63.2. Спасяване от смърт на трима комунисти

Осъдиха на смърт за нелегална дейност комунистите от село Ветрен, Ка­занлъшко, Жельо Колев Ялъмов, Тодор Георгиев Генов, Иван Бурнусузов. Ча­кахме всеки момент да се потвърди смъртната присъда. Осъдените изпратиха по канал писмо до мен, с молба да отида при Учителя, да искам да им помогне. Те чули в затвора, че Учителят Дънов помагал в такива случаи. Получих писмо­то и веднага отидох в София при Учителя. Помня, че беше петък. Братята ми казаха:

- Не отивай при Учителя, днес не приема гости.

Аз се поразходих към салона и тъкмо минавах покрай масите пред сало­на, Учителят ме е видял от стаичката Си горе и ме повика с ръка. Аз докато отида до стълбата, Той слезе отгоре и ме покани в стаята Си долу. Казвам Му:

- Учителю, имам писмо от нелегални, които молят, да можеш да им по­могнеш, да не ги екзекутират.

Исках да Му дам писмото да го чете. Учителят ми каза:

- Няма нужда, иди и им кажи, че не само че няма да ги екзекутират, но и в най-скоро време ще бъдат пуснати на свобода.

Това беше месец март 1944 г. Върнах се на село и се срещнах с жените на осъдените. Едната намерих на нивата и почнах да й разправям за отговора на Учителя. Тя се разплака и казваше:

- Дали ще е вярно?

Аз я уверих и казвам:

- Ще се обеся на тази върба, ако не излезе вярно.

После намерих другата и й купих билет, да отиде до Стара Загора, да им каже, че няма да бъдат обесени. Същите тези затворници излязоха на 9-й септемврий от затвора. Единият е жив, а другият по-късно (1955 г.) се самоуби по други причини.