33. Денонощният ритъм на ражданията и умиранията
Житно зърно, Г. XIV (1940), кн. 1, с. 20 ÷ 22
Има много явления в живота, които поради това, че стават често и в голям брой, ни изглеждат безразборни, неподчинени на никаква закономерност. Да вземем за пример ражданията и умиранията, които се случват в едно населено място. На пръв поглед, те ни се струват случайни - раждат се и умират хора по всяко време на денонощието, еднакво, може би, през всички часове. Статистичните изследвания, обаче, показват, че това съвсем не е така. Оказва се, че както ражданията, така и умиранията са подчинени на един денонощен ритъм. С други думи, има известни часове от денонощието, когато ражданията се случват в най-голям брой, когато те достигат един максимум. След това, постепенно намалявайки се, те достигат пак в определен интервал от денонощието един минимум, един най-малък брой, за да започнат пак постепенно да растат. Това, което се установява при ражданията, се установява и при умиранията. И те са подчинени на един денонощен ритъм, който разбира се е различен от тоя на ражданията.
Тия факти, установени от статистиката, все пак не ни изненадват. При тия масови явления, каквито са ражданията и умиранията, би могла да се очаква известна закономерност. Ала има събития, които привидно се дължат на „сляпа случайност”.
Такива редки събития са, да речем, смъртните случаи от конски ритник. Тук биха могли да се очакват по-резки скокове в цифрите, които показват броя на тоя род смъртни случаи за отделни години. За най-голяма изненада, обаче, и тук статистиките показват едно сравнително постоянство в цифрите: броят на смъртните случаи от конски ритник остава горе-долу еднакъв през всички години. Излиза, че сякаш е определено за дадено място, колко души през годината ще умрат от удар на конско копито!
Така седи въпросът и със самоубийствата. И те не стават така безразборно и случайно, както би могло да се предполага на пръв поглед. Установено е, именно, че като обществено явление, самоубийствата се отличават със свой определен годишен ритъм, чийто максимум пада средно през месеците май и юни, а минимумът - през ноември и януари. При това, те проявяват явна тенденция към редуване в течение на няколко дни или седмици, която не може да се обясни с действието на социални причини (мизерията, например).
Самоубийствата са по-чести всред интелектуалците, отколкото всред другите обществени слоеве. По-чести са в протестантски, отколкото в католишки страни, по-чести са също всред мъжете, отколкото всред жените, по са чести в известни възрастни и пр.
След тия кратки сведения за някои явления в живота, в които статистиката открива известна ритмична закономерност, ще се спрем по-специално на денонощния ритъм на ражданията и умиранията.
Първите по-точни изследвания относно ритъма на ражданията е дал Кетле, когото наричат „баща на социалната статистика”. Той събрал данните за всички раждания, 2680 на брой, зарегистрирани в болницата „Св. Петър” в Брюксел, от 1811 до 1822 година. Като разпределил денонощието на интервали от по 3 часа, той установил следните резултати дадени в таблицата:
От тази таблица се вижда, че максимумът на ражданията се пада между полунощ и 3 часа (0 ÷ 3), именно случили са се 445 раждания или 133 % от средния брой. Минимумът настава между пладне и 15 часа (12 ÷ 15). Той показва 279 раждания или 83 % от средния брой.
Подобни изследвания са правени от Ranken, в Единбург, от Buek от Хамбург и Berlinski в Берлин. Те прецизират донейде резултатите на Кетле, но и те почиват на сравнително малък статистичен материал.
С по-обширен материал е разполагал Goelert при своите изследвания. Той е имал под ръка 86850 раждания, зарегистрирани в кантона на Цюрих през годините 1876 ÷ 84. Този материал, в който има около 51/2 % случаи на мъртво-родени, е разделен по двучасови интервали. Ето таблицата, която дава резултатите от издирванията на Goelert’а:
И тук максимумът се пада през ранните утринни часове (от полунощ до 6 часа). А минимумът съвпада точно с този, установен от Кетле, сиреч веднага след пладне (от 12 ÷ 14 часа).
Да се обърнем сега към денонощния ритъм на умиранията.
И в този случай изглежда, че Кетле е първият, който се е занимал с тоя въпрос. Като разпределя своя материал, съдържащ повече от 5000 случаи, в четири сектора от по 6 часа, той получава следните цифри:
Тук максимумът идва между пладне и 18 часа, минимумът - между 18 и 24 часа. Отношението между броя на смъртните случаи през третата и последната четвърт от денонощието е 1,36:1 или кръгло 4:3.
Други пo-точни изследвания върху денонощния ритъм на умиранията, при които е взета под внимание и причината на смъртта (Berlinski), показват известни различия в резултатите, сравнени с тия на Кетле. Така за пример, максимумът у Берлински се пада между 6 часа сутринта и пладне, а минимумът, за всички хронични болести, съвпада с този на Кетле (между 18 ч. и полунощ).
Няма да изнасям ония по-тънки изследвания, при които разпределбата на материала става по двучасови интервали и които вземат под внимание и пола, защото те изискват познаване на статистичната терминология. Наистина, те разкриват интересни тънкости, които навеждат изследователите на смели размишления относно причините на денонощния ритъм на ражданията и умиранията, но аз няма да се спирам на тях. С настоящата статия исках само да обърна вниманието на читателите върху факта, че и там, дето ни се струва да цари случайност, все пак има известна закономерност.
