1. Биографичните данни за Георги Томалевски съм взел от “Енциклопедия България”, том 7, с. 24 София, 1996.
Томалевски, Георги Христов (16.IX.1897, Крушово - 28.IV.1988, София) - есеист, белетрист, публицист. Брат на Н. Томалевски. Завършва физика и астрономия в Софийския университет (1926). Гимназиален учител и директор на III девическа гимназия в София. След 9 септември 1944 г. е директор на висшето образование и културните институти в Министерството на народната просвета. Печата за пръв път през 1924 г. във в. “Мир”. Сътрудничи на периодичния печат, изнася сказки по обществени и научни въпроси. Томалевски е един от най-изтъкнатите български есеисти през периода между двете световни войни – “Душата на Македония” (1927, 2. прераб. изд. 1941), сборниците “Сигнали” (1940), “Всекидневните чудеса” (1941), “Слънце след буря” (1946). Автор е и на разкази, новели и повести - сборниците “Огнена земя. Разкази за Македония” (1928), “Майстор Стоян Везенков” (1964), “Воденските майстори” (1965), “Мраморната чешма” (1976) и др., на летописа “Крушовска република” (1954, 2 разш. и илюстр. изд. 1968) и др. В лирическата си художествена проза, проникната от хуманистични и патриотични идеи, Томалевски разработва нравствени, философски и исторически проблеми, с любов пресъздава образи на герои и творци, живота на македонските българи. Псевдоними: Sagitarius, Георг Нордман. Орден “НРБ” II степен (1977).
Лит. Янчев, Т. Писател и публицист / Вечерни новини, № 7962.1977.
2. Още в самото начало, през 1969 г., се запознах с него. Беше много разположен към мене, имали сме много срещи и разговори. Споделяше с мен, че от 1944 г., след заминаването на Учителя, за пръв път се възражда, след срещите си с мен. Аз се учудвах. Не можех да разбера тогава на какво се дължи тази негова изповед.
3. Той беше учител по физика и астрономия в гимназията “Антим I”, в която аз също учех. Беше оставил учениците свободно да се движат между чиновете, изпитваше, поставяше бележки и си предаваше урока. Ние бяхме в X клас, бяха немирници и често удряше с голямата линия по нечия глава. Много пo-късно споделих с него, че ми е бил учител по физика. Той се изненада и едновременно зарадва. А защо ли? Защото съм минал през него. Това рядко може да се случи на човек окултист - да премине през тебе оня, който е изпратен от Небето да свърши работата на всички.
4. Той също бе астролог. Но не написа нищо по астрология. Написа в една поетична форма “Зодиак”, която няколко години се е публикувала в сп. “Житно зърно”. Аз оттам взех онези материали и ги публикувах в този том, които ги бе обозначил със своите псевдоними: Sagitarius (Стрелец) и Georg Nordman.
5. През 1943 г. издателство “Братство” на Сава Калименов в Севлиево издава книжката “Зодиак”, включваща основно публикуваните статии в сп. “Житно зърно”. Понеже той е по зодия Стрелец, към съответната зодия прибавя своята автобиография, която е наниз от бисери. Аз тук я включих.
6. Той беше единственият от последователите на Учителя, който бе завършил математика, физика, астрономия и беше учител, при това, имаше знание и ако беше написал астрология, щеше да бъде много точен. Той ми е правил хороскопа, разглеждал го е пред мен и ми говореше за тази епоха, която ще се разкрие пред мен и за това, което ми предстоеше да върша. Ето, дойде времето и това се изпълни. Сега аз издавам том “Изгревът” XVIII за астролозите на Изгрева. А това не е малко. Дори е много.
7. Георги Томалевски бе публикувал “Астрономия за народа” и през 1958 г. направиха второ издание. Илюстрациите са на Илия Бешков. Ако някой иска да учи астрономия, трябва да почне от нея. Написано е по много сполучлив и оригинален начин. Професор Звездолюбов започва да обучава своя неук съсед, градинаря Ради. А това е образът на “брат Ради” от Изгрева, или Ради Танчев. Книгата е изпъстрена от невероятните илюстрации на Илия Бешков, с когото са били приятели.
8. Георги Томалевски публикува през 1960 г. “Нашето звездно небе” за любителите астрономи, за запознаване със звездното небе. Дадени са кратки сведения за различните видове небесни тела и илюстрации на изгледите на звездното небе по дати и по часове. Книгата е голям формат: 24 см на 34 см.
9. Той беше участник в братските комуни в село Ачларе и в гр. Русе. Беше написал своите размишления и спомени. Аз публикувах за комуните спомените на Борис Николов - вж. “Изгревът” том II, с. 133 ÷ 156. А Мария Тодорова описва комуната в София и в Русе - вж. “Изгревът” том V, с. 407÷ 419.
10. За това как човек дава обещание за брак виж. “Изгревът” том III, с. 79 ÷ 80, а за неговата майка - на с. 80.
11. Аз бях започнал да събирам материали за Школата на Учителя Дънов. Отивам при Георги Томалевски и му казвам: “Искам да ми разкажеш онова, което си спомняш за Учителя и за Школата Му.” А той отговаря: “Ела, щом желаеш и щом намираш, че това ти е необходимо.” Аз бях се приготвил да отида и да записвам с магнетофона. Но тогава, през 1982 г, аз се ожених, доведох булка и започнах да обслужвам невестата и така забравих за Георги Томалевски. Невестата беше при мен и тя бе изгонила от ума ми всяка мисъл за запис. Когато невестата, на третия месец от брака ни, избяга от мен - тогава тръгнах да търся Томалевски. Бяха изминали 6 месеца от последната ни среща. Когато се срещнахме, той се усмихна виновно и каза: “Ти закъсня. Аз вече нищо не помня от онова време.” Онзи, който ме бе накарал да се оженя, бе същият, който бе изтрил от паметта на Томалевски споменаза Школата на Учителя. А той как само разказваше - да слушаш и да не се наслушаш. И така, ако имам грях пред някого, то е пред него. Още ме е яд и не мога да си простя, че го изпуснах. Заблудиха ме и ме отклониха. И то чрез брака ми! Жестока и безпощадна разправа с мен, от онези, които работят срещу мен и срещу “Изгревът”.
12. Томалевски имаше няколко опитностис Учителя, които ми ги е разказвал. Разказвал ги е на мнозина. Част от тях бяха разказани от Борис Николов, Мария Тодорова, Нестор Илиев, Митко Грива, Елена Андреева. Ето защо аз сега ще ги цитирам по томове и страници.
13. Виж “Изгревът” том IV, с. 258 ÷ 259, 272 ÷ 273, 281 ÷ 282. Това са спомените на Нестор Илиев за него.
14. А Димитър Грива разказва за Томалевски в “Изгревът” том VIII, с. 194 ÷ 195, 233, 265 ÷ 268.
15. Беше възникнала идеята да се напише книга за духовния образ на Учителя. И кой ще я напише? Разбира се, Томалевски, понеже е писател. Отвсякъде му носеха материали. Накрая той седна и за 6 месеца обработи материалите. Казвам му: “Напиши имената на сътрудниците!” А той не иска. А защо не иска? После, когато бе изкарана на ръкопис, всички знаеха, че той е авторът, а имената на сътрудниците ги няма. Стана голям конфликт. Аз бях свидетел. И онези, на които не бяха написали имената, беснееха и се оплакваха пред мен. Първият бе Никола Нанков, който написа едно изложение и аз го публикувах в “Изгревът” том VIII, с. 714 ÷ 721. А моят отговор е даден на с. 724 ÷ 729 в ‘Духът на Истината и Духът на плагиатството”.
16. Аз бях направил много снимки на Георги Томалевски, включително и на филм 2x8 мм. Постарах се да го оставя за поколенията. Но го изпуснах. Не записах разказа му за Школата на Учителя. Другите, които бяха дошли при мен, за да ми пречат, ме заблудиха. Усетих се, но беше късно. Разминах се с него. Не мога да си простя за този пропуск. Но това бе поставена клопка за мен. И аз паднах в нея. Трудно се измъкнах от нея.
17. Снимките, които направих с него, със семейството му, останаха в негативите, които съхранявам. В бъдеще, когато събера материал за него и ако възлюбената му дъщеря Румяна предостави неща от него, то тогава ще бъдат публикувани. А дотогава ще се чака.
18. Снимките, които публикуваме, една част съм ги получавал от познатите на Томалевски. Това е вече отдавна една история, която искат да я потулят, след това да я изтрият и повече да я няма. Но друг е този, който ръкополага “Изгревът”. И на него това му е задачата. Да съхранява!
