60.3. Салонът на Изгрева

Салонът бе препълнен, едва смогнах да заема едно столче към края.

Всички чакат, благоговеят новодошлите провинциалисти, около голяма маса насядали стенографите, разтворили тетрадки. Чакат да се появи Учите­лят.

Много от новодошлите с нетърпение искат да Го видят, познавайки Го само от изпращаните им беседи или от някоя снимка.

Видях една чудна тишина, гдето никъде не съм видял подобно нещо.

Стори ми се, че тази тишина не е от някаква строга дисциплина или от някакъв страх или от някакво очакващо чудо.

Това ми се стори, е от самото Учителюво влияние и почит към самия Него.

Със сияйни лица, с благоговение, с отправен поглед очакваха Неговата поява.

Никаква външна сила не би накарала тук тия хора да дойдат, да жертват средства и време, хора от разни съсловия и народности.

Запознавах ги бързо и видях: тук много от стоящите с молив и тетрадка бяха зидари, строители, инженери, прости дърводелци, работници, занаятчии, как преди 3 дена строиха салона, месиха вар, цимент и пясък, нареждаха тухла след тухла, с мисъл и песен. С една мисъл, с една идея, със сърдечна готов­ност, със своя свещен труд за изграждането на тоя свещен храм, в който Учи­телят ще ни събира като ученици, като Свои деца, като братя и сестри. И наис­тина, при изграждането, варта спояваше тухлите, а любовта съединяваше сър­цата на тия, що бяха строители, с любовта, що Учителят ни имаше към нас.

И наистина, отпосле разбрах, че този салон и храм стана свещено и же­лано място за всички, които идваха да се учат, от разните краища на България, да се срещаме в него и слушаме Словото Му. Получавахме светлина и сили-за през цялата преминаваща година, във вид на задачи, наряди, гимнастични уп­ражнения, песни и молитви.

И наистина, отивайки си по домовете, ние бяхме тежки, тежки, натоваре­ни кат пчелици с мед и нектар, носехме го в дома, в семейството, в своя кошер.

Много по-късно ми стана ясно, че от този салон ще се струи велика свет­лина, лъчите на която ще проникнат по всички краища на земята. От този са­лон и Амвон, Учителят подготвя новите хора, които ще работят и ще подготвят условия за нова раса, за нова култура, която ще приложи Неговото Учение и ще преобрази света.

В този салон Той ни подготвя и ни учи, давайки ни начини и методи как да работим в света, как да мислим, действаме и постъпваме при всяко дадено положение, учейки ни законите на любовта, мъдростта и истината. И как няко­га, слушайки как се радват някои братя и сестрички, че и ние ще вземем учас­тие в тоя градеж, в тия Учителюви замисли, колкото и малки и нищожни да сме, все ще заемем по едно мъничко местенце и ще се вградим кат малка тухличка и ще изпълним нашата задача, за която Учителят ни е призовал. Прощавайте, много се отклоних.