75. Учителят Беинса Дуно:

„Аз светя като Бога. Защо? Защото Бог е вътре в мене."

(Из „ Сила и Живот" VII серия - „ Настанало е Царството Божие". Беседа: „И обхождаше Исус всичка Галилея", 5. VII. 1925 г., с. 34-39)

„Сега Христос е тук, на земята, в църквата е Той, но не в тази официална църква. Между душите на хората е Той. Не само Той, но и всички ония напред­нали души, които са пострадали за това учение, работят заедно с Него. Всички ще имате положителна вяра, да опитате това учение, да видите, че Бог е Лю­бов, която внася онази истинска топлина и разширява съзнанието. Бог е Мъд­рост, която внася онази истинска светлина и тласка човечеството към знание. Науката се дължи на Божествения Дух. Любовта пък е силата, която постоянно коригира. Ако не беше тая Божия Любов, от хората нищо не би останало. При това, Бог е Истина, която дава истинската свобода. Няма сила, която може да Му се противопостави. Всичко друго един ден ще се стопи. Какво ще остане тогава! - Ще остане онази чиста, кристална вода, в която ще може да се жи­вее. Всички утайки ще паднат на дъното, а ще остане онази хубава, фина мате­рия, в която ще живеем.

Днес пред нас седи великият въпрос - да познавате Бога. Аз не казвам, че не познавате Бога. Познавате Го, молили сте се на Бога, но да познаваш слънцето в месец декември и да го познаваш в месец май, това са две различ­ни положения на слънцето. Да познаваш Бога като Любов е едно нещо, и да познаваш Бога в онази студенина на зимата е друго нещо. Следователно Лю­бовта трябва да събуди душите ни.

Аз бих желал между всинца ви да се образува една вьтрешна връзка на Любов, да има взаимно уважение и почитание помежду ви, да зачитате вашите добри чувства. Аз забелязвам в новото движение тук, в България, една лоша черта - тя е, че няма зачитане. Окултно движение, а започва да се разделя на особени мнения. Няма нищо от това, но важното е, че Любовта няма деление. Няма човек в България, който да проповядва Любовта по-добре от мене. Няма човек в България, който да свети повече от мене. Мислите ли, че има някой друг, това е заблуждение. Аз мога да светя като Христа, не повече от Христа. Аз мога да светя като Бога, не повече от Бога. И като казвам, че светя като Христа, аз се радвам, защото това е Божията светлина. Не, Божия светлина е тя! Аз светя като Бога. Защо? Защото Бог е вътре в мене. И вие можете да светите като Бога. Ако Бог е във всинца ни, ние ще се обичаме! - Ще има помежду ни взаимно уважение и почитание. Нима аз мога да ви заблуждавам? Нима аз трябва да ви използувам и след това да кажа: „Тия, глупавите, нищо не разбират." Не, аз казвам: понеже вие не можете да използуватетази светлина и топлина, затова ще туря малко облаци над вас, та да я използувате съобраз­но вашите сили. Един ден ще можете да използвате всичката светлина. Засега всинца трябва да се стремите към абсолютната свобода! Не подразбирам сло­бодията, но абсолютната свобода. Аз съм за нея. Всеки от вас ще бъде разумен да се жертвува за Истината; всеки ще бъде разумен да се жертвува за Мъдрос тта; всеки ще бъде разумен да се жертвува за Любовта. И ще бъдем готови сега, още днес, всички да изнесем великото дело, да проповядваме за този велик, жив Господ, Който е направил вселената заради нас и от благодарност да покажем, че както Той се жертвува за нас, така и ние сме готови да се жертвуваме заради Него. И Този велик, Господ, Този Учител ще дойде за всеки едного от нас.

Та казвам: този Христос, Този Божествен Дух е навсякъде. За мен не е важен въпросът към коя категория ще принадлежите. За мен формите на рели­гиите не означават нищо. Не че те не са нищо, но не са те, които разрешават въпроса за Царството Божие. Православието не може да разреши въпрса за Царството Божие. Не е протестантизмьт, който ще разреши въпроса за Цар­ството Божие. Не е католицизмът, който ще разреши въпроса за Царството Божие. Това са форми, които само приготовляват човечеството. Единственото нещо, което може да разреши този въпрос, това е Божият Дух. Само този ве­лик Божествен Дух ще обнови света и този Дух действува сега във вас. Тогава, нека не си правим илюзии. Нека отворим сърцата си за тази светлина, която иде отгоре, защото чрез нея Бог действува в нас. Нека създадем една нова форма и да покажем на съвременното общество, че ние седим по-горе от него и по-ум, и по-сърце, и то не само привидно, а фактически. Аз мога да раздам всичкото си имане, но това още не е жертва. Жертвата е един вътрешен акт. Да се пожертвуваме вътрешно, това значи ние да отворим душата си за целия свят. Разумността е нещо вътрешно. Само между две души, които се обичат, може да се възстанови онази връзка на Любов. Не казвам, че трябва да прези­рате другите хора, но казвам, че трябва да обходите всичка Галилея, да обхо­дите всички разумни души. Затова именно сте дошли в света. Да не мислите, че сте дошли само да се родите и умрете, да ви погребат, да ви турят един надпис отгоре, или пък да напишете някоя книга за човечеството. Не, най-вели­кото нещо за всекиго едного от вас в живота ви е да изпълните волята Божия. Тъй, както Христос е отишъл в Галилея да изпълни волята Божия, така и вие трябва да носите тая светлина. Онези от вас, които са разумни, могат да изпъл­нят волята Божия, а онези, които считат, че не са разумни, могат да кажат, че не са в състояние да изпълнят волята Божия. За тях въпросът седи малко по- другояче.

И тъй, трябва да схванем, че мощното в света, това е Бог, а Бог е Любов, която не се мени. Бог всякога мисли заради нас. Пак ще ви потвърдя, че в Бога има такова силно, непреривно желание ние да израснем, да се развиваме, да имаме непреодолим стремеж за знания, и то не привидни знания, но такива, чрез които да разбираме живота. В Бога има непреривно желание да сме сво­бодни и тогава да действуваме. Дето и да отида аз, трябва да имам тази истин­ска свобода в себе си, че да я предам и на другите. Тогава, дето отида аз, и Бог да бъде с мене. Човек, който отива да проповядва нещо, а Бог не е с него, това не е проповядване. Тази проповед нищо не струва. Ако аз служа на Бога, а Бог не е с мене, това не е никакво служене. Значи, ние трябва да бъдем навсякъде с Бога. Дето отидем, Духът Божий трябва да бъде с нас и ний трябва да бъдем с Духа. Само тогава думите ми ще имат смисъл. И сега думите, които аз ви гово­ря, имат смисъл.

Та повтарям: нашите грехове, нашите заблуждения не са в сила да изме­нят Любовта на Бога към нас. Той е готов мигновено да заличи греховете ни, стига да има такова желание и в самите нас. Щом има в нас това желание, Бог всякога ги заличава. В това може да бъдете уверени. Но ако вие грешите съз­нателно, това не е хубаво. Защо? Защото Бог ще заличи греховете ви, но вие пак ще страдате. Щом вие знаете, че Бог е добър, любящ, но съзнателно злоу­потребите с тази Любов, вие ще страдате. У вас трябва да има туй съзнание, да не злоупотребявате с Божествените блага, да не злоупотребявате с Любовта Божия. Не трябва да изпитвате Бога! Всяко насилие върху кое и да е същество е насилване на Бога, изнасилване на Божия Дух. Благородно е човек да не насилва Духа Божий у когото и да е! У нас трябва да има това благородство! Само така ще можем да дадем подтик на новата култура. Ако съединим умове­те си, волята си и разширим съзнанието си, тогава всички ще бъдем близки, без да сме близки. Ако не направим това, тогава ще бъдем далеч един от друг, макар и по форма да сме близки. Защо? Защото само волевите разумни мис­ли, желания и действия съединяват хората. И така именно ние ще бъдем една мощна сила да извършим волята Божия още сега. И при това, този е най-важ­ният момент в нашия живот. По-важен момент от сегашния може да има, но бъдещето се определя от сегашното, от него зависи. Каквато насока заемете в сегашния си живот, тя ще определи бъдещето ви."