Според традицията и астросоциологията, както мъжът, така и жената, в своето развитие преминават биологически през различните сфери на планетите.
1) В случай Луната, която направлява функционалните процеси в организма, упражнява своето доминиращо въздействие от раждането до 7-годишна възраст.
Стр. 95/943
Меркурий има отношение към юношеството на мъжа и на жената, т. е. от 7 до 14-годишна възраст.
Венера управлява младостта - от 14 до 21-годишна възраст.
Слънцето управлява възрастването, което има отношение към обществото, т. е. от 21 до 30 -годишна възраст.
Марс има отношение към мъжествеността - от 30 до 45-годишна възраст.
Юпитер - към зрялата възраст: от 45 до 65-годишна възраст.
И най-сетне, Сатурн има отношение към старостта, започваща от 65 години нагоре.
Тези фази визират по-скоро старата епоха, в която е доминирало едно геоцентрично съзнание. В нашата съвременност електромагнитните влияния на Уран, Нептун и Плутон дават един нов колорит на цялостната човешка психика.
В човешката душа се вече активизира и осъзнава светът на подсъзнанието, което е хранилище на универсалната памет. Там са хроникирани всички информации от общочовешки, расов, народен, обществен, родов, семеен характер. Личността, в дадена инкарнация хвърля в обръщение само една безкрайно малка част от тези световни авоари.
Детето, както вече изтъкнахме, преминава физиологически и психически през различните електромагнитни сфери на влияние на светилата и на планетите. Също така, епохите и техните културни периода са подложени на същите фази и процеси.
2) Понастоящем, петата, западната култура на бялата раса е вече в своята старост. Тя е влязла в сферата на Сатурн, или както твърди древната индуска традиция е в края на периода Кали-Юга, който е започнал от 3102 година преди нашата ера. Това състояние на културите подобно на зимата в природата, когато под давление на студа старите форми са подложени на разрушителни процеси. Тези процеси, чрез това разрушение на старото, наторяват, създават благоприятни условия за обществените сектори, където ще се заложат семената на новите изисквания, предлагани от новата епоха на Водолей, в която вече сме навлезли.
3) Съвременният упадък във всички отрасли на цивилизацията е ярък признак за тези неизбежни процеси при залеза на културите. Възходящите линии, които културите следват в еволюционния си подем, са творчески и могъщи, но с тази разлика от инволюционните процеси, че отливите, или техния период на упадък е по-кратък.
4) Нашата съвременност се намира точно в този цивилизационен период на идеологичен отлив, когато всичко стара се руши под напора на новото.
Отраженията на този идеологически отлив са силно изразени, особено в отношенията между мъжа и жената. Като социологична и правна институция бракът отговаря твърде малко по форма и съдържание на новите идеологични изисквания.
Това положение се особено силно подчертава от действието на мощната вълна за еманципиране на жената. В миналото жената бе оставена зад кулисите на обществената дейност. Днес, особено при смяната на социалния строй и на стопанските системи в дадени страни, бракът е поставен на основна преоценка. Премахнат е неговият религиозен израз и се преминава изключително в съответните разпоредби на държавната власт. Разбира се, че тая промяна в известно отношение е чисто формална. Но жената навлиза в обществения живот като една творческа страна. Материалните съображения, които в миналото са били важен стимул и съществен елемент в основата на брака, са изгубили вече своята някогашна стойност. Това наподобява едно положение на дьржавата, когато е изчерпана златната наличност, опората на нейната финансова и икономическа структура, или положението на един кораб с разстроена структура в тежестта, която крепи неговото равновесие. Някога се е поддържало, че за един стабилен брак са били необходими три стимула: материален, наличие на афинитет между двата пола, почиващ на сексуална основа и третия - сърдечна вярност. Данните на статистическите
Стр. 96/943
диаграми сочат, че тези три стимула, три опорни точки, са вече крайно несигурни и че те губят своята стимулираща роля.
В нашата съвременност жената е извоювала своите граждански права. Тя има вече своята стойност и значимост не само в стопанския живот, но също така и в секторите на духовната култура и на науката, изкуството и всички други обществени прояви.
Първият стимул, както се вижда, е изгубил своето значение и брачната връзка е съответно отслабена.
Вторият, физиологическият афинитет, има своите граници и критичните моменти на безразличието скоро настъпват.
Това е подобно на разтварянето широко на вратите между две стаи, едната топла, а другата студена. Не минава много време и настъпва едно температурно изравняване, изразяващо се в случай с безразличие и индиферентност.
Що се отнася до третия стимул, сърдечната вярност, при това положение на нещата и той не е нещо трайно. Никой мъж не представлява символ на интелигентност и мъжественост, нито пък всяка жена е такъв на красота и женственост. При подобна обстановка, фазата на безразличието, като следствие на сексуалното уравновесяване, навлиза в непозволените и опасни зони, на задкулисните драматични и понякога трагични изненади, последствие на ревността.
Знае се, че главната тематична основа на много и много литературни творби е ревността и изневярата между мъжа и жената.
Разбира се, че от тези сблъсквания, свади и конфликтни отношения страдат най-вече децата, които при подобни условия и обстановка на възпитание търпят съответни поражения от тази дисхармония и безпътица.
Общественият и родителски дълг изгубва своята ценност при тази конфликтна обстановка в отношенията между мъжа и жената. Излишно е да се спираме върху тези въпроси, които са бивали предмет на проповеди и лекции изнасяни върху църковни амвони и научни катедри, а също и на философски и социологични анализи.
При подобни разклатени основи на институцията брак изпъква въпроса какъв стимул и каква опора трябва да се даде на брака, за да бъде той поддържан на заслужаваща етична висота и да отговори на съответните изисквания, които налага една истинска обществена култура?
Нов стимул в това отношение трябва да се търси в един нов мироглед, изграден върху здрава идеологическа философско-духовна основа. В този мироглед трябва да бъдат заложени новите изисквания на новата епоха, която настъпва в живота на народите. Този нов мироглед се изгражда на здрави научни основи.
5) Човекът излиза от едно геоцентрично съзнание и навлиза в едно хелиоцентрично такова, а оттам и към едно космично разбиране на явленията и на нещата в света.
Този нов мироглед, налагащ се от епохата на Водолея, намира своето място специално в отношенията между мъжа и жената.
Жената, нямаща Друг път, трябва да насочи цялото си внимание към духовния образ на Слънчевата Дева, а мъжът трябва да насочи своя творчески устрем към високите творчески идеали на Сина на Мъдростта.
Жената трябва да обича всички жени, като части от голямата космична жена - Слънчевата Дева, която носи елементите на едно висше целомъдрие, и то не само по форма, а като едно най- висше отношение към първата причина, любов към космичното начало. Мъжът трябва също да се хармонизира с всички мъже, които са отсечки от големия космичен ум, Синът на Мъдростта. Той трябва да обладава велико качество - великодушието, което означава да снеме шлема и копието на
Стр. 97/943
Марс, които той е развявал в продължение на хилядолетия. По този начин и мъжът и жената ще излязат от веригата на ревността, която опожарява душите им.
Само така идеологично пресъздадени двата принципа, мъжът и жената ще могат да влязат в интимен допир със света на великите души на
Истината, които притежават онова висше благородство, което извежда човешките души в света на космичното единение.
През какви нови форми ще премине бракът като социологическа категория и като правна институция, това животът на бъдещето ще покаже. Това би могло да стане само при новия мироглед, който е абсолютен по отношение наедно, че животът и свободата са две понятия синоними.
Никой няма право да спира мощните струи на живота; иначе човеците, обществата, народите и човечеството биха били в разрив с могъщата творческа сила на свободата. Историята най- красноречиво говори, че всяко насилие, насочвано срещу свободата, поражда ново насилие.
6) Според великите максими на новия космически мироглед, никой никого не може да владее. Нито мъжът-жената, нито жената-мъжа.
Същото се отнася и до обществата и народите. Никой народ няма право да владее друг народ.
Насилието, под каквато и форма да се явява то, трябва да изчезне напълно. Душите са произлезли от космическия център и само той може да разполага с тяхната съдба, защото той е единствения абсолютен израз на свободата.
Подобно разглеждане на този капитален въпрос - за мъжа и за жената - от високо етична и хуманна гледна точка, всъщност представлява само едно начало, върху което трябва да се закрепят здраво идеологичните основи.
Този идеологически стимул Учителят характеризира със сравнението: „едно зазоряване на човешката душа”.
Това означава, жената да направи правилна и разумна врьзка с духовния свят на Слънчевата дева, а мъжът - с високите идеали на Сина на Мъдростта.
7) При новото положение на нещата международната обстановка ще претърпи коренно изменение. Душите тогава няма да бъдат заключени в тесните граници на националното Границите ще се вдигнат, народите ще се опознаят и ще разделят по. братски материалните си и духовни блага. При подобна обстановка човешките души ще си дадат среща.
Според Учителят, душите слизат колективно, на групи, в земното училище, разпределяйки се съобразно кармичните им връзки в различните народи.
8) В нашата съвременност, чрез големия технически прогрес, времето се съкращава до минимум. Душите няма защо да бъдат заключвани в ограничителни условия само на дадена националност. При една земна инкарнация те трябва да направят среща и с души, намиращи се в други нации. Не ще бъде вече проблем и пространственото разполагане и то не само относно нашата малка Земя, но и относно другите планети и слънчеви системи.
Нашето човешко въображение днес е бедно и ограничено и не е в състояние да схване какви творчески перспективи и възможности ще се открият при осъществяването на великите максими на свободата.*
9) За забелязване е, че при днешната международна обстановка, почти във всички народи, и специално всред младежта, са налице известни вълнения. Студентските среди, които са един от най-чувствителните антени, долавят вълните на новите веения, на новите идеологични повели на времето.
* Гл. книгата L'homme libеre prеnd conscience du Cosmos. Paris. 1963.
Стр. 98/943
Младежта изпитва остра нужда да бъде стимулирана и насочвана към един нов космичен мироглед, който ще внесе топлина в сърцата и светлина в умовете. Студентската младеж, в лицето на момъка и девойката, търси нови идеали. Тези идеали са съчетани във великата духовна идея за Слънчевата Дева и за Сина на Мъдростта.
Така говори Мъдрецът за отношенията между жената и мъжа:
„Любов може да съществува само между две разумни души. Между един разумен и един глупав човек никаква любов не може да съществува. Между тях може да има само отношение, както между господар и слуга.
Любовта между разумните души е широка, тя е космичната Любов, която обхваща целия свят. В космичната любов, космичното начало ни оставя свободни да се проявяваме както разбираме”.
10) И действително, какви необозрими перспективи очакват младежта, която търси истината в живота. Тя е вече извън границите на старата епоха; тя търси нови творчески устреми.
За тези необятни перспективи, Учителят сочи следната картина: „Любовта на Земята се изявява чрез 25 милиона форми. Всичките тези форми се различават една от друга и като преминете до последната форма, тогава ще минете в Духовния свят. И там любовта се изразява в 25 милиона форми. Като влезете в Умствения свят и тази любов има 25 милиона форми. Най-сетне, в Причинния свят любовта се изразява също в 25 милиона форми. Това са 100 милиона форми в Любовта, които вие трябва да проучвате. Когато преминете в друга слънчева система, там ще има още 100 милиона форми на Любовта. Трябва да минете през един милион слънчеви системи и като ги изучите, ще имате една малка представа за формите на Любовта. Тогава само ще разберете, колко малко сте изучили от великата Любов, която се проявява във великия Космос”.
А какви са необятните възможности на звездния свят? Съвременната астрономия, чрез радиотелескопа и астрофизиката е открила досега около 200 милиарда слънца само в нашата галактика.
Мъдрецът, когато говори за Любовта на слънчевата дева, подразбира, че тази любов е излязла от фазата на:
а) любовта като стремеж в животинското царство;
б) като чувство;
в) сила в човешкия свят. Той говори за Любовта като
г) принцип в битието.
„Любовта произвежда горението, но тя сама не е горене. Тя съдържа великите условия на живота. Тя ражда живота. В нея са скрити ония елементи, които могат да дадат подтик в нашия живот. Когато разглеждаме Любовта окултно, разглеждаме я като основа, в която се развива живота и от която той черпи своите сокове. А животът е необходим, понеже корените на нашия разумен живот са положени в него. Умът не може да се развива правилно, ако животът не расте правилно. В такъв случай, ако животът не расте правилно, страстите се развиват и те спъват човека. Когато Любовта дойде в нас ще внесе вътрешна радост; вътрешен мир и ще прозрем, че всички хора са проникнати от един и същи принцип и тогава всички хора ще забележат в себе си една мощна сила, която ще ги обединява.”
"Щом проникне у вас тази идея - Любов към първата причина, вие няма да се именувате българи, нито ще казвате, че сте англичани, французи, американци или каквито и да било други.”
„Ако вие искате да разберете вътрешните сили на живота, непременно трябва да дойдете до онази велика идея - Любов към космичното начало; това е вътрешното единение,
Стр. 99/943
първата причина. За онези хора, в които живее космичната Любов, лъха една особена топлина, едно особено разширение. Където и да влязат те носят мир за всички окръжаващи ги. Всички същества, даже и най-малките чувстват тази любов.
Ако прилагате закона за Любовта и може да се концентрирате, всички същества, даже и най-малките ще възприемат тази любов. Ако вие искате да станете господари на вашата съдба, непременно трябва да оперирате с огъня на Любовта. Щом имате тази топлина, след това ще ви трябва и голямо налягане. Налягането идва от свръхсъзнанието. За тази цел трябва да дойде знанието у вас. Знанието не може да се добие без светлината на ума”.
От горните цитати е ясно, какви усилия трябва да направи жената, за да има контакт със Слънчевата Дева. И по-нататък:
„Тя трябва да обича не само своите ближни, не само себе си, но и всички същества по целия свят, за което съзнанието й във всеки момент да бъде будно. Само тогава тя ще почувства една вътрешна радост. Съзнанието на всички същества ще образува едно цяло и тя ще се разговаря с това общо съзнание. Тогава космичното съзнание ще й проговори".
Същото се отнася и до мъжа по отношение на сина на Мъдростта. Когато мъжкият принцип напряга разумно тази връзка, тогава ще настъпи необикновен подем в научната мисъл. Ще се разкрият дълбоките знания на астрокосмичната синтеза, която съдържа в себе си всички научни дисциплини. Астросоциологията, френологията, физиогномията, хиромантията и всички други науки от сродно с тях естество, отричани досега от човешката конкретна мисъл, ще влязат в своя разцвет, в светлината на едно метапсихично познание.
Проблемът за отношението между мъжа и жената е поставен на дневен ред в народите, обществата и цялото човечество. И той трябва да намери своето истинско разрешение.
Ние ще се опитаме по един по-скоро геометричен и схематичен начин да изразим неговите
фази.
1) Както много пъти вече изтъкнахме, върху Земята, при инкарнацията си, човешката индивидуалност облича мъжка или женска форма.
Когато е в женска форма, то е с цел да разработи своето емоционално съзнание, което е във връзка с качествата на сърцето. Тези емоционални качества се изработват под налягането на страданията. По същия начин, чрез голямо налягане се създават в природата безценните камъни, служещи като украшение на хората. Това именно налягане създава топлината на човешкото сърце.
Втората изява на индивидуалността на Земята е чрез мъжката форма. Тя има задача да усъвършенства втората координата на човешката природа - интелектуалното съзнание. Всички способности на ума трябва да се развият хармонично. Тази хармония, като резултат ще се изрази като светлина. Светлината е необходим фактор за знанието.
2) При тази обстановка, живата разумна природа е избрала като метод за усъвършенстване на формата на брака, едно съчетание на тези два принципа в битието. Тук вземаме бракът като понятие в най-широк смисъл. Децата се явяват, като (+) и (-) на духовния психически комплекс на мъжа и на жената. Като възпитават децата си, те възпитават и себе си. Раждането на децата в брака е един възпитателен и образователен институт за мъжа и за жената.
Ние бихме изразили това кармично положение, геометрически, чрез два концентрични кръга имащи един общ център. Има моменти, когато във външния кръг е поставен мъжът и други - когато там е поставена жената. При подобни положения единият винаги се налага над другия. Това е познатият ни и изтъкнат по-горе свят на драмите, трагедиите и комедиите.
Стр. 100/943
Този свят на насилие между мъжа и жената, според Учителя, трябва да бъде заместен с една втора фаза, фаза, в която двата взаимни кръга ще бъдат поставени така, че техните центрове ще се намират реципрочно в съответните им периферии:
Това представлява светът на сродните души. Това решение на проблемата ще дойде през течение на шестата култура на бялата, арийската раса. Чрез тази магическа геометрична формула се изразява хармоничното отношение между слънчевата Дева и синът на Мъдростта.
3) Третото положение на човешката индивидуалност би се изразило под формата на един равностранен триъгълник. Това е идеалът на човешката душа. Неговите три еднакви страни символично изразяват: Любовта - светът на слънчевата дева; Мъдростта - светът на сина на Мъдростта, и третата - светът на Истината, на великите души.
Чрез този акорд на ума, на сърцето и на волята се изразява в своята пълнота висшата хармония на Първата причина, на идеята - Живот за цялото.
Това положение, изразено на философско-метапсихичен език, означава великият акт на духовния брак, на космичното единение. Това в никои случай не означава, че дотук животът спира.
Животът, като органическа даденост има милиони изяви не само върху нашата планета, върху слънчевата система, но и върху елементите на всички галактики.
Учителят казва, че и за най-великите Учители, животът остава една тайна. Светът на Безкрайното, на Незнайното се разкрива постепенно пред непобедимия устрем на човешкия гений.
При Космичното единение човешката душа ще почувства безсмъртния пулс на Битието и по този начин с още по-голямо вдъхновение ще върви по безкрайната спирала на Съвършенството.
Само при Космичното единение човешката душа ще започне да разбира гносеологичната спирала на учението, което Учителят даде за разработване в новата епоха на Водолея; ще започне да разбира смисъла на Есенциалния свят, на света, който дава идеите. Субстанциалният свят е светът, който излъчва енергиите, и материалният свят, където се осъществяват явленията, фактите и нещата в действителността.
Това е великият завет за Слънчевата дева, за Сина на Мъдростта и за Великите души на Истината.
