13. По македонския въпрос

Стека

(в. „Утринна Хасковска поща", г. II, бр. 147, 8.II.1928 г., с. 2)

Когато човек се опита да изкаже мнение по македонския въпрос, ведна­га се почувствува като електротехник, който има да работи в сложно преплете­ни електрически жици, всяка от които може да предизвика експлозия. Пишущият чувства същото нещо: известно е как всички нас ни боли тоя въпрос. Народът ни е раждал и ражда герои, може би процентно повече от много дру­ги. Те са плеяда. С рядка самоотверженост, достойна за удивление и за по- добра участ, се борят и братята македонци заради своята свобода. Ние сме свидетели на геройските подвизи на хора, решили да сложат всеки час мило и драго, включително живота си, заради благото на любимата родина.

Съчувствайки напълно на всички идейни ратници, удивлявайки се на тех­ния героизъм, чувстваме се заставени да изкажем мнението си по отношение средствата и резултата от борбата.

Нам се чини, че е дошло време да се разбере както от поробители, така и от поробени, че насилието и крупните мерки не могат да донесат траен ре­зултат. Трябва да се разбере, че ние имаме пред себе си един дълъг период от съществувание като личност и като народ, че едно фиктивно временно поло­жение на поробен или поробител не може нито да бъде вечно нещастие, нито да остане вечна привилегия. Колелото на историята се върти. В нея има една дълбока справедливост, често гъсто забулена за ограничения човешки ум, ко­ято всичко разплаща точно на неговото време. Но нейното време не отговаря на човешкия часовник и човеците няма защо да се сърдят. Когато й се сърдят, те доказват, че не я разбират и само си причиняват излишни страдания. Тая мисъл е права във всички направления на мировия живот.

Ние не само вярваме, но почти знаем, че Македония ще се освободи. Никога не може човек да закрепи трайно един конус върху върха му. Това по­ложение е неестествено и то може да съществува само благодарение силни човешки напрежения. Такова е положението в Сърбия. Напусто братята сърби се стараят да се надуват. Жабата никога не може да стане вол, нито Сърбия - Англия. Така те причиняват на другите и на себе си излишни страдания, които биха могли да бъдат спестени.

От друга страна ние навярно можем да кажем, че убийствата не могат да донесат добро комуто и да било. Даже когато изглежда, че едно убийство е „свещено", то е само за късогледия човешки ум. Човек никога - никога! - не може да предвиди всички и най-отдалечени последствия на своите акции. Все ще има нещо непредвидено, някое малко камъче, което ще обърне колата. Убий­ството създава много тежка карма. Ако народните доброжелатели биха могли да преценят с какви дългове се товарят народите чрез убийствата, те никога не биха прибягвали до тях. Преди 2000 години най-големият познавач на мирови­те закони изказа методите за постигането на истинско добруване на земята. То е Християнската любов. Колко голяма грешка прави оня негов стопански представител, който от негово име говори за кърваво разплащане! Не кръв, а любов трябва на изтерзаното човечество от единия до другия край на земята!

Ние знаем, че думите ни, изказани в малката статийка, в колоните на малкото провинциално вестниче, не ще натежат много върху везните на света. Но ние се почувствахме длъжни да ги кажем, защото ни боли и защото желаем доброто на всички.