Както бе вече изтъкнато, бялата раса в своето историческо развитие е преминала досега през пет култури: древно-индуската, древно-персийската, египетско-асировавилонската, еврейско- гръко-римската и сегашната - западноевропейската култури. В нашата съвременност основите на шестата поредна култура са вече заложени в славянските народи.
При древноиндуската култура са били налице примитивни стопански и културни условия. Религия, в същинския смисъл на думата, не е съществувала, философското знание е оперирало в сферата на метафизичните схващания за света. Съществували са кастови социални категории. Основата на примитивния стопански живот се е изграждала върху робството.
При втората култура на бялата раса, древно-персийската, религиозното съзнание излиза на преден план. Изпъква антагонизмът между двата принципа - Доброто и Злото. Изпъква борбата между Ахура-Мазда и Ариман. Икономическите отношения започват да играят важна роля в социалните сфери, разбира се, все още под знака на робството.
Едва при третата култура, египетско-асировавилонската се слагат основите на научната мисъл. Астрономията, геометрията, естествените науки и медицината започват да процъфтяват. Разбира се, че тези науки са били достояние само на малцинство избрани. Социалният и икономическият живот в древния Египет е бил регламентиран и дирижиран от фараоните и от жреческото съсловие; налице е била една твърде дълбока и детайлна интервенция на органите на властта. Народът е продължавал да носи веригите на стопанското робство.
Идеята за правото се появява едва през следващата, гръко-римската култура. Разбира се, че правото е съществувало само за защита на собствеността и интересите на привилегированите граждани на Атина и Рим, а народът в тия страни е продължавал да носи ярема на безправието и робството, работейки като словесен добитък на родовата аристокрация. Последната е имала широката привилегия да притежава, употребява и злоупотребява със своята мъртва и жива собственост „posseder, user, abuser”.
Петата поредна култура, западноевропейската, наследява знанието и опита на предходните култури от Близкия изток. Нейният импулс идва от арабската вълна, която се развива главно в Пиринейския полуостров.
Робството, завещано от предходните култури, постепенно започва да отпада. Икономическият живот започва да се опира главно върху частната собственост и се диференцира и комплицира. Така народите преминават през периода на феодализма и навлизат в буржоазната капиталистическа стопанска и социална система.
Тази пета, западноевропейска култура, стига своя апогей през 19 ÷ 20 столетия. Естествените науки влизат в своя разцвет. Физиката и химията се домогват до тайните на материята, до новия атомно-ядрен "микрокосмос". Ядрената физика, разбивайки атома и неговото ядро, се домогва до опознаване и овладяване на нови сили. Това дава дълбоки отражения в икономическия и социалния живот на народите. Личното съзнание и свързаната с него идея за свръхчовека се оформи в своя краен предел. Националната държава се сдоби с неизмерима мощ и ориентира към един империализъм, пред които бледнеят границите, до които бе стигнала древността. Като антитеза на буржоазно-капиталистическия строй се яви социализма в неговите различни разклонения. Идейно човечеството се разделя на два антагонистични лагера - източният на социализма и западният на капитализма. Социалните и международните борби по всички континенти се изостриха и стигат своя пароксизъм. Развихри се жестока борба между привържениците на буржоазната олигархия и тези на диктатурата на пролетариата. Икономическият проблем от национален прерасна в международен. Политиката, в същия порядък, излезе от тесните рамки на нацията, района или континента и стана световна.
