1. „В Божествената школа вие сте влезли, за да се научите да живеете разумно. 2. Аз наричам Пътя на ученика едно строго самоопределение. 3. В ученичеството на Бялото братство влизат едновременно Любовта, Мъдростта и Истината. 4. Христос казва, че човек за човека е брат. Братството е израз на Любовта на новородения. Само той съзнава какво нещо е братството. Като види един човек, в лицето му вижда брат. 5. Братството е израз на Любовта като чувство”. Учителят
Днешното човечество живее в самосъзнанието и затова индивидуализирането е станало до крайните си предели. Всеки мисли само за себе си, без да се интересува от другите. Връзката между човека и човека е скъсана, даже и в семейството. В миналото човечеството е минало през много фази на развитие, през много степени на съзнание. В епохата, която предшествува сегашната, хората са живели в племена. Тогава човек се е чувствал като част от племето и вън от него той не е могъл да живее, тъй както една овца не може да живее вън от стадото. Това е фазата на колективното подсъзнание, когато човек се е чувствал като част от цялото, от племето.
Днес индивидуализирането е стигнало до крайните си предели. Всеки се е обособил като отделна единица и не чувства връзката си с цялото. Затова и общество в истински смисъл на думата днес не съществува. Днес законите на държавата са, които ограничават хората да живеят като цяло. При днешното съзнание, оставени сами на себе си, те биха се самоунищожили. Не е било така в миналото, няма и да бъде в бъдещето. Защото и днешната държава е израз на човешкия индивидуализъм.
Днес в човечеството се пробужда едно ново съзнание, през което човек почва да чувства връзката си с другите хора и вижда в тяхното лице братя и сестри. Идеята за братството е родена още в далечното минало. Импулсът за тази идея е даден от Христа, но за да се дойде до съзнателното братство, човечеството трябва да мине през индивидуализма, да се оформи като личност и тогава в тази силна личност да се пробуди ново съзнание за братство. Това е вече пробуждане на колективното съзнание, върху което ще се изгради братството между хората и народите.
Братството е новата форма, в която ще се влее животът. Както казах, във времената, предшествуващи нашата епоха, хората са живели в колективно подсъзнание и се чувствали като част от племето. В нашата настояща епоха индивидуалното чувство се силно развива и всеки човек се чувства като самостоятелна единица.
Семейството е основната социална единица, в която се изразява живота. Но и то е вече изгубило от своето вътрешно съдържание. То се превърнало в едно механическо търговско сдружение. Изгубено е онова чувство, което е основа на семейството. Това показва, че в това направление развитието е стигнало до крайния си предел.
Сега се пробужда в хората ново съзнание, в което се ражда идеята за братството, при което всеки ще вижда в лицето на другите свой брат. Така постепенно ще се развие колективното съзнание у хората. Те ще почнат да се чувстват братя не по кръв, а по дух. Днешното кръвно родство е вече изродено. Братството не по кръв, по идея, ще обедини хората с една вътрешна връзка. За да развият това съзнание, хората трябва да се приучат да работят заедно, да имат общи интереси, да се хранят заедно и да споделят благата си. Това са методи за развиване на чувството на единство в интересите.
В братския живот се култивират всички възвишени и благородни стремежи и чувства, и човек се учи да живее не само за себе си, но и за общото, за цялото. По такъв начин се изгражда онзи социален елемент, който ще послужи като основа за изграждане на бъдещото общество, на новата раса. Кръвното братство продължава няколко поколения, докато идейното братство продължава хиляди години. В братството семейството няма да изчезне, но ще се одухотвори и ще се пресъздаде на нови начала.
Учителят създаде братството като модел, да се приучат хората да живеят общо като братя и сестри. За тази цел той създаде обща работа, общ братски стол и братски градини. Братството е модел на бъдещото общество, където всеки ще работи за цялото и облагите ще са общи и еднакво достояние за всички.
Братството не е случайно явление, а е резултат на новото съзнание и е израз на новите идеи, които Учителят внесе в света. Затова братството е жив организъм, душа и дух на който е Учителят и неговото Слово. И затова то не трябва да бъде само една мъртва форма, но трябва да има живот в него, който е животът на Учителя. Защото, казах по-горе, Учителят идва от Божествения свят, където съществата живеят в едно велико братство, по образеца, на което се проектира и братството на Земята.
Братството на Земята е отражение на Великото братство, което съществува в космоса от незапомнени времена. В далечното минало това космично братство е било едно, но впоследствие у част от братята се явява желание да управляват и да командват другите. С това те изменят на основния закон на Братството - Любовта и Свободата, и приемат друг път - пътят на насилието и външния закон. По такъв начин се раждат в космоса Бялото и черното братство. Това е станало, разбира се, не случайно, но под действието на закона на полярността и това разделение е станало причина за създаването на видимия свят. И всичките борби, които сега съществуват в света - било в окултните школи и братства, било в други общества, в науката, религията, социалния и политическия живот, се дължат на борбата на тези две братства.
На същата основа почива и борбата, която се води в нашето братство. Верните на основния принцип на Братството искат то да се ръководи от закона на Любовта и Свободата, а други искат да внесат в братството закона на насилието и принудата. Но както в космоса, от борбата на бялото и черното братство се роди външния свят, така и от тази борба, която става в братството ще се роди нещо хубаво, защото то не е случайно явление, а е отражение на космичната борба, която се води в света. Затова е казано: „Туй, което е долу, е подобно на туй, което е горе”.
Братството е основано на закона на взаимопомощта и взаимното уважение и почитание, на изравняване на интересите. Братството е израз на чувството на единство на живота. Затова в това отношение братството е закон, който съществува в целия космос. Съществата на космоса се надпреварват да си помагат и услужват. Само тук на Земята хората се бяха отклонили от този основен закон, но сега отново се връщат към него.
Братството, основата на което положи Учителят, е, както казах, отражение и по образец на Великото космично братство. То ще бъде кваса, който ще закваси целия свят да се превърне в едно велико братство, както е горе на небето. Братството в този смисъл е лаборатория, в която се правят опитите на школата. Братството е външната, видимата страна на школата, а школата сама по себе си е духовната страна на братството. Тя е нещо духовно. Братството е предверието на школата, където се опитват и изпитват кандидатите за ученици. Затова в братството може да влезе всеки, който пожелае, широко са отворени вратите на братството, но в школата може да влезе само онзи, който има съответните за това качества, който би издържал приемния си изпит.
Братството е средата, където кандидатите за ученици изработват съответните качества, държат съответните приемни изпити и само онези, които изработват тези качества и издържат изпитите, се приемат за ученици. Приемането не става на Земята, както школата по същество не е на Земята, защото е едно духовно явление, проектирано в нашия земен свят.
В братството човектрябва да изработи ред качества, да се почувства като брат, т. е. да е готов на всички жертви и услуги за своите братя, да изработи качествата, които братята притежават. Това предполага да се справи със своята личност, със своите лични чувства и интереси. Брат е онзи, който служи безкористно на идеята на братството и който е готов да се жертва за идеята на братството, а не да жертвува интересите на братството за своите лични разбирания и амбиции. Основен закон на братството е хармонията и любовта между братята и там няма място за никакво лицемерие. Братството е съвкупност на всички онези души, които са слезли със задача и мисия да помагат на Учителя в неговото дело, да бъдат проводници и носители на неговото Слово, да го разнасят сред народа и човечеството.
В процеса на това служене, те извършват своето развитие и постепенно се приближават към съвършенството, което е идеал на всяка душа. Братството, това са всички онези души, които се стремят към светлината на духа и които са привлечени от светлината на Учителя, блеснала в мрака на нощта, в който живее човечеството. А школата, това са всички онези принципи и методи, чрез които душите могат да развият скритите вътрешни сили и възможности и да се приближат към свръхсъзнателния живот. Братството е средата, лабораторията, в която душите изработват качествата, добродетелите и способностите, необходими за ученичеството. А школата е вече онзи момент от развитието, когато душата се пробужда и поставя в съзнателна връзка с възвишените същества, когато тя влиза в контакт с Духа. В този смисъл ние днес сме в подготвителна фаза на школата, която има три фази - слушатели, вярващи и ученици.
Братството е средата, в която се провеждат опитите на школата, средата, в която се опитват и прилагат принципите и методите на школата. А школата сама по себе си е средоточие на духовните сили на космоса на Земята, в центъра на която стои Учителят и около него учениците.
Школата по начало съществува в духовния свят и се проектира на Земята в известни кардинални епохи, за да даде импулс на новото, което трябва да се внесе в света в даден момент. Школата е вратата, през която човек трябва да мине, за да влезе в духовния свят като съзнателен гражданин.
В школата първо човек трябва да се съзнае като душа, да намери душата си, да познае себе си и тогава могат да му се разкрият последователно всички тайни на вселената. Защото душата е ключът, който отваря вратата на храма на тайното познание.
Първата задача на ученика още преди да влезе в школата, е да се справи със своята личност, с онова начало, което носи всички отрицателни страни на човешкото естество. Не да я унищожи, но да я подчини на разумната воля на Духа, да стане добър слуга. Тежка борба има да води ученикът, докато постигне всичко това, защото съвременният човек живее в личността, а не в душата. Затова са тези големи противоречия, тези големи борби между хората и народите за надмощие. Защото личността е родена от първия принцип, който има стремеж да владее, да се налага, да управлява. Затова първото нещо, което се иска от ученика, преди да влезе в школата, е да се откаже от всяко насилие, било по отношение на себе си, било по отношение на другите. На второ място, за да подчини и трансформира личността и да се пробуди душата, той трябва да се научи да поставя интересите на другите по-горе от своите интереси. Никога да не жертва благото и интересите на другите за свои интереси. Той трябва да се научи да работи за цялото и да се чувства като част от цялото. Това е първата стъпка по пътя на висшето познание. Постигне ли това, той е турил здрава основа, върху която може да гради, за да може да придобие чистота в мислите, чувствата и постъпките, и постепенно да се научи да овладява силите на своя организъм и да ги подчинява на разумната воля на Духа.
Ученикът се отличава по това, че той, каквото научи, го прилага. Защото ученикът знае само онова, което е опитал и сам е приложил. Опитването и прилагането на знанието му дава сила, силата го прави самостоятелен и самоуверен, прави го свободен и безстрашен. Затова ученикът не се занимава с теории и спорове, а с прилагане и опитване на учението.
Школата има за задача да подготви ученици, които да станат проводници на висшите разумни същества на космоса, да се проявят в нашия земен свят и да внасят възвишената култура на Земята.
В школата се дават методи, за да изработи ученикът пълно самообладание. Без него той не може да бъде ученик.
Учителят казва, че ученикът трябва да има такова самообладание, че тъпан да му бият на главата, той да стои тих и спокоен и да се занимава само със своята работа. Това значи да не се смущава от нищо, което става около него, като знае, че всичко, което става с него и около него е строго определено и той от всичко трябва да се учи и да изработва нещо в себе си. Ученикът така трябва да кали нервната си система, че да не се стряска от нищо в живота, че каквото и да му се случи, да не го извади от релсите на живота. Към чуждите болки и страдания да бъде отзивчив, а не студен и безразличен. Това не е самообладание, а егоизъм.
Школата е път за пробуждане и развиване на душата, затова в школата на ученика се дават методи да влезе в контакт с душата си, а душата ще го свърже с духа, който ще му предаде великото знание. Задачата на школата на Земята е да подготви сърцата и умовете на учениците, за да могат да влязат във връзка с душата и духа и със светлите разумни същества, откъдето ще им дойде светлина и знание. Знанието съществува и ние трябва да приготвим само нашите умове да можем да го възприемем. Това е великата Истина. Затова ученикът трябва да бъде смирен, да знае, че той е само проводник, а не творец на знанието; това не значи, че трябва да стои и да чака, но той трябва да работи усилено, за да стане проводник. Той трябва да приготви инсталацията, по която да потече светлината, която ще му донесе знанието. Той трябва да мисли, да прави опити, докато приготви тази инсталация, по която ще дойде знанието. Нищо не се дава наготово. Връзката на ученика с възвишените същества трябва да бъде съзнателна, за да може той по-правилно да се развива.
Затова Учителят казва: „Всеки трябва да се запознае поне с един от видните професори на природата, които да му помагат в трудните моменти на неговия живот. От познанството ви с професорите на природата зависи вашето подигане. Като се ползват с това познанство, мнозина изпадат в заблуждение и казват, че имали откровение. Не, школата на природата с нейните видни професори е научна школа, основана на трезва и съзнателна работа, а не на сънища и откровения. За да дойде до съзнание да има откровение, ученикът трябва да работи много над себе си и да е свързан с много възвишени същества на космоса, да е свързан с Бога”.
Като говори за школата, Учителят казва на едно място:
„Школата, в която Влизате се нарича ХРИСТИЯНСКА, НАУЧНА, ОКУЛТНА ШКОЛА. Християнска е, защото законите, които изучавате, трябва да ги приложите първо за благото и подигането на другите. Окултна е, защото с тези закони ще работите за придобиване на вътрешните, скрити сили, добродетели и способности. Научна е, защото всичко се проверява на опит.”
Понеже школата, както казах, е едно духовно явление, проектирано на Земята, това подразбира връзка между духовния и физическия свят. Но, за да се поддържа тази връзка, първото и най-важно условие е хармонията между учениците и всеки да е в хармония със себе си, или да има това, което се нарича вътрешен мир. Затова в школата не се позволяват никакви спорове, защото те нарушават хармонията и прекъсват връзката, и с това школата става мъртва форма без живот. Черните знаят това и затова по всевъзможни начини се стремят преди всичко да внесат спорове и дисхармония между учениците, с което вече се прекъсва връзката с възвишените братя и учениците попадат под влиянието на черното братство.
Така че, школа има там, дето има връзка между Учител и ученици, между невидимия разумен свят и учениците. А за да съществува тази връзка, както казах, първото условие е хармонията. Затова във всяка окултна школа първата задача, която cе поставя пред учениците, е дасъздадат една хармонична аура помежду си, която ще се поддържа, когато е налице едно братско чувство между учениците. Когато липсва тази аура и това чувство, школата боледува, както един организъм, който като боледува неговата аура е нездрава, дисхармонична. Понеже черните знаят този закон, те преди всичко гледат да нарушат хармонията в школата, като стълкновяват учениците помежду им, като използват за това личните чувства, интереси и амбиции на учениците.
Тук трябва да забележа, че във всяка окултна школа първо се развиват силно отрицателните енергии и ученикът трябва да научи още на прага на школата закона за трансформиране на тези енергии и да им даде възходящо направление. Няма да се спирам да обяснявам този факт, защото това ще ни отведе далеч от темата, но само ще цитирам една мисъл на Учителя, който казва: „Закон е, че всеки първоначален подтик в Битието е дисхармоничен и впоследствие постепенно се хармонизира. Защо е така, никой не знае” - казва Учителят. И като се има предвид, че отрицателните сили се развиват най-първо, и черните знаят това, те използват течението на тези енергии, за да отклонят учениците от пътя, като първо нарушават хармонията помежду им и след това техния вътрешен мир, с което вече те се намират под тяхната власт. Затова първата задача на учениците е да не допускат злото да ги разединява и да използват злото за творческа работа, да го впрегнат на работа.
Един от основните принципи на школата на Бялото братство през всички времена и епохи е бил ученикът никога да не се занимава с погрешките на хората, нито пък да чопли своите погрешки. Той ще ги констатира и ще търси начин да ги изправи. Не трябва да бъде идеферентен, но да не се критикува и осъжда, а да се изправя. Ученикът трябва да бъде снизходителен към погрешките на другите, а към своите погрешки трябва да бъде строг и взискателен, и да не се извинява и оправдава с външните обстоятелства и условия на живота. Ученик, който се занимава с погрешки на другите, той постепенно минава в пътя на черните, които се занимават с погрешките на хората. И ученик от черното братство, който се занимава с добродетелите на другите, постепенно преминава в школата на Бялото братство. Това са два пътя. Който иска да върви в правия път на развитие, трябва да се занимава с доброто, както в себе си, така и в другите, и го култивира и развива, като знае, че погрешките и отрицателната страна са само обвивка на нещата. Не са вечни, а са преходни, когато добродетелите са вечни.
Така че, за да не нарушава мира си, ученикът трябва да спазва строго тези основни правила на школата и никога да не се занимава със злото, както в другите, така и в себе си. Този закон е изразен от Христа с думите: „Оставете плевелите да растат заедно с пшеницата”. Това не значи, човек да не вижда погрешките и злото, но да не ги чопли, защото те са като рана в духовния организъм на човека, и колкото повече ги чопли и се занимава с тях, толкова повече се увеличават. Ученикът трябва да знае да поляризира отрицателните енергии, защото върху тази основа като върху тор ще се развият всички добродетели и способности на ученика. Така че злото, отрицателните сили и прояви ще ги приемем като факти, като необходимост в живота, но няма да се критикуваме за тях и да ги чоплим, защото в това ги усилваме, а ще работим за тяхното изправяне, като им противопоставяме доброто.
Ученикът трябва да знае тези два основни принципа, които лежат в основата на школата, без които той не може да направи крачка напред в областта на висшето познание. Никога да не се занимава със злото, с отрицателната страна на живота, да ги изхвърли из ума си. С това той прекъсва връзката с тъмните сили и се огражда от тях.
Учителят казва, че когато човек се занимава със своите недъзи или с тези на другите, той попада под влияние на черното братство, а когато мисли и се занимава с добродетелите в себе си и в другите, той се свързва с Белите братя и е под тяхно влияние и ръководство. Затова най-подходящ за окултното развитие е флегматичният темперамент, който гледа спокойно на отрицателната страна на живота, както в себе си, така и в другите, когато един холерик като се натъкне на отрицателните черти, било в себе си, било в другите, той постоянно се занимава с тях и с това се спъва.
Второто нещо, което се иска от ученика, е да бъде готов винаги да жертва личните си интереси пред интересите на цялото, да жертва личните си интереси пред интересите на другите. По този начин той се справя с личния си егоизъм, който е пречка за проникване във висшите светове и по такъв начин се прекъсват поводите на спорове и дисхармония.
Първият принцип подразбира такова самообладание и концентрация, че и сред ада да е, човек да остане незасегнат от неговите влияния. Това е законът на Мъдростта, с който трябва да работи ученикът и да се огражда от зловредните влияния. Вторият принцип подразбира закона на Любовта
- да се чувства човек, като част от общия организъм, а не да се откъсва от цялото и да търси щастие и усъвършенстване вън от цялото. Всички, които са пренебрегнали тези два принципа в своето окултно развитие, са стигнали до известно място и оттам не могат да отидат по-нагоре.
Тук е мястото да кажа, че както в окултните школи в Европа, Америка и Азия, и тук между нас се забелязват три категории хора.
Първите са хора съзерцателни, религиозни натури, готови на жертва и служене. Те вървят по пътя на Любовта и сърцето. На тях е достатъчно да съзерцават в размишленията и медитацията си Христа и да се стремят да му служат всеотдайно.
Втората категория хора са също, които се стремят към връзка с Христа и са готови на жертви и служене като първите, но същевременно се стремят да проникнат по-дълбоко в тайните на Битието. Стремят се да проучат законите и принципите, легнали в основата на Битието на живота. Те вървят по пътя на Мъдростта, като не пренебрегват развитието и на сърцето и приложението на Любовта.
Третата категория са хора, които не им е мястото в школата, но по силата на привличането от светлината са дошли в школата, както пеперудите се привличат от светлината на лампата и си изгарят крилата. Те са онзи антипод, който уравновесява първите две категории, за да се спази закона на полярността, който е основен закон за съществуване на всяка форма. Там, където няма две противодействащи сили, не може да се създаде никаква форма. Те са онзи процент от десет на сто от черните в средата на Бялото братство, за да може да съществува школата на физическото поле. Но те не трябва да се допускат до ръководни места в живота на школата.
Школата, основана от Учителя, е създадена по образец на великата окултна школа на Бялото братство на Слънцето. Там е централната школа на Бялото братство в Слънчевата система. Нашата школа е клон от великата централна школа на Слънцето. И Учителят казва: „Ние сме една школа, едно братство, което има клонове по цялата вселена. Такива школи има по всички планети, които са под прякото ръководство на планетните духове, а школата на Слънцето е под прякото ръководство на Христа, върховният ръководител и Учител на школата на Бялото братство по цялата вселена. Като казвам, че школата на Учителя е клон от школата на Слънцето, подразбирам, че тя е под прякото ръководство на Христа и е клон от централната ложа на Бялото братство. Защото има на Земята окултни школи, които също принадлежат към Бялото братство, но са под прякото ръководство на планетните духове, които са служители и проводници на Христа. Планетните духове са изразители и носители на един от цветните лъчи, на които се разлага бялата светлина, която е емблема на Христа. Затова всяка школа е оцветена с основен тон и цвят на планетата, към която принадлежи, оттам и мисията и задачата на всяка школа. Всички те се взаимно допълват в работата си за развитието на човечеството. Всеки планетен дух е един лъч от Христовия дух, един лъч от бялата светлина, която е емблема на Христа — оттам и задачата и мисията на всяка школа е в зависимост от лъча, от който произхожда.
Така има школи на Земята, които са под ръководството на планетния дух на Меркурий, който има жълтия цвят и тона „ми”. Те имат за задача да дадат методи за развитие на обективния ум и за изучаване на вътрешната страна на физическия свят. Те изучават скритите качества на всички физически неща - минерали, растения, животни, хора; изучават силите, които действат в тях, изучават още и тяхното лечебно действие. Тук се крие произходът на окултната медицина.
Школите, които се намират под ръководството на планетния дух на Венера, имат за задача да развият естетичното чувство, затова под тяхното ръководство са се породили всички изкуства, които облагородяват човешкото сърце. Те изучават света от естетична гледна точка и на тях се дължи развитието на естетичното чувство в човечеството и изучаването на красотата и хармонията в природата и живота. Цветът на Венера е розов и ясносин и тон „сол”.
Школите, които са под ръководството на планетния дух на Марс, помагат на развитието на техническия прогрес на човечеството и изучаването на природните сили и впрягането им в работа, в организиране и развитие на човешката воля като инструмент, чрез който човек работи със силите на природата. На тези школи се дължи механическото организиране на света, което е необходимо при известна степен на човешкото развитие. Под тяхното ръководство са били великите пълководци в света, които са оставили епоха след себе си. Цветът на Марс е червен и тона „до”.
Школите, които се намират под ръководството на планетния дух на Юпитер, работят за развиване на религиозното чувство в човечеството. От техните среди излиза юридическото право, с което се полагат основите на една организирана правова държава. От тези школи излизат импулсите за развиване на по-дълбоката страна на човешката мисъл, от тях излизат импулсите, които поставят високи и възвишени идеали пред човешката душа. На него принадлежи тъмносиния цвят и тона „ла”.
Школите, които се намират под ръководството на планетния дух на Сатурн, са пробудили философската мисъл в човека, те са научили човека да мисли логично и причинно. Те са научили човека да свързва миналото, настоящето и бъдещето в едно цяло и да намира връзка и зависимост между тях. Те са школите, които дават методи за извличане и използване на опитностите на миналото, скрито дълбоко в подсъзнанието и ги прави достояние на самосъзнателния живот. Те са, които създават първичните форми, в които се излива животът в неговото безкрайно разнообразие. Цветът на Сатурн е виолетов и тона „си”.
Школите, които се развиват под влиянието на планетния дух на Луната, развиват въображението и ясновидството у хората и медиумството. От тях произтичат всички окултни приказки, които съществуват в света. На тях се дължат безсмъртните литературни произведения на вековете. Цветът на Луната е зелен и тона „фа”.
Школите, които са клонове от централната ложа на Бялото братство, които имат седалището си на Слънцето, понеже имат за емблема белия цвят, който съдържа в себе си всичките цветове, включва в себе си задачите и методите на всички други школи. Такъв е характерът на школата на Учителя, която е клон от великата Бяла ложа, която е на Слънцето. Както Слънцето е носител на живот и енергия, така и школата на Учителя дава методи за придобиване на живота, защото животът е почвата, върху която се развиват всички добродетели и способности. А Животът произтича от Любовта. Затова Учителят полага Любовта като основен принцип и казва, че без Любов нищо не може да се постигне. Върху живота като почва изниква науката, но не механичната наука, която днес хората познават, а живата наука, която проучва природата като жив организъм, като тяло на Бога и намира връзката и зависимостта между всички процеси и явления в човека и природата. Тя намира зависимостта и отношенията между процесите в човека от една страна и природата от друга. Това е великата наука на бъдещето, която включва в себе си и религията и изкуството, и ги обединява в едно стройно единство.
Във всички окултни школи има три етапа или степени, затова Учителят казва, че в школата има три категории ученици, които той нарича оглашени или слушатели, вярващи и ученици. Това са трите фази или степени, през които минава ученикът в процеса на своето окултно развитие. Според християнската езотерична традиция, предадена ни от Учителя, тези три фази се разделят на седем и носят следните имена: 1) обръщане към Бога, 2) покаяние, 3) спасение, 4) възраждане, 5) новораждане, 6) посвещение, 7) възкресение. В източната езотерична традиция те носят други имена, но съдържанието им е същото. В езотеричната християнска традиция са известни под други имена.
От това гледище първата стъпка в пътя на духовния живот, в пътя на ученичеството е
ОБРЪЩЕНИЕТО към Бога. За него казва Христос: Никой не може да дойде при мене — подразбирайки школата — ако Отца ми не го привлече. С тази първа стъпка става изменение на посоката на нашето движение. До този момент човек се е движил към центъра на Земята, към периферията, към света. С обръщането към Бога той изменя посоката на движението си, отправя се към Бога, към центъра на Битието, поема възходящия път. Това обръщение не е просто само да повярва човек в Бога, но той трябва да почувства дълбоко необходимостта от Бога. Обръщението е от Бога.
Втората стъпка е ПОКАЯНИЕТО. След като човек се е обърнал към Бога, той преглежда старата си сметка и тук трябва да познае себе си в себе си, че е дал известни обещания, които трябва да изпълни. Той вижда, че досегашния начин на живот е невъзможен вече и започва нов живот. Покаянието е от човека. Човек вече съзнава греховете си и се стреми с Божия помощ да ги изправи. Затова тук става една промяна между физическото и етерното тяло, в което се намира паметта и спомените за миналите прегрешения.
Третата стъпка е СПАСЕНИЕТО, т. е. придобиване на здраве на душата. След като човек cе е покаял и е започнал да изплаща дълговете си, да изправя погрешките си, той идва до спасението, което е процес на придобиване на здравословно състояние на душата. Душата постепенно си възвръща първоначалното си състояние. Спасението е от Бога. Тук става известна промяна в астралното тяло, което е седалище на страстите и инстинктите, причина на греховете и грешките. След изправяне на греховете, човек постепенно трансформира тези страсти и инстинкти и върху тях като върху тор израстват добродетелите, които са именно здравословното състояние на човешката душа. При спасението Бог прекъсва връзката на душата с тъмните сили и тя добива първоначалното си състояние.
Четвъртата стъпка е ВЪЗРАЖДАНЕТО. След като е придобил здравето на душата си, човек се възражда за нов живот. В тази фаза се стимулират всички скрити сили на душата и тя се възвръща за нов живот. Възраждането е от човека.
Петата стъпка е НОВО РАЖДАНЕТО. Това е раждането от дух и вода. Такъв човек е роден в Христа и не прави вече грях. Христос се е родил вече в него. Но преди да дойде до новораждането, човек преминава една голяма криза във физическия си живот, защото той вече ликвидира с всичката си карма от миналото и трябва да се изплати на всички, на които дължи. Той трябва да развърже всичките си връзки, които го свързват по задължение с хората. Затова често преминава през големи физически страдания, болести, затвори и др. Неговото съзнание преминава постепенно от самосъзнанието към свръх съзнанието и става една промяна между астралното и умственото тяло. В тази форма той вече е изградил духовното си тяло и може да живее с будно съзнание в духовния свят и да пренася тази будност във физическия мозък. Новораждането е от Бога.
Шестата стъпка е ПОСВЕЩЕНИЕТО. Човек се посвещава да служи на Бога и придобива велико смирение и кротост. Той е изпълнен вече със знание и Мъдрост и работи за повдигането на своите по-малки братя. Посвещението е от човека. Тук става промяна между умственото и причинното тяло.
Седмата стъпка е ВЪЗКРЕСЕНИЕТО. При възкресението човек достига до съединение на Духа и душата, двата полюса на човека се обединяват, умът и сърцето се хармонират напълно и човек добива творческа мощ. Неговата воля вече има магическа мощ и той е господар на живота и смъртта, затова той може да става видим и невидим. Той е господар на материята и я изменя по своя воля.
Когато човек премине през тези седем стъпки, той е вече готов за небето. Тези седем стъпки, всяка от своя страна се дели на по седем стъпала. Така че се получават 7 по 7, всичко 49 стъпала, по които човек трябва да се възкачва, за да отиде при Бога. Числото 49 е съставено от 4 и 9, които събрани дават числото 13, което показва цялото развитие на човечеството. Но за тези 49 стъпала трябва милиарди години, за да се пропътуват. Но когато човек влезе в Пътя на окултното развитие, това време се съкращава. В първите четири стъпки човек страда и еволюира, а в последните три се възражда, преобразява в ново същество.
Учителят казва, че има и други стъпки за четирите полета. 4 по 7 прави 28. Те също извеждат до Бога, но се изискват милиарди години, докато се достигне до Него.
Да се върнем при трите степени на окултното развитие. Слушателите се отличават със слушане, вярващите - с вяра, а ученикът - с учение. Така че първото нещо, което ученикът трябва да научи, като влезе в школата, е да се научи да слуша. Слушането не е проста работа. То подразбира концентриране на съзнанието и съсредоточаване на мисълта. Съсредоточаването на мисълта изключва всяко разсейване. Като се научи да слуша, ученикът трябва да вярва в това, което слуша.
Вярата изключва всяко съмнение. Усъмни ли се ученикът, процесът на учението в него спира. Като придобие способността да слуша, т. е. като се научи да се концентрира и като развие вярата си като основа на неговия умствен живот, човек може да бъде ученик в истинския смисъл на думата.
Като ученик той се отличава със силен стремеж към знанието, основа на Мъдростта. Ученикът не се съмнява в знанието, което Учителят му преподава, защото той вече сам опитва и проверява.
Когато влезе в школата, ученикът се среща с три вида живот, с които той трябва да работи едновременно. Тези три вида живот са: физическия, духовния и Божествения. В „Пътя на ученика” Учителят ги нарича: живот на старозаветните, новозаветните, праведните и учениците. Тези три вида живот обуславят трите степени или фази в развитието на ученика. В първата фаза ученикът изучава Надеждата, за да се справи със силите и енергиите на физическия живот. Тук той изучава силите на своето тяло и се учи да работи с тях. Чрез това той създава материални блага, с което поставя почва, върху която трябва да стъпи, за да работи по- нататък. В тази фаза ученикът се запознава творчески с въпросите на окултната наука и вижда какво се иска от него, затова тук той преценява силите и възможностите си. Тук ученикът работи, за да си създаде характер, да придобие известни морални качества, без които не може да върви напред в духовния живот.
Първото нещо, което се иска в тази фаза, е да се обърне човек към Бога, т. е. да спре своето инволюционно слизане в материята, да се осъзнае като дете на Бога и да почне да се стреми към Него, да разбере, че без Бога животът е невъзможен. Тук ученикът развива Любовта си към Бога, учи се да практикува молитвата като метод за връзка. Тук той се учи да се моли. Защото истинската Молитва е голямо изкуство, което той впоследствие ще проучи в неговата дълбочина. Сега той почва да учи съзнателно. Съзнава живота като училище и от всичко се учи. След като се обърне към Бога, като се покае и почне да учи, първото нещо, което трябва да научи, е да разбере и да почувства, че той не е тялото, както мисли обикновеният човек, а една разумна душа и искра от Божественото съзнание, да се съзнае като духовна монада, частица от Божествения организъм. Така той почва да развива постепенно своите морални чувства и да ограничава своите лични чувства, да работи за трансформиране на егоизма и да разбере, че благото и интересите на другите трябва да постави над своето благо и интереси. С това работи за облагородяване на своята личност.
Във втората фаза, ученикът осъзнал се като Душа, почва да осъзнава и организира духовния живот. Почва да работи върху себе си, почва да размишлява, да се концентрира. В тази фаза той изучава закона на Вярата, която е закон на духовния свят и основа на умственото развитие на човека. В тази втора фаза на развитие ученикът прилага в работата си методите на различаване и анализиране. Той се учи да различава мислите и чувствата в себе си, откъде идат, и да отделя низшите от висшите и на всяка да дава съответното място. Той се учи да наблюдава и анализирасъстоянието си, обективно, като стои вън от тях, тъй както би проучавал един предмет от обективния свят. Дотук човек живее все още в своята личност, в своя егоизъм, с който до края на тази фаза трябва да се справи.
Във втората фаза ученикът се учи да владее и контролира своите мисли, чувства и постъпки. На поставената основа на контролиране на мисълта в първата фаза, той задълбочава, учи се да работи с мисълта си, както работи с ръцете си, да насочва мисълта си в определена посока за извършване на определена работа, т. е. учи се да работи с мисълта си като с инструмент. Също така продължава моралното си развитие, докато достигне до пълно владане на нисшата си природа. Защото в тази фаза, ако моралното развитие не предшества умственото развитие, има опасност да се отклони в левия път. Затова той тук изучава закона на смаляването. В тази фаза ученикът постепенно ликвидира с кармата си, затова минава през големи външни и вътрешни страдания и често през физически болести, защото той трябва да изплати на всички, на които дължи, защото е пред прага на новораждането и влиза да живее със съзнанието си в един по-възвишен свят.
В тази фаза ученикът, след като е научил закона за концентрацията и пълното самообладание, овладял мисълта, чувствата и действията си, той е достигнал до състояние да утихнат в неговото съзнание всички бури и вълнения и се стреми да долови в себе си гласа на Учителя и да следва неговото ръководство. Тук той се, учи да различава гласа на Учителя от многото други гласове, които му говорят. Учи се да слуша гласа на безмълвието, както се казва в окултната литература, което е гласът на Бога, на Учителя, който отвътре му говори и ръководи. В тази фаза ученикът трябва да се справи напълно със своите лични чувства, със своята личност и да е готов да пожертва личните си интереси, пред интересите на цялото, пред интересите на идеала. Постигнал това нещо, той е победил вече това, което в окултната наука се нарича първи пазач на прага към висшите светове.
Така той достига до състоянието, което наричаме пробуждане на душата, т. е. добиване на будно съзнание във всичките светове, което може да предава на физическия мозък. Това се нарича в християнството Новораждане. Тук човек вече не принадлежи на себе си, но на човечеството.
С новораждането ученикът влиза в третата фаза, фазата на истинското ученичество, като е станал вече съзнателен в духовния свят и пренася тази будност във физическото си тяло. Той става едновременно гражданин на два свята - физическия и духовния. С пробуждането на душата той се учи постепенно да живее в областта на свръхсъзнанието, без да изгуби самосъзнанието си. В тази фаза той учи направо от великата книга на природата, ръководен от Учителя, с когото той е във вътрешна връзка. А също така той е в съзнателна връзка с разумните същества на космоса и владее и работи с природните сили за благото и подигането на човечеството. В тази фаза той става маг и се посвещава напълно на служене на Бога, като работи за подигането на човечеството.
В третата фаза ученикът изучава Божествения живот, който се проявява в него, който е живот на съвършената Божия Любов, където човешкия ум и човешкото сърце се развиват правилно. Основен закон тук е законът на Любовта, който е закон за осветяване на името Божие.
В първите две фази, както казах, ученикът изучава закона за различаването и анализирането, да различава трите живота, които текат в него и които обуславят неговото състояние. Ученикът се учи да различава своите мисли, чувства и постъпки и да различава всяка от тях откъде иде. Защото във вселената, редом с възвишените същества, които са проводници на Божествения живот и го предават на хората, има и изостанали същества, които предават на хората всички отрицателни мисли и чувства и човек трябва да различава едните от другите. На Божествените импулси и енергии да дава път, а отрицателните да ограничава и контролира. За да се предпази от изостаналите същества на космоса, ученикът трябва да се справи със своите слабости.
Това прави ученикът в първите две фази.
Учителят казва: „Предпазване от отрицателните сили на низшите същества не става с бягане от тях, а с различаване на техните намерения, мисли и чувства”.
Различаването подразбира вътрешно виждане. Във втората фаза ученикът трябва да изучава и закона на вътрешното пресяване, да отделя потребното от непотребното, същественото от несъщественото. Това е, казва Учителят, един от законите на алхимията.
С изучаването на тези два закона - за различаването и пресяването, ученикът се учи да внася мир и спокойствие в ума и в сърцето си и по такъв начин се свързва с Божественото съзнание.
Ще завърша със следната мисъл на Учителя.
Той казва: „Сега вие искате да бъдете ученици. Първото нещо, което се иска от вас, е смирението. Не да ходите с наведени глави, това не е смирение. Смирението подразбира такова състояние на душата, при което човек възприема Великото, Божественото, което осмисля живота. Смиреният се приспособява на всички условия. Всички учители са минали през смирението. Ако великият Учител Христос казва, че е смирен по сърце, колко повече вие, които искате да станете ученици на Бялото братство, трябва да придобиете смирението. Един ден и вие трябва да кажете:
„Ние сме смирени по сърце”.
Понеже отворихме широко вратата на школата, смирението на ученика ще се познае по неговото поведение. Между учениците трябва да има взаимно почитание. Освен Смирение за ученика се иска още четири качества. Абсолютна честност, каквото каже да го изпълни, след това да бъде добър. Добродетелта прави човека устойчив. Доброто е морално качество, което принадлежи на Божествения свят. Честността е качество на човешкото аз. Ученикът трябва да бъде крайно интелигентен. Неговият ум да бъде гъвкав, да схваща моментално всички потънкости, да не се лъже. Каквато задача му се даде, веднага да я реши. Ученикът трябва да бъде благороден и великодушен.
Значи ученикът трябва да притежава: смирение, честност, доброта, интелигентност, благородство. Това са петте качества, присъщи на ученика. Всеки трябва да се стреми да изработи тези качества в себе си.
По какво се познава честността? Той върви изправен, строен, с изправено лице. Всяко деформиране на тялото се дължи на нарушаване на закона на честността.
Доброто пък дава стабилност на човека. Добрият има тяло, което издържа и на най-високата температура.
Добродетелта изменя тялото на човека. Тя го прекарва през вода и дух и го калява. Водата е елемент на новия живот, а Духът и силата, която сглобява отделните части и образува духовното тяло на човека.
Интелигентността внася светлина в човека. От очите и лицето на интелигентния излиза светлина, която го води в правия път. Като приемете Божествената светлина, вие ще дадете ход на благородството на вашата душа и ще чувствате благоволението на Бога и разположението на всички добри хора. Без тази светлина, каквото и усилие да правите, всичко ще бъде напразно. Без смирение, честност, доброта, интелигентност и благородство ученикът не може да намери своя учител. Щом придобие тези качества, Учителят ще извика ученика по име и ще го благослови и просвети. Който го види, ще разбере, че в него е станала известна промяна.
Не може да намериш Учителя си и да не осмислиш живота си. Преди да намери Учителя си, ученикът е яйце, което се търкаля. Щом го намери, изправя се на краката си и започва да ходи. Като се измъти, той се превръща на пиле, което има условия да расте и да се развива. Той постепенно се осъзнава, влиза в Божествения живот и се освобождава от връзките на плътта”.
Това е пътят, който води към школата на Бялото братство, на вратата, на която стои Великият Учител Христос, който приема учениците и ги въвежда в храма на тайното познание, където се изучават великите божествени тайни, скрити в човешката душа.
