61. Мария Николова Гърнева.

61.1. Моми и ергени на село

Родена съм на 12 януари 1895 г., под знака на Риби и Водолей, под влия­нието на Нептун, в средногорското село Поибрене, Панагюрско. Селото ни е повече от 5000 жители, беше пръснато в 13 махали, които бяха обединени от едно голямо училище и от едно будно българско съзнание.

Нашето семейство беше предимно земеделско - имахме сто декара ни­ви, които обработвахме според силите и възможностите си. Баща ми беше из­вънредно трудолюбив и честен човек. През зимата, когато не можеше да се работи земеделие, той ставаше шивач и шиеше дрехи на другите. Дядо имаше овце и крави, а имахме и тридесет кошери пчели. Когато идваха гости те нами­раха у нас както изобилно мляко, така и паничка мед. Мед имахме всякога на трапезата. Всичките ми деди бяха живели повече от седемдесет години, но баща ми умря само на 62 години, доколкото си спомням - от бъбреци. Майка ми доживя до 84 години, като беше работлива и здрава до края на живота си. Беше усърдна ученичка на Учителя. Имах само четирима братя, от които два­мата умряха по на 60 години, а двамата, по-малки от мене, са още живи.

Аз завърших училището, което имахме на село, но повече не можах да следвам - нямаше тогава тоя обичай да се пращат момичетата по града да се учат. Имах обаче интерес към всичко, което ставаше по света. Бях хубаво мо­миче, руса, светла коса, пъргава, засмяна, бях желана партия за много ергени на село. Имаше особено един, толкова противно настойчив, чудех се как да се крия от него, как да му отказвам. Чувствах, че селски ергени и селска среда не могат да ме задоволят - чувствах се родена за нещо по-добро, по-голямо, мо­же би много далечно. Точно тогава бях на гости в София у мои роднини. Беше организирана вечеринка към зала България, в която участвуваха най-видните хора на столицата. Имаше много руски гости, между които един руски княз. Някое момиче трябваше да представи украинска девойка, която бие мляко в селско бутало. Спряха се на мене. Облякоха ме като украинска девойка, тури­ха ми венец цветя на главата. Руският княз ме хареса толкова много, че ме поиска веднага за жена.

- Такива сме ние - казал той, - не гледаме нито на богатство, нито на обществено положение, щом харесаме и обикнем някого!

Водиха ме в бирарията „Балабанов", приказваха ми, аз самата бях като в мъгла от щастие. Но само на другия ден, когато трябваше да дава съгласието си, аз поразсъдих. Бях вече чувала как много момичета, подлъгани от една такава вечер, биват грабнати от такива мъже, после захвърляни на улицата като отрепки. Върнах се на село и там имах възможност много неща да помисля.