- каза едно сухо, пъпчиво, слабичко момче, което дъвчеше някаква клечка в устата си. То извади парченцето, плю и каза пак като ехо на своите собствени думи: - Тъй тежък!
- Животът е тежък, когато човек мисли само за хората, а не за Бога. За човека е важно едно нещо. Той трябва да се интересува от това какво Бог мисли за него. Щом държи тази мисъл в ума си, животът му ще бъде лек. В Бога няма никакво лицеприятие. Когато отивате при Него, не се нуждаете от никаква препоръка. Животът ви ще бъде вашата препоръка.
- А какво е вашето мнение за науката? - попита пак момичето, което държеше тетрадката в ръце и изглежда, записваше си това, което говореше Учителят.
