12. Медицина и окултизъм

(в. „Братство", бр. 99, 30.IX.1934 г., с. 3)

Като не противоречи на биологическите констатации, като не отхвърля нито постиженията, нито значението на медицината, окултизмът доразвива, задълбочава мисълта на лекаря и го насърчава да търси други кръгозори за своето изкуство - не по-малко научни, макар и понякога профанирани от несведущи или шарлатани.

Изходната точка на окултизма е доказаният по неговите начини факт за първичното съществуване на съзнателната централна единица психичност - душата.

Точно това, което анатомията, хистологията, патологията и терапията в официалната медицина напразно търсят с микроскоп и което мълчаливо от­хвърлят.

Окултизмът намира това, което официалната медицина - не безнаказа­но - е изгубила.

Цяла истина е, че в окултизма са зачислени плеяда от нашенски и чуж­дестранни легенди, суеверия и панаирджийски мошеничества. Но и зад тия не винаги заслужаващи усмивка прояви остава грамадната област от психичност, чието проучване заслужава пълното внимание на най-сериозния учен.

Колко много ние сме научили в сравнение с нашите прадеди! А още кол­ко много ще има тепърва да се проучва! И чудно ли е, че тъй често, точно пио­нерите на новото, по-далечното, са били считани на времето си за ненаучни фантазьори?

Една нова одухотворяваща вълна се навдига във всички области на жи­вота, науката и изкуството. Хората не могат вече да считат, че са само сбирщи­на от самонареждащи се молекули, без смисъл и без предназначение. Науката доброволно абдикира пред невъзможността да разреши всички противоречия, които тя самата повдига по своя път. Хората на изкуството сами признават своята немощ, ако са само цапачи на платна, писачи на стихове, а не и дели­катни манипулатори с тая ефирна психичност, която тъй много жадува за кра­сота, за слънце и за щастие.

Медицината неволно бие крак с такта на живота, науката и изкуството. При окултизма тя не изневерява на себе си. Напротив, тя получава по-голяма дълбочина и става по-радикална, повече човечна и повече полезна.

Д-р Стефан