НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

9. Освобождението на Хасково

VI. Статии на д-р Стефан Кадиев във в. „Хасковска поща" ТОМ 17
Алтернативен линк

9. Освобождението на Хасково


Стека


(в. „Утринна Хасковска поща", г. II, бр. 138, 27.I.1928 г., с. 2)


В минали броеве на „Утринна поща" се изнасят скъпи спомени от осво­бождението на Хасково. Какво са преживели нашите деди и бащи, всичко е най-неизлечимо дълбоко врязано в паметта на народа ни. Ние всички трябва да се радваме на деня, когато братска ръка при най-чисти подбуждения събори една въпиюща неправда от плещите ни.


Но дали ще се види някому криво, ако кажем, че Хасково още не е сво­бодно? Че тежки вериги оковават Хасково, че то пъшка под тежко иго и чака своите освободители.


Политическото освобождение не е пълно. Зад политическото робство иде друго, не по-малко страшно, макар и не така брутално. То е икономическо­то робство. Не е свободен тоя, който всред зима е останал без хляб, без дърва, без квартира, без пари и без работа. Не е свободен човек тоя, който се огъва о две пред някой далечен роднина, за да му помогне при смяна на полици, чийто падеж е днес. Не е свободен тоя, в чиято къща има болен от тиф или скарлати­на или още по-страшно - охтика. Наистина, външно няма турчин, който да го нарича „гяур", да му яде кокошките, да му иска „диш-хак" и да го разкарва по конаци. Но нима „турчинът" не е взел друга, невидима форма и не потиска Хасково, като само си е скрил феса и се прекръстил с българското име „тег­ло"?


Хасково не може да се нарече свободно, докато има боси, полуголи, по­лугладни, свиващи се в дупки, зъзнещи, болни охтичави граждани.


То не може да се нарече свободно, докогато населението му, вместо да се интересува от наука, просвета, музика, туризъм, прахосва средствата и здра­вето си в кръчмите.


Хасково пъшка под страшното бреме на икономическото иго.


Но има още и друго, още по-деликатно иго. То е духовното иго. То е оная маса от лоши мисли, дребнави интриги и клюки, дребни зависти и амбицийки, които правят всички нас да се гледаме като врагове, да се мразим и да прекар­ваме целия си живот в страхове и безпокойства. Нима е свободен оня, който чувствува над себе си подозрително, зле настроено обществено мнение? Как­во страшно иго е злобата, омразата и интригата!


Хубаво нещо е надеждата! Като добри Хасковци, ние се надяваме, че и това освобождение ще дойде!



, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ