15. Духовната призма

(в. „Братство", бр. 150, 9.II.1936 г., с. 1, 3)

През прозореца, между завесата и касата му, в стаята ми пада светла пътека от игрив слънчев лъч. Съвсем обикновен, бял слънчев лъч.

На пътя му поставям тристенна призма

Изведнъж става едно малко чудо. Пъстра феерия от красиви багри се сипва по пода: червено, жълто, зелено, синьо.

Добре познато явление, което наблюдаваме в природата, когато, измеж­ду накъсаните облаци, слънцето се промъкне и обсипе със светлина падащите от насрещния облак дъждовни капки: красивата дъга.

Ето такова едно малко чудо става в душата на човека, когато върху нея падне едно или друго възприятие.

Едни и същи външни въздействия, едни и същи причини, в различните хора пораждат най-различни впечатления и създават най-различни настрое­ния.

Бил съм поканен, да кажем на сватба. Засмените младоженци, родите­лите, шафери и девери, посрещачи и музиканти, правят всичко възможно да направят сватбата по-весела и гостите - по-доволни.

Обстановката е за всички една и съща - би трябвало всички да останат еднакво доволни.

Но лошото е там, че всеки си има своя собствена пречупвателна призма, през която пречупва получените отвън впечатления.

Един забелязва, че деверът систематично оставя чашата му наполовина празна и му е мъчно.

Друг счита, че, като близък приятел на младоженеца, трябва да се ползу­ва с по-голямо лично внимание, а че е останал незабелязан от никого в някой ъгъл.

Трети забелязва, че подарената от невестата риза не е от първокачествен поплин, а от обикновена панама. „Толкова ме зачитат те мене!" - си казва обиден той и му е страшно мъчно.

Четвърти от сърце протестира, загдето го даруват:

- Да облечеш света ти няма да можеш, братко, а само гдето си правил луди разноски. Да не те знам как му свързваш двата края, ами се мъчиш да се отсрамиш.

Пети съвсем не е и дарен. Той се радва, че приятелят му взема добра и даровита домакиня, че народът е весел, че времето се случило хубаво, че ро­дителите и на двете страни са доволни, че всички се чувствуват щастливи.

Колкото различни хора живеят по земята, толкова различни пречупва- телни призми има. И при едни и същи страдания, едни се самоубиват, други изпадат в тежка меланхолия, трети забравят, а четвърти - подсвирват и отми­нават с усмивка.

Ето тая елементарна истина трябва да се разбере. И човек трябва да се научи, преди да обвинява слънчевия лъч - условията, при които е поставен да живее, да се опита да очисти пречупвателната призма, която възприема вън­шните въздействия, да очисти своето духовно око.

Учението на Учителя, а и на целия окултизъм, не би имало никакъв сми­съл, ако, чрез своите методи и чрез своята школа не допринасяме за пречис­тването на духовната призма, през която животът се вижда в своята истинска премъдрост и прелест.