63. Руси Караиванов от с. Ветрен

63.1. Отърваване от подсъдимата скамейка

Бях отишъл при Учителя на Изгрева, без да имам намерение да ходя при сина си, който тогава служеше военната си служба в Русе. Учителят ме прие и още с влизането ми при Него, ме запита:

- Какво прави син ти?

Аз му отговорих, че е войник и нищо не зная за него, защото скоро не ми е писал. Учителят ми каза:

- Иди при него да го видиш!

Казвам:

- Учителю, много багаж имам, нямам време, имам малки деца с мене, не мога сега да отида.

Учителят повтори:

- Иди да го видиш!

Съгласих се да отида с децата и жената до Русе. Тръгнахме, въпреки че имахме много багаж. Учителят ми поръча да намеря брат Георги Димитров от Русе и да опитам да преместим сина ми, да не е в строя.

Пристигнахме в Русе и отидохме на свиждане при сина. Извикаха го. Още като ни видя, и почна да плаче. Каза ми:

- Татко, мислех да се самоубия на другия ден, защото намериха у мен писмо от един приятел комунист и ще ме дадат под съд.

Тогава се разтичах и намерих брат Коцев, който беше полковник, и се застъпи за него, да го приберат в картотеката в щаба на дивизията.