Моят баща е свещеният огън на Слънцето, който ми подари живота, а майка ми е прекрасната Земя с гордите планини, моретата и долините, където в топлите градини зреят сочни плодове.
Люлката, в която пораснах, е небесната обич, която непрестанно слизаше отгоре, а песните, с които заспивах, бяха песните на четирите годишни времена.
Когато майка ми ме е родила, на изтока на небето могъщ Стрелец* е изпъвал своя лък. Затуй аз непрестанно гледам хоризонтите и диря пеещата му стрела.
Братя и сестри в живота ми са тия, в чиито очи познах свещения, никога неутолен копнеж към белия, искрящ от светлина връх на духа. Своята казан и своята радост нося в себе си. Моята надежда са звездите, и моят път се губи във вечността.
G. [Georg Nordman]
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- *Забележка; Георги Томалевски е роден на 4.IX.1897 г. нов стил в 1 (един) часа след обяд в София.
