат.
Занеси им Истината на светлината, за да видят вечната свобода на живота.
Покажи им ограниченията на Доброто, за да разберат Истината, която носи свобода и добруване.
И раздавай всичко, което си получил, за да бъдеш извор, обилен извор, от който всички да пият, без страх, че ще се свърши!
- Хляб стани, жив хляб - всички да те опитат. И като те ядат - да се събудят. И като разберат, че са спали, да възжелаят живота, който ще внесеш в тях - живота, който ти сам си получил.
- Светлина в умовете им стани - във всичките умове проникни, да схванат онова величие, което ти сам си видял, и оная безкрайна милост, която си опитал.
- Лек стани - за всички техни болки лек, страданието им вземи, като леко бреме нека ти е то, за да се изправят гърбовете им и отдъхнат гърдите.
Книга стани, жива книга, с безброй страници, на която всеки да прочете каквото му трябва и да се възрадва.
Крака стани за тях - с теб те нека пътя на Доброто да намерят. И ръце, които Правдата на другите отдават. И език, през който Любовта тече само.
И очи, които добре да гледат, и уши, които право да слушат. И като слушат чрез тебе и като гледат чрез тебе, те ще видят това, което е. А то ще възроди и възрадва сърцата им.
Мозък стани за тях - чрез теб право да мислят. И сърце стани, голямо сърце обилно - през него да влезе Любовта, всички противоречия да разреши, да оздрави болни, да обогати сиромаси, да възкреси всички мъртви.
Със скръб Го погледнах и Му казах:
- Трудно е това!
А той се само усмихна - и забързахме отново. Крачките ни бяха малки, а минавахме много място.
И в пустиня дойдохме, голяма пустиня. И в нея - оазис зелен. И всред него - езеро кристално чисто, цялото небе се оглеждаше в него.
И ето - свечери се, звезди се показаха и заоглеждаха в него - сякаш второ небе надничаше оттам. Той ми посочи и аз се вгледах. Около нас дойдоха и пристъпяха зверове най-различни - тигри, змии, лъвове, зайци и птици. Всички със засъхнали, запенени устни, попукани от жажда. И всичките пиеха, бързо гълтаха живота. И никое животно не поглеждаше друго - сякаш бе само езерото - и неговата жажда.
- Ето - посочи ми Той, - то, езерото, е разрешило въпроса!
- А как ще намерим това езеро? - запитах Го аз.
- Питай животните, те ще ти кажат как намират хубавите извори из планините. Жадната душа ще намери сама своя извор. А и ти знаеш, защото си го намерил.
- Да - казах тихо аз, - да, отдавна съм го намерил, но за миг бях забравил това - прости!
Но пак Го запитах, защото и в мен като в извор изпъкват въпроси и желания и на тия, за които мисля и на които не всякога мога да помогна.
- Не е ли съдбата, която е определила кой къде ще бъде? И не е ли напразно нашето желание да станем по-друго от това, което тя е решила?
А Той ме поглежда и се усмихва - Той винаги леко се усмихва, едва видимо, когато го питам нещо - така бащите се усмихват на своите приказливи деца.
- Умният човек прави нещата красиви, а глупавият и хубавите разваля.
И глупавият, и умният имат семена, но не еднакво ги сеят и отглеждат - и не еднакво се ползуват от тях.
Умният се е събудил, мисли и знае какво прави, а глупавият е умният, който още спи. Ако го събудиш, и той ще знае какво да прави.
Съдбата само казва будният да е свободен, а спящият - ограничен. Но не е определила спящият да спи през цял живот. Тя забавлява глупавите, умните учи, а на мъдрите разкрива своите тайни.
