17. Писмо на д-р Стефан Кадиев до Михаил Иванов

от 27.IV.1966 г.

Д-р Стефан Кадиев

бул. Патр. Евтими 16

София, 27 април 1966

Брат Михаил,

Радостта, която ми достави с писмото си, е достатъчен капитал на неви­димия свят за една година цяла. Да се прослави името на Великата Жива При­рода, както обичаме ние тук да наричаме Великото начало! Жаргонът трябва да отговаря на хората, които си служат с езика!

1. Прости, че ти пиша на „ти" - дистанцията сама по себе си ще се опре­дели. Засега другояче не мога! Пиша ти по „точки", защото имам много неща да кажа и трябва да се разделя на „глави". Естествено, ти пиши както ти е по- лесно, френски се разбира добре у нас и няма никаква трудност.

2. Като разгръщам страниците отпреди 45 години, считам, че си постъпил правилно, като си потърсил късмета си в чужбина! „Добрата фея винаги държи един жезъл за торбата на младежа, който е потеглил по широкия божи свят", казва може би не буквално някъде Агни йога. По сведения на един лекар, оби­колил света, всякъде българите са си намерили работа, са се настанили и жи­веят добре, очевидно - имат жизнен капитал. Ако би останал при нас, най- много да беше станал катраник на Борисовци.

3. Увлечени в работата, ние не можахме да следим затова, което става с тебе. Сега, като прочетох, виждам как си говорил и как си постъпвал, считам, че добре си работил Не може да се върши работа само като се медитира („ка­то си гледаш пъпа" - моя, малко остра фраза). Животът иска и дейност И по- добре дори да грешиш, но да работиш, отколкото да не правиш грешки, но и да не работиш!

4. Справедливостта го изисква да се признае, че Борисовци работиха и не лошо\ Благодарение на тях, въпреки техните грешки, ние не бихме имали печатани беседите. Борис има голям авторитет всред нашите хора. Но някак не може да осъзнае колко много му вреди гордостта и самомнението, нежела­нието да признае, че, като всеки човек, е правил и грешки. Но животът учи и не се съмнявам, че ще расте. Засега, ако ме слуша, нека бъде резерв. Като бивш военен, зная, че когато една дивизия се бие на фронта, нужно й е да премине в резерв, да се окопити. А борбата продължава докато свят светува.

5. Току-що говорих с Митко Костов, който ми каза, че ти е описал цялото положение у нас. Накъсо, ние сме под земята. Но това е прекрасен период на очистване, на преориентация, на преоценка на „ценностите", на проверка на верността, на съобразителността. такта - изобщо на всички качества, за които Майсторът така хубаво говори. А това е прекрасно! Смешно е, ако поискаме да създадем още една „черква" плюс съществуващите няколко хиляди такива по земята. А това, че се поразтурила нашата блестяща, потънала в светлина, бяла и хубава - нека бъдем достойни, да ни оцени и обикне народът, той ще ни нап­рави всичко, каквото ни е нужно, за да ни чува по-добре!

6. Две думи за моя път. Нужно е да го кажа, защото той наподобява на твоя, разбира се, друг вариант! Заработих в областта на здравната просвета, следвайки завета на Майстора: По-добре е да се работи в областта на пред­пазната медицина, ако наистина обичаме народа си и ако искаме наистина да му бъдем полезни. Толкова много статии съм изписал и печатал, толкова бесе­ди изнесох през тия 42 години, че пред седемдесетте си години мога да кажа: добра работа се свърши. Идва и оценката. Моят вариант, наречен „Хасарей" - сутринна гимнастика на височината в Хасково, става постепенно елемент за ползуване от целия ни народ, при добрата оценка на нашето Министерство на народното здраве. За идната петилетка, след като се направиха много болни­ци и санаториуми, вече се настъпва към масовата профилактика, която включ­ва на първо място „сутринна ведрина" - гимнастика на открито, при изгрев слънце.

7. Вярвам да разбираш, че „материалистите" не дават и дума да се изка­же за някакво „учение", за някакъв „окултизъм". Може би до известна степен са и прави! Много се злоупотребява с тия понятия от маниаци и търгаши. Хора­та следват понятието на диалектиката относно истината: „ тя е обективна и позна­ваема". А обективни са делата и фактите. Вярвам, ще се съгласиш, че в това отношение ние си позволявахме доста нарушения, за които плащаме.

8. А „окултизмът" на Майстора е именно „обективен и познаваем". Посте­пенно се събират материалите около него, спомените за него - наистина сък­ровище от национален мащаб. Това е, очевидно, една от първите задачи на нас точно през времето на подземния период.

9. Докато трае тоя период, ние можем и трябва да проговорим на наро­да, който не иска да ни признава, на понятен за него език. И той започва да ни разбира!

Почна се борба против алкохолизма, в която и моя милост съм на едно от видните места.

Туризмът, някога внесен от Майстора, се превръща все повече в общо­народно дело. Витоша, Рила, Пирин, Балкана, морето вече не са пусти. Напро­тив. Хиляди и хиляди хора, без да съзнават, вече се потапят в „аурата на плани­ната", поемат нейните животворящи сили, благодарят на Твореца, без да Го наричат така, както ние сме свикнали да Го наричаме, вживяват се в Него, ценят Го и Му благодарят. А това е толкова хубаво!

Народът ни развива все повече култа към дръвчето. Садят се дръвчета навсякъде, никнат гори, покриват се голи бърда, променя се общият вид, кли­матът на страната ни. А това не е ли революция?

Народът все повече пее, музицира! А „когато идва пролетта, птичките пеят, когато идва Царството Божие на земята, ангелите пеят".

Естествено, не е дошло времето на учителевите песни. Но и това ще дой­де... може би точно чрез Франция!

10. Народът ни богатее! Неудобно е да се говори по тия въпроси, но има пълно основание де го кажа! Не слушай някои озлобени интересчии, засегнати от промените! Народът си има и работа, и пенсия, и нова хубава къща - нещо по-рано невероятно за нас! Народът ни сега е много чист - въшката вече е непозната, дървениците и бълхите дори изчезнаха. Води се здравна просвета, много болести, като маларията, петнистият тиф, коремният тиф, детският пара­лич, дифтеритът, туберкулозата, са вече само исторически понятия. Сега наро­дът се бори за решаване на въпроса за дълголетието - старческите проблеми са сложени на дневен ред и то с много добър резултат. Тук хората грижливо търсят вегетарианството, постите на Учителя, „разтоварващата диета" (един ден седмично гладуване). Но това търсене засега става насаме, скрито, но все по-настойчиво. А нима това не са елементи от „учението", което официално не се признава? Ако така върви, след десетина години „учението" ще бъде разне­сено по целия ни народ, без да се говори за него, то ще бъде плът от неговата плът. И считам, че точно това е нашата работа, а не да се занимаваме с дребни дрязги на пигмеи, лилипути.

11. Много важно!

На мене ми е разрешено официално да представя „медицинската страна на въпросите", както я представи през време на конгреса в София, през 1963 г. Конкретно това ще означава: през време на конгреса в Будапеща, на 3 август, сряда, ще се състои разходка до върха Сент Гелерт край Будапеща, сутринта в 5,30 до 6,30, с гимнастика, запознаване, за любителите на природата - идеалис­ти. Това можах да измисля и така се прие. Остава сега организацията на тоя поход! Моля те, кажи на вашите гости да се свържат с мене - да поканят свои приятели да се качим там и обменим мисли, да се запознаем. Колко души ще дойдат, не зная, ще зависи много от разгласата. Мислех да предизвикам „час­тно заседание" около нас, но съобразих, че ще си имаме неприятности с наши­те хора, които тук не могат на своя глава да разрешат - „диалектици не могат да поддържат идеалисти"! Чудесно! Тогава аз смятам да окажем помощ на братята Оомото и квакерите или други някои братски движения, които имат разрешение за „частни заседания". Представителят на Световния Есперантски комитет за Мира (MEM) е нашият представител, Никола Алексиев. Той прие идеята ни да сложи в дневния ред на секцията доклада: „Как да се употреби атомната бомба за мирни цели". Нашият професор Наджаков, есперантист, ди­ректор на института по ядрена физика, очаква се да даде доклада, написан от специалисти.

Б) Важно!

Дали ще може вашият представител на конгреса в Будапеща да донесе напечатано на листовки нещо из беседите - аз ще му пратя преведено на еспе­ранто? То е почти готово! Тия печатни листовки да се пръснат през време на конгреса, като първо запознаване с учението? Нека ми се обади за пряка връз­ка и уговаряне!

Какво ти е мнението, брат Михаел, дали не подхожда да дадем печатана „Добрата молитва" с препоръка да се преведе на национален език? Дали няма да се получи вулгаризиране, вместо популяризиране? Желая да чуя мнението ти! Изобщо, в тая област аз ще бъда „резерв".

12. Много се радваме тук на стъпките на френския президент към сбли­жение с Изтока! Това е прекрасно! Дано старите връзки между французи и нас получават все по-конкретна и красива форма! Трябва да кажа нещо за туриз­ма, за който и ти поменуваш. Нашата страна сега се много посещава, особено от германци. Планините ни - хубавата им част има ограничени възможности за приемане на гости. Те могат да дойдат, но когато не са добре настанени, няма да останат с добри впечатления. Нека дойде по-малка група - десетина души на първо време, за да могат все пак да се настанят и да разузнаят за бъдеще как трябва да се постъпва. Колко е хубаво това!

13. Радвам се за добрите вести за вашето имение - прекрасно! Изобщо, Учителят ни даде моделите., според които ние можем да творим. Защо всяко селище да си няма своя „Изгрев", своя поляна за Паневритмия, всеки народ - своята Рила и своята Мусала?

14. Засега - достатъчно!

Желая те здрав и бодър на мястото, което заемаш, да разнасяш светли­на и радост на много и много хора, за радост на нашия велик Учител.

От сърце твой, [Ст. Кадиев]