6. СААБЕЙ - ВЕЛИКИЯТ ЗВЕЗДОБРОЕЦ
ИЗ ЛЕТОПИСИТЕ НА ДРЕВНОСТТА
В една от китните гънки на Бендер Абаският планински възел се издигаше величествен храм, посветен на Бога Ормуздей. От високата му тераса се откриваше чудна гледка към Персийския залив и се виждаше сребриста ивица от океана.
В този храм младият Саабей беше ученик, послушник и имаше задължението да се грижи за вечния огън в олтаря на храма, ден и нощ.
Приседнал със събрани крака пред огнището, той с особена топлота и усърдие изпълняваше своята задача да поддържа огъня и никога не се насити да се възхищава онова малко слънце, което се разгаряше пред него. Толкова е приятно това, толкова е чуден този огън, че човек чувства, че приема нещо приятно, живот, но какво в същност е той - често си задаваше този въпрос Саабей, без да може да си отговори. Той само разбираше, че този огън е нещичко от Слънцето, но какво точно и как идва това нещичко оттам, не можеше да разбере. Когато запитваше за това своя Учител, Той му отговаряше с мълчание - признак, че е още рано да разбере тази тайна.
След полунощ също ставаше, за да притурва по нещо на огнището и след това обичаше да излиза на високата и обширна тераса в безоблачните нощи, които често имаше тук. Заглеждаше се в небосвода, разпрострял се над главата му като необятен килим, изпъстрен със светли и пламтящи като пламъчетата на огъня в неговото огнище кръгчета, едни по-малки, други по-големи. Запитваше се дали това не са все такива огнища, със запалени огньове като неговият огън в храма?
Чудно е, колко много храмове има Великият Ормузд! Много нощи подред съзерцаваше Саабей звездният океан с една ненаситна наслада и не можеше да разбере защо хората не правят това, защо не се възхищават и не говорят за чудния тоз килим. Той съзнаваше, че това е една велика загадка и копнежът му да разбере поне нещо от нея, растеше след всяка измината нощ.
Един път той забеляза нещо странно, че на няколко звезди пламъка не трепти, както на останалите, светлината им е спокойна и че те се местят все по една дъга на небосвода; в повечето случаи преместването им биваше на изток, а понякога се връщат за малко на запад и пак отново тръгват напред. А всички останали, многобройните звезди, стоят все на едно и също място, като че ли са заковани там.
Това му се видя много чудно. Още по-чудни му се видяха две от тези звезди, една, от които беше една такава малка ярка звездичка, която рядко се виждаше и то при много бистро небе, малко преди изгрева, на хоризонта. Тя се отдалечаваше с дни под ред от Слънцето, докато отново почне да се прибира към него като че ли беше вързана с въже и после това въже я издърпваше, докато най-после потъне в ярките лъчи на слънчевия диск. Другата, много по-голяма, много по- ярка, от която особено много се възхищаваше Саабей, също се виждаше преди изгрева на Слънцето, отдалечаваше се с дни наред, след което почваше да се приближава, докато потъне в Слънцето - изгуби се за известно време и след това пак се показва. Тя е - си мислеше Саабей, тя се показва и вечер след залеза на Слънцето. И тя някак като че ли беше вързана с въже и не можеше много да се отдалечава от Слънцето.
Чудни са твоите загадки, о, великий Ормузд, - въздъхваше Саабей; - дали ще мога някога да надзърна в тях?
Една нощ пак тръгна по каменните стъпала, който водеха към терасата. Когато се изкачи на най-горното стъпало, гледа пред себе си човек, тих, красив, с приветлива усмивка, вдъхващ пълно доверие, без да си спомня да го е виждал някъде.
- Ела, ела, Саабей - тихо, ясно и отривисто промълви той. - Време е вече да прочетеш една страница от необятната книга на великия ни Създател. Аз съм един от слугите на Ормуздей, един от братята на слънчевото общество. Ние виждахме твоя копнеж и приехме да го задоволим дотолкова, доколкото ти можеш да носиш това, за да изпълниш известна задача тук между хората. Бъди смел и гледай да не се изплашиш от това, което ще стане с тебе. - Легни!
Миг само след това Саабей видя себе си, прострян на терасата, бързо да се отдалечава от тялото си, заедно със своя придружител. Нещо сви сърцето му и уплаха пропълзя по него, че се разделя от себе си. Но бързо се съвзе, като видя до себе си вдъхващ упование и надежда свой водач. Спомни си и за предупреждението, което му беше направил.
Пътуваха, дълго пътуваха и влезнаха в някаква зала, а която целият този небосвод с многобройните си звезди беше събран и всички светила бяха някак близки и можеха спокойно да се разглеждат.
- Ето, - каза му водачът,- ето нашето Слънце най-напред. Виж как свети с мека и приятна светлина. С такава светлина светят и всички трептящи звездички, които ти гледаше от терасата на храма, защото са също такива Слънца. Ти ги смяташе за неподвижни, обаче те всички се движат с непонятна за тебе скорост. Ето и онези звезди, които ти виждаше да се местят по небосвода. Ето, около Слънцето има 12 такива. Те не светят, тъмни са, огряват се от Слънцето и се виждат поради отразената светлина от тях. Това са школи на великите синове на Бога, които живеят на Слънцето. Такива школи имат всяка една от тези безброй звезди и слънца, които ти виждаш около себе си.
- Защо пък школи? Кого учите там и на какво? - запита енергично Саабей своя водач.
- Това е много трудно за разбиране, но внимавай да го разбереш. Бог създава и доброто, и злото. Доброто е животът. Любовта - обединението, движението. Злото е смъртта, омразата, разединението, покоя. Злото иска и се стреми всякога да погълне живота - Любовта, обединението, движението и да ги унищожи. Доброто иска да преобрази злото. Там, където е смърт, да дойде животът, там, където е омразата, да дойде Любовта, там, където е разединението, да дойде обединението и там, където е покой, да дойде движението. За тази своя задача синовете Божии жертват всичко. От този взаимен стремеж се създава силата, която е основата на всичко в света. Взаимността е, която създава силата. Без взаимност няма сила и нищо не може да има. Любов може да има, когато има поне двама. Омраза - също.
Доброто се обединява ето в тези слънца, които ти виждаш, а злото, което също е продукт на Бога, не може да изчезне и то трябва да стане нещо. Великите синове на слънцето, след като са приели създаденото от Бога, отделят доброто, приемат го при себе cи, а злото прибират, затварят го. Ето, виждаш ли, в тези тела, в тези сфери тъмни да се въртят около слънцето. Създадени са вече 12 такива школи, в които са прибрани духовете на злото според своето естество. Там да се учат, да се възпитават в пътя на доброто, в течение на много, много милиарди години.
- Но защо е всичко това необходимо? - отново запита учуден Саабей.
- Мъдростта на Бога не е само е доброто, но и в злото. Има Божия мъдрост и за да може тя да се разбере и научи, то Бог праща великите си синове на доброто да събира това зло и го възпитава като с това за отплата, те ще получат и разберат и мъдростта на злото. Главата на Братството е Слънцето ще дойде тук на Земята и ще ви го каже този закон с простичките думи: „Бъдете незлобливи като гълъба, но и хитри като змията. За да станеш велик син на Бога, трябва и двете мъдрости да познаваш”.
Злото си има своите агенти, своите специалисти в провеждане на плановете си. Те са категоризирани в дванадесет отдела и прибрани в тези дванадесет сфери, в тези дванадесет школи, които обикалят около Слънцето. Те са под око на всички братя там, а за всяка една от тях си има ръководител отделно.
Виждаш ли я там първата школа, много близо до Слънцето? Тя от Земята не се вижда, защото се губи в ярките му лъчи. Там са затворени духовете на гордостта. Най-опасните са те. Те смятат, че щом тях ги има, нищо друго не трябва да има. Приемат себе си за Богове и всичко друго трябва да пълзи по корем пред тях. Едни други не могат да се търпят и се преследват.
Великият член на Братството, приел задачата да ги възпитава там, бележи добри успехи, бавно, но сигурно събужда в някои от тях съзнанието, че те наистина са отделни единици, но смисълът и животът идва само при обединението и търпимостта. Някога тази планета, тази школа ще я наричат Вулкан.
След нея друга сфера, друга школа се върти около Слънцето. Там са събрани най-мъчните за възпитание духове. Те живеят с мисълта, че всичко знаят, както един Бог знае, само че по-добре от него. Следователно, нищо не може да им се каже или да им се даде. Великият брат, приел задачата с тях, прави неимоверни усилия и прилага много мисъл, за да има успех, за да им внуши, че Бог е един извор, от който изтича вечно и непрекъснато знание. Това знание трябва да се учи и никой не трябва да мисли, че знае всичко.
Някои от тях приемат това, но успехите са малки, защото усилията на този наш брат отскачат от тях, тъй както топката от слонова кост отскача, когато се хвърли върху камъка. Виж я и самата школа - гола, пуста, покрита с тъмни скали; няма ни въздух, ни вода, ни някакви растения още. Да се създаде един ум, които да приема внушенията на доброто, е най-мъчното нещо. Вие хората не можете да имате представа колко трудно е това. Ето, това представлява онази малка звездичка, която ти рядко виждаш в ясните свежи утринни зори. За в бъдеще хората ще я наричат Меркурий.
Ето, следва твоята хубавица, голямата ярка звезда, на която ти тъй много се любуваше сутрин рано и вечер след залеза на Слънцето. В тази школа са събрани онези духове, които приемат, че удоволствието е върховна тяхна цел. Те всичко използват, за да си доставят удоволствие без каквато и да било отговорност или задължение. Тук затворените духове най-лесно се поддават на възпитание. Успехът на великия Брат тука е най-голям. Много от духовете са вече възпитани до голяма степен, като създават неща, действащи облагородяващо, Големите успехи в тази школа са я направили богата откъм божествени блага и затова тя носи със себе си условията за лекия, приятен и богат живот. Братята от Слънцето се радват на успехите на тази школа, затова и ти се радваше, когато я наблюдаваше. В тази сфера всичко е обилно и богато - и въздухът, и водата, и растителността, и животните, и хората. Виж какви са красиви те. За в бъдеще тази школа ще се нарича Венера.
Ето я и твоята Земя. Виждаш ли я да се върти като кокетна хубавица около Слънцето зад Венера, Не е така богата като нея, но все пак е добре. Не е така разточителна, понеже по-малко има; по-скромна е, но е привлекателна. Тук са затворени лакомите духове, които ненаситно искат да ограбват, да вземат, да приберат всичко за себе си. Затова тук вечно се воюва - постоянно воюват помежду си, с желания някой от тях да стане господар на цялата земя, пък и това няма да му стигне! Историята на тази школа е история на непрекъснати войни. От всички школи на Слънчевата система, само тук има войни. Но виж как умело великият син на Бога, пратен да води съдбините на тази школа, показва по един ясен начин, какво безумие са тези войни, какви страдания, опустошения, немотия и нещастия носят те на хората. Място и условия за богат живот има за всички тук.
Преминаваме към следващата школа - школата, в която са затворени духовете на насилието. Да притискат, да заповядват, да командват, да подчиняват на своята воля - това е тяхното верую. Вечна борба има между тях за командване. В този устрем те мъчно могат да приемат и да разберат внушенията на Великия брат, че слугуването, онова, да можеш да направиш нещо полезно за другите, е много, много по-добро, много по-велико. Мъчно се поддават тези духове на възпитание поради един неудържим устрем да тъпчат и насилват другите. Успехът в тази школа е бавен, малък. Ето, виждаш ли, на тази планета има много малко въздух, влага, почва, необходими условия за по-богат живот и затова се забелязват едва начални форми на растения. Тази школа, тази планета за в бъдеще ще се нарича Марс. От Земята ти много често си я виждал като твърде голяма звезда с червеникав цвят, която особено много нараства и е ярка всеки 15 и 17 години, когато тя идва най-близо до Земята.
Следва един пояс, един пръстен, в които се въртят частите, развалините на една разрушена школа. За създаването на тези школи, на тези планети, за тяхната устойчивост и здравина срещу разрушителното действие на затворените там духове, са приложени такива могъщи сили, за каквито вие хората и представа нямате. Тези духове на разединението разполагат с големи сили и ето тук имаме една планета-школа, разрушена от тях. Не мисли, че ние сме абсолюгно всемогъщи всякога; и ние правим макар и много рядко някои малки грешки. И ние понякога претърпяваме неуспех в нашите задачи. Силите, които приложихме за създаването на тази планета, на тази школа, се оказаха не дотам здрави, за да удържат напъна на този специален род духове; те имаха за свое верую само разрушението, само смъртта и разрушението. Със своя напън разкъсаха силите и разрушиха планетата. Сринаха школата. Нейните парчета се въртят в един пояс зад школата на Марса, като продължават да се раздробяват и сега. Великият син на Бога, изпратен да ръководи и уреди тази школа, седи унил и дълбоко замислен. Търси и ще намери методи, отново да събере и много, много по-здраво да изгради планетата там. Великите Братя никога не повтарят грешките си. Ще помогнат и всички синове на Слънчевата школа.
Ето я и най-голямата школа. Там са прибрани духовете, които носят заблудите. В системата на Слънцето, на тази планета заблудата има най-широко място. Всяко същество най-мъчно се освобождава от заблудата. Да имаш един ум, който да изключва заблудата, всякога да ти дава истината, това е най-великото нещо, което можеш да имаш. Заблудата се натрапва нахално и се промъква навред, като не се свени да се предреши като светица. Виждаш ли ги тези духове? И те си имат един антураж от 12 спътници, за да се покажат, че и те не са по-долу от Слънцето. Но къде им е светлината, живота, Любовта, която Слънцето дава? И помен от това няма. За да примамят жадния, те му показват стомна, напръскана с някоя и друга капка вода, давайки вид, че току-що е напълнена с вода, но вътре нищо няма, празна е. Напразно очаква жадният да се напие. Но тези духове по-лесно се поддават на корекция. Заблудата там бавно, носигурно се оттегля и сторва място на Истината. Могъщият син на Слънцето, ръководител на тази школа, с голяма вещина и мъдрост се справя със задачата си. Той умело прокарва внушението си, че истината е, която създава условия за творчество. Понеже те са много усърдни, то това усърдие се преобразува в голям замах, инициатива и творческия устрем. Животът в тази школа върви много добре, затова планетата е богата и с голямо обилие - въздух, вода и почва, както и всички условия за богат живот. За в бъдеще хората ще я наричат Юпитер. От терасата ти често я гледаше като ярка, голяма звезда.
Да спрем поглед на следващата школа. Това е школата, в която са затворени духовете на съмнението, недоверието. И тази планета-школа е много голяма, защото тези духове са много на брой. Сьмнението, подозрението, недоверието и критичното отнасяне към всичко, е здраво залегнало в тяхната система. Заблудата и съмнението, това са двете най-големи в еволюцията на живота. И тези духове си имат голяма свита от десет спътника. Както виждаш, има и три пръстена около школата - това са все духове, които са упорити и не искат да влезнат в школата, не искат да се учат; но ще бъде - ще им се намери метод и те да влезнат вътре. Макар трудно и непонятно за вас хората, с усърдие и с усилия, работите в тази школа вървят добре. Но всичко, каквото там се придобие, се прикътва и прибира, да не би някой да го грабне и се остане без него. Пестеливостта е основен стимул там, затова беднотията и оскъдните условия са първите й дарове. Така е докато се разбере, че се ценят, съхраняват и използват благата. Тогава идва и обилието. Великият син на Бога, пратен да урежда и възпитава тази планета, има най-голяма мъдрост от всички синове на Слънцето. Има и най-голяма мъдрост, най-голям опит в разбиране на злото, защото тези духове там са много хитри и лукави. Този брат носи на главата си най-черната корона на мъдростта.
Погледни го този брат, този Божи син, ето го между своите братя на Слънцето. Повикан е там на съвещание, за разрешаване важни проблеми в общия живот на Слънчевата система. Неговата мъдрост тежи, и той заема най-почетното място в съвета. Тази школа за в бъдеще ще се казва Сатурн. Ти си я виждал като не много голяма жълтеникава звезда.
Следващата школа, виждаш ли я? Там са затворени духовете, които нищо не могат да понасят и търпят; навсякъде и във всичко са опак - да не е като другите, та каквото ще да бъде то! Докато всичко и навсякъде се движи в една ос, в която има две направления - към центъра на Слънцето и към центъра на планетата, тук тези духове и това отхвърлят. Навели са тази ос, като са й дали друго направление - в кръст с другите оси на останалите планети. Това е признак на непримиримост с всичко, каквото изхожда от други. Голямо напрежение има в тази школа и устрем да я разрушат и разсипят, но няма да успеят, защото няма по-гениален и с по-богати идеи син на Бога в цялата Слънчева система. Всички задачи и трудности разрешава всякога с небивала похватност и умение, с нови методи, по-нови, изненадващи начини. И неговата дума при трудности в съвета е една от тежките. Тази планета за в бъдеще ще се нарича Уран. Тя е вече много далеч от Земята и ти не си могъл да я видиш.
Идва и следващата школа - планета. Виждаш ли я как е чиста, бяла, как блести от чистота? Така е ефирна като че ли от снежинки е направена. Там са затворени духовете, които търсят да погълнат най-ценното проявление на Бога - Любовта. Тези духове са като най-жестоки паразити, които с ненаситна жажда търсят да изсмучат и ограбят Любовта от всяка жива форма. Затова носят и най-големи страдания, безкръвни страдания. Успехът на ръководителя на тази школа тук, е много голям; много духове вече почват да разбират, че за да вземат, трябва и да дават, тъй като обмяната е основа на всичко. Ето ги, виж! Някои от обитателите на тази школа, които вече приемат внушенията на великия брат, обменят Любов за Любов, което е най-хубавото на света. Те са така фини, деликатни, нежни и внимателни в своята обхода. Виж как благоухаят и колко са симпатични. За в бъдеще тази планета ще се нарича Нептун. И нея не си могъл да виждаш, защото е още по-далеч от Земята.
Следващата школа - ето я! В нея са затворени духовете на безогледното и стихийно действие. Те се стремят да смажат всяка проява на живот. Чудовищно смели, бързи и безогледни са те, а действат със страшна сила. Ето защо, нейният патрон е изградил тази школа така здраво, както никоя друга планета в Слънчевата система не е направена. Стегната е с такива здрави обръчи, че безумното блъскане на тези духове вътре я прави непоклатима. Само пътят и около Слънцето можаха да направят малко ексцентричен, но за разбиване на тази школа и дума не може да става. Могъщи са ръцете на този син на Бога и всичките им усилия ще останат безплодни. Тези закони на изграждането на планети за школи, ще бъдат приложени при изграждането на новата планета, на мястото на разрушената такава между Марс и Юпитер. Той е извънредно ценен в областта на могъщите сили, когато се намира в съвета на Великите братя. Някои от духовете там се опомнят и виждат, че е по-добре да използват тези сили - вместо за разрушаване, за творчество. Оттам ще дойдат новите източници на сили, могъщи и непонятни още за хората. В бъдеще тази планета ще се нарече Плутон.
И най-сетне, последната школа - най-отдалечената от Слънцето. Построиха я тъй далеч великите братя, защото в нея затвориха духовете, които носят най-голямата отрова за живота - сеят навсякъде смърт. Тези духове търсят .живота и като най-хищни паразити го изсмукват без остатък. Там е пратен най-великият син на Бога - ангела на живота, създателя на живота. Той ще възпитава и научи тези духове, не само да поглъщат и унищожават живота, но и да го дават. Това е най-голямата тайна и за тази работа, за създаване на живот се иска най-големи знания. Това е най- сериозната задача, която някое същество разрешава.
Разбра ли сега, Саабей, нещичко от онова, което през ясните нощи ти с възхищение наблюдаваше от терасата на храма?
Саабей седеше като вкаменен от почуда за малкото, което видя от този велик свят.
- Хайде, опомни се, време е вече да се върнеш в твоето жилище, в твоето тяло, което е долу и се пази от наши пратеници.
Двамата някак се задвижиха и Саабей почувства, че се движеха с непонятна скорост и не след дълго той усети, като че ли някак се намести и неволно отвори очи. Пред него седеше с усмивка водача му.
- Стани! - каза тихо водачът. Сега вече ти достатъчно порасна, придоби знания, светлина и мъдрост. Друг вече ще се грижи за огъня в олтаря, а ти иди разказвай на хората за това, което научи. Тези безброй звезди над главите им не са мъртви тела, безжизнени кълба, а са седалища на богове и школи на духове, ръководени от тези богове. През тези школи ще трябва да мине всяка душа, за да се очисти от всички тези родове духове, както това са направили синовете на всички слънца.
Всеки човек, всяка душа на Земята има подкрепата и обилната помощ на всички тези 12 богове, управители на школите в слънчевата система, стига човек да отвори мозъка си за техните внушения.
Иди всред хората и проповядвай да отворят умовете си за благословението на Божиите синове.
И стана Саабей, и тръгна между хората да проповядва новото учение, и успяваше да привлече към него най-интелигентните. И нарекоха това учение „Саабеизъм”, което по-късно гениалните представители на Александрийската школа нарекоха АСТРОЛОГИЯ.
Изгрева, юли 1967 г.
Николай
