- Има две науки - една лъжлива наука, която не расте, не се развива. Тя е механическа наука, подобна на камъните. Обаче живата наука, за която ви говоря, постоянно расте и се развива. Живата наука създава мисъл у човека. Кой човек мисли? Само онзи мисли, който е уравновесил в себе си скръбта и радостта. Докато скърби, човек не мисли. Докато се радва, човек също не мисли. Когато скърби, той гледа по-скоро да се освободи от скръбта; когато се радва, той се е захласнал в радостта и за нищо друго не мисли. Обаче, когато човек уравновеси в себе си скръбта и радостта, той е свободен вече да мисли. Понеже е минал и през скръбта, и през радостта, той вече мисли, разсъждава за причините, които са създали скръбта и радостта му. Ако при тези разсъждения човек може да намери причината за скърбите и радостите в живота, той е попаднал в правата посока на своята мисъл. Това значи права мисъл. А като мисли право, той е свободен.
- Всеки иска да бъде свободен, ама не може, условията днес... - започна някой и не довърши.
