55.3. Стихията на бурята

Брат Симеонов разказваше следното:

Един ден казах на Учителя:

- Елате да ви преведа през селото на моите прадеди - през Симеоново, вместо през Драгалевци, както обикновено ходехме.

Той помисли, па рече:

- Не, сега не искам да минем през Симеоново.

Въпреки това, аз тръгнах. Бяхме с майка ми и други някои приятели. Сля­зохме в селото. Там имаше някакъв празник. Хванахме се на хорото и играхме, бяхме много весели. Черпиха ни с котли с мляко. Празненството още не беше се свършило, когато откъм запад небето се заоблачи. Стъмни се. Ние си взех­ме сбогом и тръгнахме към Драгалевци. Заваля дъжд. Отначало - лек, после - все по-силен, докато се превърна в порой. Закриха се всички пътища с порои­ща и локви. Докато пристигнем до шосето към Драгалевци, потъвахме до пояс във вода. Майка ми едвам не се удави. Най-после се спасихме и си пристигнах­ме до вкъщи. Учителят си беше пристигнал, още преди да капне първата капка, на Изгрева.