3.3 ОБЩЕСТВОТО НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ И ОБЩЕСТВОТО НА НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО
„За да се избави човечеството от днешните противоречия и страдания, трябва да дойде една нова мисъл. А тя гласи: - Животът трябва да се схване като единство и Всички същества - като клони и листа на космичния организъм. Благоденствието на всеки клон и лист е в работата му за цялото дърво".
Учителят
Без да можем да влизаме в едно дискусионно разглеждане на различните икономически и социалполитически концепции, където най-често е заложен елемент на класови или олигархичен характер, ние искаме да спрем в тази глава вниманието си главно върху опитите за създаване и утвърждаване на международна правна институция - като тази на бившето Общество на народите, или като настоящето Общество на обединените нации, която е търсила и търси да осъществи възможния и необходим диагонал в стремежите на поменатите по-горе отричащи се социално- идеологични системи.
Човечеството, и по-специално отделните народи в своето материално и духовно-културно развитие са търсили средства и начини за гарантиране на тяхното нормално развитие, а също така и на гарантиране на тяхната сигурност от необузданите вълни и ексцесии, идващи откъм страната на международната политика.
В своята политическа история народите са минали през различни етапи, които конструктивно са издигали известни елементи на прогрес към осъществяването на международни институции, за защита и за осигуряване на правилно икономическо и културно общуване. Налице са днес десетки междудържавни организации и стотици обществени и международни институции, работещи все в същата насока.*
В пламъците на Първата световна война се роди идеята за създаване на едно Общество на народите. Първата световна война разрешаваше една важна задача - обуздаване на националния шовинизъм. За съжаление, обаче, този национален шовинизъм се появи отново, особено подчертано в лицето на самите велики сили. Да, дори и в този висш международен институт, какъвто бе Обществото на народите, великите сили формулираха и успяха да прокарат мандатната система, която засега представлява един анахронизъм.
За достигането до тази трайна международна институция с правна обособеност е бил изминат един доста дълъг път на двустранни и многостранни договорни междудържавни връзки. За това са допринесли също така и множеството международни съюзи и международни конференции и съвещания.
* Освен непосредствените двустранни или многостранни договорни отношения между отделните държави, създадени са и специални креации, като междудържавни институционни форми, за осъществяване на сътрудничество между държавите.
Стр. 106/943
Сложната изобщо обществена система е наложила необходимостта от трайни международни връзки, необходимост от трайни международни институции, разполагащи със свои органи, компетенции и функции. Обществото на народите не можа да даде разрешение на редица актуални международни проблеми и то бе заменено от Обществото на обединените нации, което като идея се оформи през периода на Втората световна война, чрез Московската декларация на трите воюващи велики сили - СССР, Великобритания и САЩ. То се дооформи чрез решенията на конференциите в Техеран, Ялта и Сан-Франциско. Така ООН стана международен факт, оформен по-после чрез съответна учредителна конференция, станала през 1945 г.
Ние нямаме възможност да се спираме върху формално-правната страна на Устава на ООН, но бихме желали да насочим погледа си главно върху съдържанието на тази правна международна институция.
В неговия състав имаме налице държави-членки с две противоположни в идеологическо отношение стопански системи - капиталистически и социалистически.
Както е известно, тези две противоположни системи издигнаха като главна цел на тази международна институция осигуряването на световния мир и установяването на мирно съвместно съществуване и сътрудничество между двете различни системи.
Така за първи път в подобен широк размер, на международна почва се създава подобен многостранен, открит, безсрочен международен договор.
Безспорно, никой не може да отрича голямото значение на дейността на ООН в този сериозен исторически момент. Една от важните задачи на ООН беше отхвърлянето на режима на колониалните отношения, подпомагането на национално-освободителните движения, а сьщо и опитите за обуздаване на агресията на международна почва; от не по-малко значение е поставянето на проблемата за разоръжаването, както и редица още други инициативи от хуманитарен, културен, здравен w научнотехнически характер.
Ние бихме желали да засегнем специално издигнатите две формули: „от позиция на силата” и „борба за мир” - като предпоставки на мирното съвместно съществуване между двете противоположни социално-идеологически системи, и то в следното:
Първо: на каква философска база е изградена формулата – „мир от позиция на силата”. Тази формула се изгражда върху така нареченото схващане за „политически реализъм”*, което има за начало немската школа. Тази формула визира едно недоверие към формулата „борба за мир”, чийто израз е тази за „мирното съвместно съществуване”. Ръководителите на Запада се страхуват от тази формула на източните демокрации, смятайки я като политически параван на техните скрити планове.
Според политическия реализъм, изграден върху една идеалистическа почва, международната политика си поставя в краен извод политиката на силата и, както се изразява поменатия по-горе автор, проф. Моргентау: „международните отношения - това са процеси на силата”.
Формулата „от позиция на силата” означава на практика конкретно: „борба за власт над”, както, прочее твърди политическият реализъм. А формулата: „мирно съвместно съществуване” подразбира едно сътрудничество при пълно равенство на сътрудничащите.
Ние бихме желали да изтъкнем какво казва в това отношение великият Мъдрец:
„В наши дни, отношенията на отделните личности са достигнали известна нравствена висота, ала отношенията между отделните народи се намират все още във фазата на животинския морал. Докато в отношенията на отделните личности, личната саморазправа е значително намаляла и хората доброволно се подчиняват на известни правни норми, в отношенията на отделните народи все още царува саморазправата. Щом един no-
___________________________________ * Проф Ханс Моргентау. Ню-Йорк, през 1948 г. е книгата си "Политиката е международните отношения".
Стр. 107/943
малък и по-слаб народ не приеме условията на един по-голям и по-силен народ, последният веднага прибягва към въоръжена сила и му обявява война. А Войната, знайно е, освещава правото на силния”.
Наистина, както виждаме в нашата съвременност, независимо от наличността на ООН, има редица примери за използване на практика на формулата: „от позиция на силата”.
ООН дойде като факт на международната сцена, благодарение на поучителния опит, добит чрез тежки страдания, които народите преживяха през Втората световна война.
При дадената историческа обстановка, като правна институция ООН има своите цели и задачи, но то не ще бъде в състояние да разреши редица проблеми, за които се изисква преди всичко наличност на една висша хуманност и един по-висок международен морал.
Новите изисквания на времето ще се наложат за едно преобразуване на ООН в една нова форма - в едно „Общество на новото човечество”.
Тази най-нова перспективна международна институция ще се базира, преди всичко, на една единна световна икономическа система. Съревнованието и надпреварата в съставките от икономически съюзи на държави ще бъде една надпревара при максимални усилия за даване на своя материален и културен принос в световната общност. Мирът няма да има нужда да бъде осигуряван, защото той ще стане една реалност в това „общество на новото човечество”.
Втората световна война и създаването на ООН имаше като главна задача да притъпи социално-идеологическия антагонизъм между двете системи. Омразата между същите да се превърне в един устрем за всеобщо творческо сътрудничество. Това се налага и неминуемо ще се наложи по силата на големия расов проблем, който е вече на дневен ред. Така наричаната „жълта опасност” за расата на бялото човечество, която опасност се вече навдига от Изток, в лицето на Китай, който, доколкото е известно, се подготвя за една ядрена война, неминуемо ще въздейства в посока на събуждане на колективното съзнание за самосъхранение у народите и държавите от бялата раса. Така следва хода на историята: винаги старото - тезата се отрича от новото - антитезата.
Ако народите от бялата раса не си подадат ръка и не се обединят пред голямата опасност, надигаща се от Изток, цялата цивилизация ще бъде неминуемо поставена под ударите на една термоядрена война. В този именно огън на разгарян расов антагонизъм ще се роди това „Общество на новото човечество”.
Ние няма да профетизираме как конкретно ще се разреши този велик световен проблем, засягащ тотално цялото човечество.
Ето защо, Учителят се обрьща към народите от бялата раса със следните мисли:
„Днес, повече от всеки друг път, светът се нуждае от мир. Защо? Защото мирът осигурява най-големите придобивки на културата. Бялата раса е на път да осигури мира. Днес повече от всяко друго време се срещат разумни хора, които са дошли до съзнание, че първото условие за нормално развитие на човечеството е мирът. Ето защо, в наши дни всички съзнателни и разумни хора работят за придобиване на мира. В миналите времена и раси, водачите на човечеството са мислили, че светът може да се оправи само чрез воина. Впоследствие, обаче, водачите на човечеството са се убедили в погрешността на това разбиране".
При разрешаването на расовата карма, ще се създадат условия за разгръщане на шестата култура на бялата раса, която култура ще бъде под знака на Водолей. Както видяхме от изложеното в предходните страници на настоящия труд, където е направен опит да бъдат очертани
Стр. 108/943
контурите на тази култура. Последната ще представлява едно предусловие за идването и създаването на шестата раса, или - както Учителят я нарече – „светящата раса”.*
Обществото на новото човечество, като висша международна институция ще бъде видимия предвестник на тази шеста култура на бялата раса.
И Учителят по-нататък казва:
„Бялата раса, носителка на мира, воюва заради него, за да стане майка на шестата раса - раса на братството между народите. Шестата раса е носителка на Любовта между всички хора, между всички народи”.
При разрешаването на расовата карма, ще се изпълнят думите на Учителя:
„В сегашния век ние вече настъпваме в една огнена вълна. И скоро всички ние ще навлезем в една силна магнитна Вълна. Това са напрежения от размера на няколко (10, 15, 20) милиона болта в тази вълна. Ето къде е опасността от тази вълна - става събиране, акумулиране на енергията; затова отсега още някои усещат нещо като сърцебиене, някакви особени вибрации действат по нервната система.
Тези вълни идват периодически и когато попаднат в хората, в някои отношения те разреждат кръвта, а в друго отношение те я събират; същото става и с енергиите на нервната система и като последствие настъпват сърдечните удари”.
Когато премине тази вълна, или по-точно казано, когато тя ще да е вече трансформирала расовата карма, тогава:
"Всички народи ще живеят един за други, подобно членовете на едно голямо семейство. Големите народи ще бъдат големите братя, а малките народи ~ малките братя. И едните и другите ще живеят в мир и съгласие помежду си. Това е волята на космичното начало, на Създателят на света".
Ето защо, погрешна е предпоставката на политическия реализъм, че в закономерността на международните отношения в основата е заложена борбата за господството, за власт над другите.
Формулата: bellum omnum contra omnes беше една основна съставка на старата школа. При новите изисквания на времето изпъква нова формула: силните държави ще съдействат за повдигане на слабите държави. Първата формула има отношение към животинското царство, а втората формула налага на хората нови схващания за хуманност, за взаимно доверие и сътрудничество между големите и малките народи.
Бъдещото Общество на Новото Човечество ще се базира на трите принципа в битието: Любовта, чийто израз е мирът; Мъдростта, която е източник на сила; и Истината, която е емблема и символ на свободата.
В сегашното ООН са представени двата принципа: Мъдростта, в нейния отрицателен аспект– „от позиция на силата”, и любовта, също в нейния отрицателен полюс – „мир, без обаче да е налице една обща световна съгласуваност”.
Необходимо е да дойде и принципът на Истината, който е гаранция за правилното и разумно употребяване на силата и за възцаряване на едно истинско световно сътрудничество, чрез великата идея за мира.
Взаимното сътрудничество между държавите се диктува от великата идея: - Живот за цялото. Държавите се чувстват зависими не само на политико-икономическа почва, но и на духовно- културна, и най-вече на космична почва, където пулсира Живота за цялото. Тази нова идея обхваща все повече и повече чистите сърца и светлите умове на младите генерации, а оттам и на обществата и народите. Бавно и неминуемо тя ще извоюва своето право на гражданственост и то
* 3а тази шеста раса, в книгата ни "La nouvelle culture de Cere du Verseau" (гл. c. 77 ÷ 88) са посветени много страници.
Стр. 109/943
не по пътя на насилието, а по пътя на любовта, на взаимното опознаване и всестранното общо сътрудничество.
Така говорят звездите, по този път върви историята.
