ГЛАВА X
- 11. Как се съставя хороскоп
Хороскопът представлява карта на небето за дадено време и за определено място. По тези данни определяме положенията на небесните тела по еклиптиката. По-конкретно казано, за да можем да съставим хороскопа на дадено лице, необходимо ни е да знаем датата на раждането - година, месец, ден и час, по възможност, с точност до минута, а също така и мястото на раждането - държава, град или село.
12. Таблиците и тяхната употреба
Като имаме на разположение горните данни, вземаме една таблица за геоцентричните дължини на планетите, и намираме в тях годината, за която има да правим хороскоп.
Има няколко вида такива таблици, които са специално приспособени за астрологична работа. Най-популярни са Ефемеридите на Raphael за планетните положения, които се издават всяка година в Лондон. В тях положенията на планетите са дадени за всеки ден на обяд - 12 часа. Освен таблиците за планетните положения, към тях са прибавени и ред други таблици, между които най-важни са отдела за планетните аспекти през цялата година и най-накрая са дадени три таблици за домовете за три различни ширини, за 51°32'N северна ширина - което отговаря на Лондон, и всички страни, които имат приблизително същата ширина; за 53°85'N северна ширина - което отговаря на Ливърпул, и всички страни които лежат приблизително са на същия и най-после за 40°32'N северна ширина, която отговаря на Ню Йорк, с която могат да си служат всички страни, които лежат приблизително на същия паралел. Понеже и ние в България се намираме приблизително на този паралел и ние си служим с тези таблици за изчисляването на домовете или казано с други думи - за ориентиране на зодиака, т. е. да определим кой знак на кое място да поставим.
Други подобни таблици, с които си служим, са тези на Пол Фламбарт — издание на Шакорнак, Париж, които обемат един период за повече от 100 години. В тях са дадени положенията на планетите от 1801 година до 1939 година. Новото издание на тези таблици обхваща период от 1850 -до 1950 год. В тях положенията на планетите са дадени за през десет дена; например дадено е положението на планетите на 1.1. след това на 10, на 20, на 30. И когато търсим за дата, която се намира между две дадени дати, то, за да намерим положението на планетите на тая дата, изваждаме положенията на известните дати, и получаваме колко изминава планетата за 10 дена; полученият резултат делим на 10, за да получим за един ден колко изминава известна планета и полученият резултат умножаваме по дните, на които отстои датата, за която търсим положението на планетите, от една от датите, на които са известни положения, за да стане по-ясно това ще взема един конкретен пример. Да кажем, че на 1. януари 1937 г. Слънцето се намира на 10°40' от Козирога или на 280°40' по еклиптиката, а на 10. януари се намира на 19°40' от Козирога, или на 289°40' по еклиптиката. А на нас да кажем ние трябва да намерим положението на Слънцето за 4 януари. За целта правим следното пресмятане:
на 10.1. - Слънцето на 289°40'
на 1.1. - Слънцето на 280°40'
Изваждаме по-малката цифра от по-голямата и получаваме - 9° - значи за 10 дена Слънцето изминава 9° или 540 минути по еклиптиката, като разделим 540 минути на 10 получаваме 54 минути. Значи, за 1 ден Слънцето изминава 54 минути - а от 1-ви до 4 имаме три дена, и като помножим 54' х 3 = получаваме 162 минути, които се равняват на 2°42’ - толкова изминава Слънцето за 3 дена, тези 2°42' прибавяме към положението за 1.1, следователно имаме 280°40' + 2°40'= 283°20'. Това е положението на Слънцето за 4 януари.
Има също така и едни немски таблици, които обемат един период от 100 години и понеже е дадено положението на планетите за всеки ден, затова са много обемисти и скъпи. Положенията на планетите в една част от тях са дадени за 12 ч. полунощ, а в други за 12 на обяд, когато във френските и английски таблици положенията са дадени за 12 ч. на обяд.
13. Изчисление на времето
Казахме, че за да можем да съставим хороскоп на дадено лице, ни е необходима датата на раждането, включително часът и даже минутата. Но именно по въпроса за часа трябва да знаем, че в Европа има главно три вида времена. Западно-европейско - което се определя по Гринвички меридиан, и се нарича още гринвично време, Средно-европейско време, и Източно-европейско време. Това са официално установените видове времена; но по-точно казано, всяко място си има свое местно време, което се определя по слънчевия часовник на мястото. Това различие на времената в различните места се дължи на факта, че Земята е кълбо, и Слънцето не изгрява навсякъде за един и същи час. Знаем, че Земята се завърта около оста си за 24 часа - това движение ние го проектираме на Слънцето и казваме, че за 24 часа Слънцето изминава 360° по еклилтиката, или, както се казва, видимо обикаля Земята. Като разделим 360° на 24 часа, получаваме, че за 1 час Земята изминава 15° по еклиптиката. Върху тази основа земният глобус е разделен по посока на полюсите на 90 меридиана, като разстоянието от един меридиан до друг се измерва с 4 минути време или с други думи всеки дъгов градус отговаря на 4 минути време. Като 0° е приет меридианът, който минава през Гринвич и се нарича Гринвички меридиан. Страните, които лежат наляво от него, като се обърнем към север, казваме, че отстоят на запад и имат западна дължина. А страните, които се намират вдясно от него, казваме, че отстоят на изток и имат източна дължина. Така, Париж се намира само на 1° източно от Гринвич - Берлин се намира на 15° източно от Гринвич, София се намира на 23°43' източно от Гринвич; Цариград се намира на 30° източно от Гринвич, а Москва се намира на 38° източно от Гринвич.
На обикновен език това значи: казахме, че разстоянието от един меридиан до друг, или разстояние един градус, се изминава за 4 минути време. Значи, когато в Цариград, който отстои на 30° от Гринвич, е 12 на обяд, в Гринвич ще бъде 10 ч. преди обяд, следователно, Цариград отстои от Гринвич на разстояние два часа време; защото 30° х 4 минути правят 120 минути или 2 ч. Берлин, който се намира на 15° от Гринвич е на разстояние 1 ч. от Гринвич. Понеже София се намира приблизително на 24° и като знаем, че всеки дъгов градус се изминава за четири минути, то като помножим 24° х 4 получаваме 96 минути, което е равно на 1 ч. 36 м. Значи София се намира на 1 ч. 36 м, от Гринвич. А Москва, която се намира на 38° от Гринвич, изразен във време ще значи, че Москва се намира на 2 часа и 32 м. от Гринвич.
Значи, нашето местно време, времето, което показва слънчевия часовник, когато огрее слънцето, е по-напред 1 ч. 36 м. от Гринвич, като това значи, че ако нашият слънчев часовник показва 1 ч. 36 м. след обед, то Гринвичкия слънчев часовник в същия космичен момент ще показва 12 ч. на обяд. В Берлин ще бъде 1 ч. след обяд, а в Цариград ще бъде 2 ч. след обяд, а в Москва ще бъде 3 1/2 сл. обяд. Космически, това е един и същ момент.
Тези разграничения на различните видове времена ни са необходими, защото положенията на планетите в таблиците са дадени по Гринвичко време, и за да намерим точното им място по еклиптиката за дадено време и място, трябва да превърнем нашето местно време в Гринвичко. Какво значи това? - Нашите часовници в България са нагласени по Цариградското местно време. А видяхме, че Цариград отстои от София приблизително 6° и като знаем, че всеки дъгов градус се изминава за 4 м. време, то 6° х 4 м. = 24 м., приблизително значи, Цариградското време, по което са нагласени и нашите часовници, е приблизително с 24' по-напред от нашето местно време. Следователно, като знаем Цариградското време по часовниците, с които си служим, и искаме да намерим местното време, то изваждаме от Цариградското време приблизително 24 минути* за София, понеже казахме, че с толкова то е пo-напред от нашето местно време, и така намираме нашето местно време. Например, ако имам даден да кажем 9 часа и 30 м. сутринта, да направим хороскоп за това време, то, понеже това не е наше местно време, а Цариградско, то ще извадим от него 24 минути за да получим нашето местно време и
това е нашето местно време.
А казахме, че местното време ни е необходимо, за да можем да изчислим положенията на зодиакалните знаци за дадено място и време, или, както се казва, да знаем как да ориентираме зодиака за дадено време и място - да знаем кой знак къде да го поставим, значи, местното време ни е необходимо за местно ориентиране на зодиака, защото положението на знаците се изчислява по местното време. А положенията на планетите по еклиптиката се изчисляват по гринвичко време. Следователно, нашето местно време трябва да го превърнем в гринвичко, понеже и положенията на планетите са дадени за обяд в Гринвич. След като намерим местното време, по посочения начин, от местното време намираме гринвичкото, като извадим от местното време 1 час 36 м., получаваме гринвичкото време, за което търсим положенията на планетите. В примера, който взехме, местното време беше 9 ч. и 6 м. - като извадим от него 1 ч. и 36 м., което е разстоянието от София до Гринвич, измерено във време, то получаваме:
Значи, ако в Цариград часовникът показва 9 ч. и 30 м., софийското местно време ще бъде 9 ч. и 6 м., а в Гринвич часовникът ще показва 7 ч. и 30 м., а това е един и същ космически момент, но понеже Земята е кълбо, което се движи около оста си, от запад на изток, затова ние виждаме, че Слънцето изгрява от изток и отива към запад и понеже Земята е кълбо. Слънцето не може из един път да огрее цялата, а постепенно я огрява - от горното, следва, че Слънцето в Гринвич изгрява с 2 часа по-късно, отколкото в Цариград - а в София 24 м. по-късно от Цариград.
Сега, след като знаем да намираме местното време, по което изчисляваме зодиакалните знаци и гринвичкото време, по което изчисляваме положенията на планетите, ще посоча как се работи с таблиците за съставяне на хороскопа.
Нека вземем един конкретен пример. Да вземем датата 1 декемврий 1922 г. 4 ч, след обяд в гр. Пловдив. Първата работа, която ни предстои, е да си начертаем един кръг и да го разделим на 12 равни части, които представят 12-те домове в хороскопа. След това привеждаме времето в местно - това се прави само когато имаме точния час на раждането; ако нямаме точния час, а приблизителния, привеждането на времето към местно е излишно. Да кажем, че в случая часът е точно даден. Тогава работим по следния начин
Вземаме таблиците и намираме 1922 г.
1. Декември. В първата колонка отляво ни са дадени датите на дните поред. Във втората колонка, която е озаглавена Т. S. или Time Sideral, сидерално или звездно време, под това заглавие следват инициалите h. m., като значи че сидералното време е дадено в часове и минути. Търсим тогава на 1 декемврий 1922 г. какво сидерално време отговаря, и намираме 16ч.39'42". Тогава почваме нашите изчисления тъй:
Т. S. = 16h39'42"
Тук е необходимо да знаем две основни правила, без което е невъзможно съставянето на хороскопа. Гледаме раждането преди обяд ли е, или след обяд. Ако раждането е преди обяд, то часовете от момента на раждането до обяд ги вадим от сидералното време и за получения резултат изчисляваме положението на знаците по таблицата, която се намира в Ефемеридите на Рафаел на предпоследната страница и е озаглавена Tables of houses for New York, Latitude 40°43'N, което преведено значи: за Ню Йорк 40°43' северна ширина. Казах по-рано, че ние си служим със същите таблици, понеже се намираме приблизително на същия паралел. София се намира приблизително на 43° паралел N. Ако раждането е следобяд, то часовете от обяд до момента на раждането ги прибавяме към даденото сидерално време и за получения резултат търсим знаците в таблиците. Защото в първия случай изваждаме, а във втория прибавяме. Това е защото даденото сидерално време ни показва положението на зодиака за обяд, а за да намерим за дадения час, то ако е пред обяд, разстоянието от момента на раждането до обяд, изразено в часове, трябва да се измине, и понеже не е изминато, ние го вадим. Ако раждането е следобяд, то прибавяме изминатия път, изразен в часове. Намерихме, че на 1.XII.1922 г. TS, е 16h39'42" и раждането е в 4 ч. след обяд или приведено в местно време 3h 40 м., то разполагаме действието по следния начин.
Т. S. е 16h39'42" - от 12 на обяд до момента на раждането имаме 3h 40 м. Тези 3h 40 м. прибавяме към сидералното време 16h39'42" и получаваме Т. S. е 16h31'42" - Т. S. 16h получаваме 20h15'48" - за това време изчисляваме знаците по таблиците за домовете. При изчислението на знаците по таблиците на домовете първата работа се състои в така нареченото ориентиране на зодиака, т. е. определяне мястото на всеки знак за дадено място и време.
Отваряме таблицата за домовете, Ню-йорска ширина, 40°43' N. В тези таблици, които са 12 на брой, в първата таблица, отляво, в първата лява колона е дадено сидералното време, което почва от 0h0'0" и постепенно се увеличава докато достигне на края на 12-та табличка точно до 24 h. След колоната за сидералното време, следват шест колони, в които са дадени шест от зодиакалните знаци. На всяка колонка отгоре е отбелязано число, което показва домът, в който се намира знака, който се намира под числото. Колонката, която следва след сидералното време е отбелязана с 10 и под 10-те белега на знака Овен 10-те означава десети дом, знакът Овен там показва, че той е на върха на десетия дом, който се нарича Medium celi или среда на небето и се бележи с инициалите М.С. Втората колона е означена с числото 11, което показва 11-ти дом; под 11 се намира белега на знака Телец, което показва, че той се намира на върха на 11-ти дом; третата колонка е означена с числото 12, което означава 12 дом и под него се намира белега на знака Близнаци, което показва, че на върха на 12-ти дом се намира знакът Близнаци.
Четвъртата колона е означена с думата Ascen, под която се намира белега на знака Рак, което значи, че на Ascen се намира знака Рак. Asc - Ascen е върхът на първия дом, и се намира на онова място, където небесният екватор, който се проектира като хоризонт, се пресича с еклиптиката. Асцендентът (Asc), значи е възходящ знак, знакът, който изгрява на изток в момента на раждането. А знаем, че на всеки 2 часа на изток изгрява нов знак, значи, всеки два часа имаме нов асцендент. Следващата пета колона е означена с 2, под което се намира белега на знака Лъв, което показва, че на върха на втори дом се намира знака Лъв; колоната след него е отбелязана с 3, под което се намира белега на знака Дева. По такъв начин виждаме, че в таблиците ни са дадени положенията само на 6 знака, а именно знакът на Asc (1 - дом); знакът която заема върха на стария дом и знакът, който заема върха на 3-ия дом. Над Asc ни са дадени положенията на знаците на върховете на 12, 11 и 10 домове. Като знаем тези, останалите 6 се намират лесно, защото са противоположни на първите.
Следната табличка на знаците ще ни улесни в намирането на 6-те неизвестни знаци, като имаме шест известни, като се има предвид, че знаците два по два са полярни, и като ни е известен единия полюс, то другият лесно се намира.
Цялата таблица на домовете е разпределена, както споменах, на 12 таблички, като сидералното време в началото на първата е 0h0'0", а в края на 12-та е 24 h. Горното обяснение, дадено за таблиците на домовете, се отнася до първата табличка, т. е. в нея само, и то в началото на върха на 10 дом, стои Овен, на върха на Asc стои Рак и на върха на третия дом стои Дева. В другите таблички, които са нагласени по същия начин, под числата, показващи върховете на домовете стоят други знаци, в зависимост от сидералното (звездното) време. Както казах в първата лява колонка ни е дадено сидералното време, което прогресивно се увеличава. Срещу всяко сидерално време ни са дадени градусите, с които знакът, който стои отгоре на колоната, се намира на върха на даден дом, така например срещу сидерално време 20h15'48", за което имаше да правим хороскоп, когато даденото сидерално време го няма в таблиците, вземаме най-близкото до него и изчисляваме знаците. В случая ние имаме дадено 20h15'48", a най-близкото дадено в таблиците 20h17'3", затова вземаме него. В колонка 10, в началото, на която стои белега на знака Водолей, се намира числото 2, което означава, че на върха на 10 дом, т. е. на М. С. се намира 2° от Водолея; срещу същото сидерално време в колона 11, в начало, на която също стои белега на знака Водолей, се намира числото 29, което показва, че на върха на 11 дом, се намира 29° от Водолей. В следващата 12 колона, в началото, на която стои белега на знака Овен, срещу същото сидерално време намираме числото 6; това значи че на върха на 12 дом се намира 6° от Овена. В следващата колонка на Ascen срещу същото сидерално време намираме числото 23°35'. В началото на колонката имаме знака Телец. Това значи, че на върха на Asc се намира или изгрява 23°35' от Телеца. В следващата колонка 2, срещу даденото сидерално време, намираме числото 19, а в начало на колоната - знака на Близнаци, това значи, че 19° от Близнаци се намира на върха на втория дом. В колонка три, в началото на която се намира знака Рак, срещу даденото сидерално време намираме числото 10, което означава, че 10° от Рака се намира на върха на третия дом.
Горното описание графически се представя по следния начин. Начертаваме един кръг и го разделяме на 12 равни части, които представляват 12-те домове, чиято номерация върви в посока, обратна на часовата стрелка; а домовете сами по себе си, са неподвижни, докато знаците се движат в посока на часовата стрелка.
Когато чертежът стои срещу нас, Asc се намира от лявата ни страна, а от дясната ни страна, противоположно на Asc, се намира десцендента (Desc) - захождащия знак. По средата между тях над хоризонта се намира М. С., а под хоризонта — противоположно на него Имом цели (J. C.). При нанасяне на знаците, намерени в таблицата на домовете за даденото ни сидерално време, най-напред нанасяме асцендентния знак, като пишем белега на знака срещу хоризонталната, която разделя кръга на две, а броя на градусите, отгоре на самата линия, както е показано на чертежа. Намерихме, че за сидерално време 20°15'48", на върха на Asc изгрява 23°35' от Телеца, на върха на втория дом изгрява 19° от Близнаци, на върха на третия дом изгрява 10° от Рака, на върха на 12 дом изгрява 5° от Овена, на върха на 11 дом изгрява 29° от Водолей и на върха на 10 дом 2° от Водолей. Казахме пo-горе, че като намерим шестте знаци, които ни са дадени в таблиците, другите шест се намират лесно, като знаем на кой известен знак, кой неизвестен е полярен. Таблицата, която дадох за полярността на знаците, ни посочва, че срещу 2° Водолей, като се намира М. С, се намира Лъв. Значи 2° от Лъва ще заеме върха на четвъртия дом. Срещу 29° Водолей, който заема върха на 11-ия дом, се намира пак Лъв значи 29° от Лъв ще заемат върха на 5-ия дом. Срещу Овен, който е на върха на12-ия дом, в таблицата се намира Везни, значи 5° от Везни, ще заеме върха на 6-ия дом. На Asc, се намира 23°35' от Телец, то Desc, или върха на 7-ия дом, ще бъде зает от 23°35' от Скорпиона. Срещу Близнаци, който заема върха на втория дом, стои Стрелец, значи 19° от Стрелец ще заеме върха на 8-ия дом. Срещу Рак, който е на върха на 3-ия дом, стои Козирог, значи 10° Козирог ще заемат върха на 9-ия дом. Но тук забелязваме едно особено явление - знаците Водолей и Лъв се повтарят, а знаците Риби и Дева ги няма никакви.
Тогаз знаците, за които няма място по върховете на домовете, ги поставяме вътре в самите домове и се смятат при изчисление на аспектите. Знаците, за които няма място по върховете на домовете, и ги вписваме в самите домове - се наричат вметнати или интерсептирани. Колкото едно рождение е по-насевер от екватора, толкова повече интерсептирани знаци има, случва се, че в страните по-близо до полюса, да има по два или три интерсептирани знаци, когато пък на екватора това явление никога не се случва.
По гореописания начин става нанасянето на знаците по върховете на домовете, с което 1/3 от построяването на хороскопа е свършено. Втората работа е нанасяне на планетите в знаците и домовете, което се определя от геоцентричните, дадени в специални таблици.
14. Нанасяне на планетите
След като по-гореописания начин изчислим положението на знаците и ги нанесем на чертежа, пристъпваме към изчисление положението на планетите, и тяхното нанасяне в хороскопа. Взимаме таблицата за положението на планетите по еклиптиката, намираме най-първо годината, за която правим хороскопа. След това търсим месеца и датата на месеца. Срещу датата в отвесните колони, начело, на които стоят белезите на планетите, се намират градусите, на които се намира всяка планета по еклиптиката. Понеже в таблицата на Пол Фламбарт положенията на планетите са дадени за през десет дена, то, за да намерим положението на планетата за датата, която търсим, намираме колко изминава дадена планета за един ден. А то става като извадим едно от друго двете последователно дадени положения, между които се намира това, за което търсим, полученият резултат делим на десет. След това тази 1/10 помножаваме по дните, на които отстои датата за която правим хороскопа, от една от двете дати между които се намира и ако е по-близо до първата дата, то получения резултат го прибавяме към положението на предшестващата дата. Ако е по-близо до последната дата, то го изваждаме от нея. И полученото е положението на планетата за датата, за която правим хороскопа. Този резултат ни показва положението на планетата по еклиптиката. Като знаем, че всеки знак обхваща по 30°, то лесно намираме в кой знак се намира планетата, като разделим еклиптичното й положение на 30.
Изчисляване* положението на Слънцето
Примерът който вземахме, беше за 1.XII.1922 г, В таблиците ни е дадено положението за 23 ноемврий и за 3 декемврий. Най-първо се изчислява положението на Слънцето. На 23 ноемврий, Слънцето се намира на 240°25'6" - по еклиптиката, а на 3.XІІ - 250°32'42" като извадим получаваме 10°7'36". Значи за 10 дена Слънцето изминава 10°7'36". Като го разделим на десет, ще намерим колко изминава Слънцето за един ден.
10°7'36" : 10 = ?
За да можем да разделим точно, трябва да превърнем всичко в секунди и тогава получаваме:
10° X 60' = 600' х 60" = 3600" + 7' х 60" = 4020" + 36" = 4056", значи за 10 дена Слънцето изминава 4056 секунди, което делим на десет, дава 4056 : 10 - 405,6" секунди на ден. Като разделим 405.6 на 60 получаваме 60 м., което е равно на 1° и 4'4" на ден - значи, за един ден Слънцето изминава 1°4'4". Понеже ние търсим за 1-ви декемврий, а имаме дадено за 3 декемврии, то разсъждаваме по следния начин - от 1-ви до 3-ти имаме два дена - тогаз 1°4'4" го умножаваме по 2 и получаваме 2°8'8", които изваждаме от положението на Слънцето за 3.XII и получаваме:
за 3 XII - Слънцето - 250°32'421'
за 2 дена изминава - 2°08'08"
Значи на 1-ви ще се намира на - 248°24'34"
Това е положението на Слънцето по еклиптиката. Като го разделим на 30, ще видим в кой знак се намира: 248°24'34":30=8; 8x30=240. Значи Слънцето е изминало цели 8 знаци и се намира на 8°24'34" от деветия. Като броим знаците поред, като почнем от Овена, намираме, че 8-ият знак е Скорпион, а деветка - Стрелец. Значи на 1.ХІІ.1992 г. Слънцето се намира на 8°24'34" от Стрелеца. Но понеже планетите се изчисляват по гринвичко време, и още, че това е положението на Слънцето за обяд, а ние търсим за 4 часа следобед, затова ни се налагат две малки корекции.
Казахме по-рано, че Гринвич отстои от Цариград на разстояние 30 меридиана, което е равно на 2 ч. време. Следователно, за да превърнем нашето източно европейско време в Гринвичко, по което трябва да изчисляваме планетите, трябва да извадим 2 часа. Часът, за който правехме хороскопа беше 4 ч. следобед, като извадим 2 ч. получаваме 2 часа следобед. Така че, когато в Цариград е 4 ч. следобед, в Гринвич е 2 ч. следобед, но това е един и същ космически момент. Понеже положенията на планетите ни са дадени за обяд, а часът на раждането ни е 2 ч. следобяд Гринвичко време, трябва да направим корекция п планетните положения. Това става,като знаем за 24 ч. колко изминава дадена планета, и го разделим на 24, за да получим за 1 ч. колко изминава. Тогаз полученото за един час, го умножаваме по часовете, с които нашият час е заминал дванадесет, както е в нашия случай, и тогаз полученият резултат прибавяме към положението за обяд. Това ще е истинското положение на планетата; ако пък раждането е предиобед, то часовете, които отстоят от момента на раждането до обяд, помножаваме по това, което планетата изминава за един час, и полученото изваждаме от положението, дадено в таблиците, В същност двете корекции, за които споменах, се свеждат към една. В нашият случай намерихме, че Слънцето се намира на 8°24'34" от Стрелеца, а за един ден изминава 1°4'4". Но това положение е за 12 ч. Гринвич, а ние видяхме, че рожденото време 4 ч, следобед отговаря на 2 ч. следобед в Гринвич, значи, трябва да намерим колко изминава Слънцето за 1 час и като го помножим по 2, ще получим онзи път, който Слънцето е изминало за 2 ч. и ще го прибавим към положението на обяд, което ни е дадено в таблиците. Да намерим сега за 1 ч. колко изминава Слънцето. За един ден изминава 1°4'4", превърнати в минути и секунди получаваме:
1° х 60' = 60' + 4 = 64';
64' х 60" = 3840"; 1 ч. = 160"; 160" = 2'40".
Значи, в случая Слънцето изминава 2'40"за 1 час. Тогаз за 2 ч. ще измине 2'40" х 2 = 4'80" = 5'20"; ще ги прибавим към положението за обяд:
8°24'34"
+ 5'20"
8°29'54"
Това е истинското положение на Слънцето за датата, за която правим хороскопа. Така полученото положение на Слънцето го вписваме в онзи дом, в който се намира 8°29'54" от Стрелеца. В чертежа виждаме, че 19° от Стрелеца се намира на върха на осми дом или на границата между седми и осми дом; а на върха на седми дом се намира 22° от Скорпион. И понеже знаците се движат по посока на часовата стрелка, 8°29'54" се намират в седми дом.
По същия начин изчисляваме положенията и на останалите планети.
Изчисляване положението на Луната
Сега да изчислим положението на Луната.
На 23.XI. Луната е на 298°
На 3.ХІІ. Луната е на 59°6'
Значи, тук виждаме, че Луната е изминала един път кръга на Зодиака, и е направила 59°6' от неговия кръг. От 298° до 360° имаме 62° + 59°6' от новия кръг, прави 121°6' - значи за десет дена Луната изминава 121°6'; като го разделим на 10 ще получим колко изминава за 1 ден.
Ние има да търсим положението на Луната за 1.ХІІ От първи до 3 има два дена - значи 12°6' х 2 = 24°12' ще измине за два дена. Тези 24°12' ги изваждаме от положението на 3.XII., което е 59°6' - 24°12' = 34°42' - значи на 1.XII. Луната се намира на 34°42'. Но това е положението за 12 ч., а ние трябва да намерим за 2 часа следобяд гринвичко време.
за 24 ч. Луната изминава - 12°6'
за 1 ч. - х.
Х= 12°6' х 1 ч.
24
12 x 60' + 6' = 720 + 6 = 726'
726 : 24 = 3045"
Значи за 1 ч. Луната изминава 30'15"; за два часа ще измине 30'15" х 2 = 60'30" = 1°30". Следователно, към положението за обяд, което е дадено в таблиците, прибавяме още 1°30", което Луната изминава за два часа, и получаваме:
34°42' + 1°30" = 35°42'30", което е положението на Луната по еклиптиката. Знаем, че всеки знак има по 30° и че начало за зодиака е знака Овен. Следователно, като знаем, че Луната се намира на 35°42'30" от еклиптиката, то значи, че е изминала първия знак на зодиака и се намира на5°42'30" от втория по ред знак - Телец. В чертежа намираме, че на върха на 1-ви дом, се намира 23° от Телеца, а на върха на 12-ия дом 6° от Овена и понеже знаците се движат по посока на часовата стрелка, то 5°42'30" от Телеца се намира между тези два върха, значи, намира се в 12-ия дом.
Изчисляване положението на Меркурий
По същия начин изчисляваме положението на Меркурий.
На 23.ХІ. Меркурий е на 233°
На 3.ХІІ. Меркурий е на 248°42'
Като извадим тези две положения, получаваме, че за 10 дена Меркурий изминава 15°42', а за един ден - 15°42' : 10 = 1°34'12", а за два дена ще измине 1°34'12" х 2 = 3°8'24". Тези 3°8'24" ги изваждаме от положението на 3.ХІІ: 248°42' - 3°8'24" = 245°4'24" ; значи на 1.XII. Меркурий ще се намира на 245°4'24" по еклиптиката. Но положението на планетите в таблиците е дадено за 12 ч., а ние търсим за 2 ч. гринвичко време. Като разделим пътя, който Меркурий изминава за един ден на 24 часа ще получим колко изминава Меркурий за 1 ч. За един ден Меркурий изминава 1°34'12" = 94'12" : 24 = 8'. Значи за един час Меркурий изминава приблизително 8', а за 2 часа, за които трябва да правим корекцията, ще измине 8 x 2 = 16'. Положението на Меркурий за 12 часа беше 245°4'24" + 16' ще получим 245°20'24". Като го разделим на 30 ще намерим в кой знак се намира Меркурий: 245°20'24" : 30 = 8. Значи Меркурий е изминал цели 8 знаци, и се намира на 5°20'24" от деветия знак. А деветият знак, като ги броим подред от Овена, е Стрелец. Значи, Меркурий се намира на 5'20'24" от Стрелеца. В чертежа намираме, че на върха на седмия дом се намира 23° от Скорпиона, а на върха на осмия дом 19° от Стрелеца. И понеже знаците се движат по посока на часовата стрелка, то 5°20'24" от Стрелеца се намира в седмия дом. Видяхме, че и Слънцето беше в седмия дом на 8°29'54" от Стрелеца, затова ще поставим и Меркурий малко по-близо до върха на 7 дом.
Изчисляване положението на Венера
По същия начин намираме положението и на Венера.
На 23.XI, Венера е на 243°12'
На 3.ХІІ. Венера е на 237°30'
Тук виждаме, че за 10 дена вместо да отиде по-напред по еклиптиката, Венера се връща назад и затова на 23.XI. е на 243°12', а на 3.XIІ е на 237°30' - значи за десет дена Венера е останала приблизително с 6°. Понеже точността до минути и секунди не ни е нужна за всички планети, а само за Слънцето и Луната, то тук няма да правя подробни изчисления - значи за 10 дена Венера остава с 6°, което прави около 36' на ден. Понеже ние имаме да правим корекция за два дена, то 36' х 2 = 72 = 1°12', които в случая ще ги прибавим, вместо да ги извадим от положението на Венера на 3XII. И ще получим 236°30'+ 1°12'= 238°48'. При това положение и корекция за часа ще бъде малка, затова няма да я вземем под внимание. Значи Венера се намира на 238°48' по еклиптиката, което значи, че е на 28°48' от осмия знак - Скорпион. Понеже в чертежа 22° за Скорпиона заема върха на седмия дом, то 28° ще е в самия седми дом. В такъв случай в чертежа ще поставим Венера пред Меркурий.
Когато планетите се връщат назад по еклигтгиката, както е случаят с Венера, казваме, че планетата е ретроградна и пред знака на планетата в хороскопа се поставя едно латинско главно R. Ретроградната планета не може да прояви чистотата и силата на своята природа. Даже ретроградното положение способствува за проявата на отрицателната страна на планетата. Но това вече зависи от знака и домът, в който се намира, и от аспектите, които получава от другите планети.
Изчисляване положението на Марс
Следващата планета, на която трябва да намерим положението, е Марс.
На 23.ХІ. Марс е на 316°81'
На 3. XII. " " " 324°61'
значи за 10 дена Марс изминава 7°18'
за един ден изминава:
7°18' = 7° х 60' +18'= 420 + 18 = 438
438 : 10 = 43'48". За два дена, за които има да правим корекция, ще измине 43'48" х 2 = 86'96" = 87'36" = 1°27'36", които изваждаме от положението за 3.ХІІ. 324°6' - 1°27'36" = 322°38'24". Значи Марс се намира на 322°38'24" по еклиптиката, което значи, че е в 11-ия знак, който е Водолей. Значи Марс е в 22°38'24" от Водолея. Намираме че 2-рия градус на Водолея се намира на върха на 10 дом. Значи Марс ще бъде в 10- ия дом.
Изчисляване положението на Юпитер
Следващата планета, положението на която трябва да изчислим, е Юпитер.
На 23.XI. Юпитер е на 216°
На 3.XII. " " "218°
2°
Значи, за 10 дена Юпитер изминава 2° или 120 минути; 120 : 10 = 12'. Значи, за един ден Юпитер изминава 12', а за два дена 12 x 2 = 24'. Тези 24' ги изваждаме от положението на 3.ХІІ. Намираме 218° - 24' = 217°36' Следователно на 1.XII. Юпитер се намира на 217°36', по еклиптиката, като разделим 217°36' на 30 = 7, намираме, че Юпитер е изминал цели 7 знака и се намира на 7°36' от 8 знак - Скорпион.
Корекцията за часа няма да правим, понеже планетата се движи много бавно и за 1 ч. изминава много малко, което е без значение. В чертежа намираме, че 23° на Скорпиона се намира на върха на седмия дом, а 6° Везни е на върха на шестия дом. Понеже знаците се движат по посока на часовата стрелка, то Юпитер, който се намира на 7°36' от Скорпиона, ще бъде в шестия дом.
Изчисляване положението на Сатурн
Подир Юпитер, следва Сатурн.
На 23.XI, Сатурн е на 196°24'
На 3.ХІІ. " " " 197°2'
1°
Значи, Сатурн се движи още по-бавно и от Юпитер, и за 10 дена изминава само 1° или 60'. А за 1 ден ще измине само 6', за 2 дена ще измине 12'. Тези 12' ще ги извадим от положението на 3.ХІІ. 197°24' - 12' = 197°12' и намираме, че на 1.XII. Сатурне 197°12'. При тази слаба скорост, корекция за часа няма смисъл да се прави. Като разделим 197°12' на 30 = 6, намираме, че Сатурне изминал цели 6 знака и се намира на 17°12' от 7-ия знак - Везни, А на чертежа виждаме, че 6° от Везни се намира на върха на 6-ия дом; а 23° от Скорпиона се намира на върха на 7 дом.
Следователно 17°12' се намират по средата на 6-ия дом; значи Сатурн еа на 17°12' от Везни, в 6-ия дом.
Изчисляване положението на Уран
На 23.XI. се намира на 339°42'
На 3.XII. " " " 339°42'
Виждаме, че за 10 ден. Уран почти не се е подвижил; намира се един вид в застой. При такова положение планетата се нарича станционера и се бележи отпред с латинското S. В това положение планетата проявява по-слабо качествата си. Щом като на 23.XI. и 3.ХІІ. положението на планетата е едно и също, то е същото и за 1.XII. Тук също няма да се праси корекция за часа. Като разделим 339°42' на 30 намираме, че ран е изминал цели единадесет знака и се намира на 9°42' от дванадесетия знак - Риби. В чертежа намираме, че знака Риби се намира вътре в 11 дом, или както се казва вметнати или интерсептирани.
Изчисляване положението на Нептун
На23.ХІ. Нептун е на 138°12'
На 3.ХІІ. „ „ „ 138° 6
И при Нептуна виждаме, че вместо да се движи Hanpeд по еклиптиката, той бавно се връща назад - значи ретрограден е ®. Също така виждаме, че той се движи съвсем бавно. Целият Зодиак той го изминава за 165 земни години - значи остава в един и същ знак приблизително по 13 1/2 години.
Уран обикаля зодиака за 84 г. следователно остава в един знак по 7 години.
Сатурн прави една пълна обиколка по зодиака за 29 1/2 години.
Значи остава приблизително по 2 1/2 години в един знак.
Юпитер обикаля зодиака за 12 години - значи по една година стои в един знак.
Марс прави пълна обиколка по зодиака за 780 земни дни значи остава в един знак приблизително по 65 дена.
Венера обикаля зодиака за 224 дена - значи остава в един знак приблизително по 19 дена.
Меркурий, който обикаля зодиака за 88 дена, остава в един знак по 6 1/2 дена.
Слънцето изминава целия зодиак за 365 дена, като всеки месец изминава по един знак.
А Луната всеки месец изминава целия зодиак - значи по 2 1/2 дена остава в един знак.
Да се върнем към Нептуна - значи на 1.XII. Нептун се намира на 138°6' по еклиптиката, което значи, че се намира на 18°6' от 5-ия знак-Лъв. В чертежа намираме, че 2° от Лъва се намира на върха на 4 дом, а 28° от Лъва на върха на 5-ия дом, 18°6' от Лъва се намира между двете — значи в 5-ия дом — Нептун значи е на 18°6' от Лъва - четвъртия дом.
Изложеното дотук ни показва как да построим хороскопа на небето, за дадено време и място, като нанесем знаците и планетите.
15. Изчисление на аспектите
Следващата работа по изработването на хороскопа е изчислението на аспектите между планетите и Asc и МС. В главата за аспектите, аз посочих как се изчисляват аспектите, но пак ще повторя накратко. Първата работа при започване на изчисленията на аспектите е да се напишат една под друга, значи във вертикална колона планетите с еклиптичната им дължина и знака, в който се намират, като се почне от Слънцето и последователно се написват, едно под друго, всички, като най-накрая се поставят Asc и М. С. Тези данни се написват в началото на листа, за да има място за аспектите, които се пишат срещу всяка планета.
Изчисленията се правят на самия чертеж, като се пресмята колко градуса има от една планета до друга. Но тази работа е доста трудна и изисква известна практика, за да се усвои. Опитният астролог, само като погледне хороскопа, намира аспектите, но не е така за начинаещия, за него са необходими ред пресмятания и изчисления. При тези изчисления не трябва да се забравя, че знаците се движат по посока на часовата стрелка, а планетите - по посока, обратна на часовата стрелка. Това ние необходимо, за да знаем дали даден аспект се образува или се разваля, защото аспектът, който се образува, е много по-силен от онзи, който се разрушава.
Първоначално изчисленията могат да се правят по следния начин. В хороскопа, който вземаме за пример,
Слънцето се намира на 238°29'54"
а Луната на 35°42'30"
213°13'24"
Като ги извадим едно от друго получаваме 213°. Но такъв аспект нямаме - затова трябва да смятаме по друг начин, именно чрез изчисление на самия чертеж, което става в две посоки - по посока на часовата стрелка и в обратна посока; аспектът се образува обикновено в посоката, в която планетите са по-близо една до друга. Да се върнем към изчисляване на аспекта между Слънцето и Луната. В чертежа виждаме, че Луната се намира в дванадесети дом на 5°42'30" от Телеца, а Слънцето се намира в 7-ия дом на 8°29'54" от Стрелеца. Значи и двете са над хоризонта и следователно, ако смятаме разстоянието им в посока на часовата стрелка, те се намират пo-близко едно до друго, отколкото, ако изчисляваме в посока обратно на часовата стрелка, където разстоянието им е по-голямо. А казахме по-горе, че аспектите между планетите ще изчисляваме в онази посока, в която те са по-близко една до друга.
Изчисленията на аспектите стават по следния начин; Луната е на 5°42'30"от Телеца, а Слънцето е на 8°29'54" от Стрелеца, а знаем, че планетите се движат обратно на часовата стрелка; знаем също, че Луната се движи много пo-бързо от Слънцето; във фазата на новолунието тя е имала същата еклиптична дължина, както Слънцето, или е била, както казват астролозите, в съвпад със Слънцето. Следствие на по-бързото си движение по зодиака, тя заминава Слънцето и последователно изминава знаците Стрелец, Козирог, Водолей, Риби, Овен и 5°42' от Телец. Този път Слънцето не го е още изминало и следователно се намират на такова разстояние едно от друго. Изразено в градуси то значи следното: Слънцето е изминало 8°30' от Стрелеца; значи от Стрелеца му остават да измине още 21°30' + 30°от Козирог + 30° от Водолей + 30° от Риби + 30° от Овена + 5°42' от Телеца. Като съберем тия градуси ще намерим ъгловото разстояние, на което отстои Луната от Слънцето. Събираме ги по следния начин: 21°30' + 30° + 30° + 30° + 30° + 5° 42' = 147°12', значи Луната отстои от Слънцето на 147°12' и понеже Луната е пред Слънцето и се движи по-бързо от него, то има единобразуващ се аспект, наречен квинконция, който е 150°. Ако Луната беше на мястото на Слънцето, а Слънцето на мястото на Луната, пак щяхме да имаме същия аспект, само че той щеше да бъде разрушаващ се, защото в този случай Луната върви след Слънцето и понеже се движи по-бързо, разстоянието помежду им се намалява и след известно време минава в друг аспект. По същия начин изчисляваме и останалите аспекти на Слънцето с другите планети.
Следващият аспект, който трябва да изчислим, е аспектът на Слънцето с Меркурий. На чертежа виждаме, че Меркурий е на 5°20'24" от Стрелеца, и Слънцето е на 8°29'54". Значи Меркурий отстои приблизително на 3°9' от Слънцето, и следователно, той се намира в аспекта съвпад.
Следващият аспект, който трябва да изчислим, е аспектът на Слънцето с Венера. Слънцето е на 8°30' от Стрелеца, а Венера е на 26°12' от Скорпиона, Смятаме по следния начин. Венера е изминала 26° от Скорпиона, остават й още 4°, а Слънцето е изминало 8°30' от следващия знак. Значи разстоянието, на което се намират е 4° + 7°30г = 12°30'. В този случай ще имаме един образуващ се съвпад, понеже Венера се движи по-бърже и застига Слънцето.
Следващата планета, на която трябва да изчислим аспекта със Слънцето е Марс. Той е на 22°38' от Водолея, а Слънцето беше на 8°30' от Стрелеца. Смятаме по следния начин. На Слънцето остава да измине от Стрелеца още 21°30' + 30° от Козирога + 22°30' от Водолея, които Марс е изминал, правят 21°30' + 30° + 22°30' = 44°8'. Значи, Слънцето и Марс се намират в полуквадрат, който се разрушава, понеже Слънцето се движи по-бързо.
Юпитер се намира на 7°36' от Скорпиона, а Слънцето беше на 8°29' от Стрелеца. Това означава, че Юпитер е изминал 7°36' от Скорпиона и му остават още 22°24', а Слънцето е изминало 8°22' от Стрелеца. Събираме градусите, които Юпитер има да изминава с градусите, които Слънцето е изминало - 22°24' + 8°29' = 30°53' - намираме, че разстоянието между Слънцето и Юпитера е 30°53', което е аспект полусекстил.
Сатурн се намира на 17°12' от Везните, значи остават му от Везните още 12°48' + 30° от Скорпион + 8°29' от Стрелец = 51°7'; тука нямаме точен аспект, но понеже Слънцето е по-напред и се движи по-бързо и от друга страна орбиса на Слънцето е по-голям, то можем да го вземем за образуващ се секстил.
Следващата планета, на която трябва да намерим аспекта със Слънцето е Уран, който се намира на 9°42' от Рибите. За да намерим този аспект, разсъждаваме по следния начин: Слънцето е изминало 8°29' от Стрелеца и му остават още 21°31' от Стрелеца + 30° от Козирога + 30° от Водолея + 9°42' от Риби. Сборът на тези градуси ще ни даде аспекта, който Слънцето образува с Уран. Значи 21°3' + 30° + 30° + 9°42' = 91°12', което значи, че Слънцето и Уран се намират в квадратура.
Нептун се намира на 18°6' от Лъва, което значи, че е изминал 18°6' от Лъва и му остават да измине още 11°54' от Лъва + 30° от Дева + 30° от Везни + 30° от Скорпион + 8°29' от Стрелеца, където се намира Слънцето, което е равно на 110°23'. Значи разстоянието между Слънцето и Нептун в градуси е 11°23', което се приближава към Тригон, който е 120°. Понеже Слънцето е по-напред и се движи по-бързо, то имаме образуващ се Тригон, като имаме предвид, че орбисът на Слънцето е голям.
По същия начин, както изчислихме аспектите на Слънцето, така ще изчислим и аспектите на Луната с другите планети. Луната със Слънцето знаем, че се намира в аспект квинконция, сега ни предстои да намерим аспекта на Луната с Меркурий. Меркурий се намира на 5°20' от Стрелеца, а Луната се намира на 5°42' от Телеца. Трябва да намерим на колко градуса се равнява това разстояние между тях; това става като смятаме по следния начин: Меркурий е изминал 5°20' от Стрелец, значи остават му още 24°40' от Стрелеца + 30° от Козирога + 30° от Водолей + 30° от Риби + 30° от Овена + 5°40' от Телеца = 2440' +30°30' + 30° + 30° + 5°42' = 150°22'; което е аспект квинконция. По същия начин изчисляваме аспекта на Луната с Венера, която се намира на 26°18' от Скорпиона.
Аспектът изчисляваме по следния начин: Венера има да измине приблизително още 2° от Скорпиона + 30° от Стрелеца + 30° от Козирога + 30° от Водолей + 30° от Риби + 30° от Овен, 5°42' от Телеца равно на 157°42', което не е никакъв аспект. Следователно между Луната и Венера нямаме аспект.
Следващият аспект, който трябва да изчислим, е между Луната и Марс, който се намира на 22°38' от Водолея, значи има да измине още 7°22' от Водолея + 30° от Риби + 30° от Овена + 5°42' от Телеца, което е равно на 73°4', което е един слаб аспект, наречен кбинтил.
Юпитер се намира на 7°36' от Скорпиона, оставя му да измине още 22°24' от Скорпиона + 30° от Стрелец + 30° от Козирог + 30° от Водолей + 30° от Риби + 30° от Овен + 5°42'30" от Телец, което е равно на 178°6', което е аспект Опозиция.
Следващият аспект на Луната е със Сатурн, който се намира на 17°12' от Везните, но ако изчисляваме този аспект по същия начин както другите аспекти до сега, ще се образува аспект над 180°, което е вече зад предела на аспектите. Затова ще изчисляваме вече в обратна посока, като започнем да смятаме от Луната. Смятаме по следния начин: Луната е изминала 5°42'30" от Телец и остава да измине още 24°8' + 30° от Близнаци + 30° от Рак + 30° от Лъв + 30° от Дева + 13° от Везни, което е равно на 154°18', което не е никакъв аспект. Значи Луната със Сатурн не образуват никакъв аспект.
Следващият аспект, който трябва да изчислим, е аспектът на Уран с Луната. Уран се намира на 9°42' от Риби, а Луната на 5°42' от Телеца, разстоянието между Уран и Луната изчисляваме по следния начин: Уран е изминал 9°42' от Рибите, остава му да измине още 20°18' + 30° от Овена + 5°42' от Телеца, което е равно на 56°, което е аспект Секстил. Понеже Луната е на напредък и се движи по-бързо и понеже нямаме точен аспект, а с 4° по-малко от пълния аспект, то ще имаме образуващ се Секстил.
Следващият аспект е на Луната с Нептун, който се намира на 18°6' от Лъва.
Разсъждаваме по следния начин: Луната е изминала 5°42' от Телеца и остават й да измине 24°8' + 30° от Близнаците + 30° от Рак + 18°6' от Лъва, което е равно на 102°24', което не е никакъв аспект.
По този начин завършихме изчислението на аспектите на Луната.
Ще изчислим само още аспектите на Нвптуна с другите планети, за да стане по-ясно как става изчислението на аспектите на планетите при различните им положения в хороскопа.
Нептун се намира на 18°6' от Лъва.
Най-напред ще изчислим аспекта на Нептун със Слънцето — ние го имаме изчислен при аспектите на Слънцето, и намерихме, че Нептун е в тригон със Слънцето. При изчисляване аспектите на Луната, намерихме, че Нептун няма аспект с Луната.
Сега трябва да изчислим аспекта на Нептун с Меркурий. Това става по следния начин: Нептун се намира на 18°6' от Лъва, а Меркурий се намира на 5°20' от Стрелец. За да изчислим разстоянието помежду им, смятаме по следния начин: Нептун му остава да измине от Лъва 12° + 30° от Дева + 30° от Везни + 30° от Скорпион + 5° и 20' от Стрелеца, равно на 107°20', което не е никакъв точен аспект, но понеже Меркурий е по-напред и се движи по-бързо, ще го сметнем като образуващ се тригон.
След това изчисляваме аспекта на Нептун с Венера. Нептун се намира, както видяхме, на 18° от Лъва, а Венера на 26° от Скорпиона. За да изчислим разстоянието между тях разсъждаваме по следния начин: Нептун е изминал 18° от Лъва, остава му да измине още 12° + 30° от Дева + 30° от Везни + 26° от Скорпиона, което не е никакъв точен аспект, но понеже най-близкия точен аспект е 90°, а тук имаме 98° значи с 8° повече от точния аспект и понеже Венера е по-напред и се движи по-бързо, то има един развален квадрат, който в същност вече не е аспект.
Следващият аспект е на Нептун с Марс. Нептун се намира на 18° от Лъва, а Марс на 22° от Водолей. За да изчислим разстоянието помежду им, разсъждаваме по следния начин: Нептун е изминал 18° от Лъва, остава му да измине още 12° + 30° от Дева + 30° от Везни + 30° от Скорпион + 30° от Стрелец + 30° от Козирог + 22° от Водолей, което е равно на 184°, което образува аспект опозиция. Но понеже Марс е по-напред и се движи по-бързо, затова аспектът е разрушаващ се, който въпреки това е силен.
Следващият аспект на Нептун е с Юпитер. За да изчислим разстоянието помежду им, пресмятаме по следния начин: Нептун е изминал 18° от Лъва, остава му да измине още 12° + 30° от Дева + 30° от Везни + 7° от Скорпион, което е равно на 79°, което не е никакъв аспект.
Следващият аспект на Нептун е със Сатурн, който се намира на 17° от Везни. За да изчислим разстоянието помежду им, пресмятаме по следния начин: Нептун има да измине 12° от Лъва + 30° от Дева + 17° от Везни което е равно на 59°, което образува аспект Секстил.
Следващият аспект на Нептун е с Уран, който се намира иа 9°42' от Риби. За да изчислим разстоянието помежду им разсъждаваме така: Уран е изминал 9°42' от Риби и му остава да измине още 20°18' + 30° от Рaк - 18° от Близнаци + 30° от Рак -18°, което е равно на 158°, което не е никакъв аспект. По такъв начин привършихме изчисляването на аспектите на Нептун.
Дотук изчислихме аспектите на Слънцето, Луната и Нептун с всички останали планети и те са достатъчни да се види начина, по който става изчисляването на аспектите въобще. Да не стане претрупано изложението, няма да изчисляваме другите аспекти — те се изчисляват по описания пo-гope начин, като се спазва правилото изчислението да става в онази посока, в която планетите са по-близко една до друга.
За да завършим тази глава ще резюмирам изложеното дотук, върху съставянето на хороскопа, за да бъде по-прегледно.
За да съставим хороскоп, най-първо трябва да ни е дадена датата на раждането - годината, месеца деня (кое число от месеца), часа, минутата и мястото на раждането - държава, град или село. По тези данни, в таблиците, в които са дадени геоцентричните дължини на планетите, най-първо намираме сидералното време, което ни служи за изходна база за изчисляване на асцендентния знак, което става по следния начин: ако раждането е преди обяд. часовете от момента на раждането до обяд ги изваждаме от намереното сидерално време и за така полученото време в таблиците за домовете, търсим асцендентния знак и след това знаците, които заемат върховете на втори и трети дом и знаците, които заемат върховете на дванадесетия, единадесетия и десетия домове. Останалите знаци заемат противоположните върхове. Ако раждането е следобяд, то към даденото сидерално време прибавяме часовете от обяд до момента на раждането и за полученото време по гореописания начин нанасяме знаците на въровете на домовете. При тези изчисления не трябва да се забравя, че знаците се изчисляват по местно време, а планетите се изчисляват по гринвичко време.
Също така не трябва да се забравя, че знаците се движат по посока на часовата стрелка, а планетите в посока обратна на часовата стрелка. След като изчислим знаците пристъпваме към изчисляване на планетите, чиито геоцентрични дължини ни са дадени в таблиците. След като нанесем планетите по знаците и домовете, пристъпваме към изчисляване на аспектите между планетите, на което се спряхме в края на тая глава.
След изчисляване на аспектите пристъпваме към обща преценка на хороскопа. Първата работа при тази преценка е да определим типа, който ни е даден от асцендентния знак и с който ще се занимаем в следната глава. След това гледаме как са разположени планетите по домоде и знаци, което ще ни даде ключа да отгатнем, как ще се проявят планетите в живота на даден човек. Това значи да видим дали планетите са силни или слаби, дали са в хармонични или дисхармонични знаци и домове. След това правим преценка на аспектите, които планетите образуват, като вземаме под внимание, че дисхармоничните аспекти се явяват като ограничение в проявлението на космичните енергии, а хармоничните аспекти благоприятствуват за проявлението на тия енергии. В коя сфера на живота ще се прояви даден аспект зависи от планетите, които го образуват и от знаците на домовете, в които се намират планетите. Така че един и същ аспект, може да има различни тълкувания, в зависимост от това между кои планети е образуван и от кои знаци и домове изхожда.
Също така трябва да се държи сметка, дали аспекта е образуващ се или разрушаващ се.
След този общ преглед върху хороскопа, ще пристъпим към подробно разглеждане на отделните сфери на живота, които се определят от различните домове. Всички тези проблеми, засегнати в последните редове, се отнасят към проблема за тълкуване на хороскопа, което ще е предмет на втората част на това съчинение. Тази - първата част, ще завършим с описание за зодиакалните и планетни биопсихологични типове.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
* За различните месеци е различно, защото има една корекция, която се вади или прибавя.
* Забележка: Материалът е въведен по печатното издание. Забелязаните грешки в изчисленията не са коригирани.
