- питаше някой. - Нали и сега се обичат хората, женят се...
Учителят се усмихна.
- Обичат се, да, но как? И малкото дете обича, и възрастният обича, но различно.
Има любов на лимонадата - изпиеш лимонадата и хвърлиш стъклото. Има любов на ябълката - изядеш ябълката и не посееш семената, а ги хвърлиш. И най-после, има любовта на разумната книга на живота, от която постоянно четеш и учиш.
Любов, която не носи живот, мир и радост, не е любов. Любов, която не носи или не дава условия на живота, който е в тебе, да се разширява, да расте и се развива - не е любов. Любовта прави и далечните близки. Срещаш човек непознат и като го възлюбваш, даваш му да се разполага с всичко, което имаш. Не ли така правите вие, като възлюбите някого?
Ако си умен и добър едновременно - любящ си. Ако гледаш и на другия като на себе си - ти ще бъдеш справедлив. А само умният, добрият и справедливият човек може да живее един разумен живот на земята.
