54.18. Как се провежда постът у

последователите на Петър Дънов

Според разказа на сестра Елена Милева, 78-годишна, живуща в кв. Изгрев.

Въпреки своите напреднали години, Милева има добър, свеж вид, движи се свободно изправена, сутрин прави гимнастиките, напълно е във владение на себе си, с напълно свежа памет. Все пак не била съвсем добре, болно било сърцето й, имала ревматизъм на коленете.

- Десетдневния пост изкарахме през 1922 година, след събора в Търно­во. Имаше голям ентусиазъм. Направихме поста, освен аз, също сестра Янаки­ева, Олга Славчева и много още други - беше нещо като епидемия.

Поста започнах в сряда - просто престанах да се храня, без никаква друга подготовка. Не ядяхме никаква храна, не пиехме и никаква течност, изоб­що - нищо. През това време си вършех обикновената дневна работа, без спир­ка. Правех си наряда - тогава нарядът беше доста дълъг. През цялото време чувствувах лекота на тялото. На десетия ден, беше петък, се явих при Учителя. Той ми поднесе чаша топла вода, в която сложи малко вино - може би една ракиена чаша. После ядох спаначена чорба, прецедена, после - топла вода и чай и едвам на третия-четвъртия ден преминах към обикновена и то лека хра­на. Отпостването е дори по-важно от самия пост.

Учителят много държи на това, да си гледа човек работата, да не му личи, да има обикновено настроение. Сърдеше се, когато научи, че сестра Христова и кака Гина са били ядовити през време на поста и лежали в легло.

Олга Славчева имаше голяма нужда от вода. На седмия ден дойде при мене:

- Искам да пия малко вода.

Казах й:

- Потрай още малко!

Учителят казваше: Каквато болест имаш, ще се прояви през време на поста. Така, Олга я болеше много кръстът.

След това аз си провеждах почти всяка година пролет и есен пост от по десет дни, освен редовните всеки петък пост.

Със смъртта на мъжа и на дъщерите си, бях страшно закъсала. Благода­рение на поста, аз получих обновление.

Опитах, по препоръка на Димков, да вземам дестилирана вода. Той ка­за:

- Ако вземеш десет дни дестилирана вода, това е равно на 21 ден пост.

Но съвсем не е едно и също нещо! Много повече мъчително е, ако пиеш вода, па макар и дестилирана, отколкото както ние го правим - без никаква вода! По-леко се понася!

Правих опити и с еднообразна храна. Аз си харесах житена вода. Накис­вах жито една чаша в гореща вода, то стане три чаши, за един ден. Ядях го заедно с лимон и мед, топла вода. За всички Учителят препоръчва 7 до 10 дни. Питах Го за ябълки. Каза: може по един до три килограма на ден. За еднооб­разна храна съм прекарвала също липов цвят с топла пита. Други прекарваха с тархана. Конова си беше избрала с бамя. А Николай шеговито запита Учите­ля дали може с кюфтета. Изглежда, че ги обича много (разбира се, вегетариан­ски, от картофи).

Най-големия си пост прекарах през 1947 г., с лечебна цел. Боледувах от ишиас и исках да се освободя от него. Вече знаех това и преди да почна поста, взех очистително - рициново масло. Иначе дъхът на човека мирише. Първите дни не се усеща никаква нужда от храна. Постепенно човек забравя вкуса на храната и не мисли за нея. Не е така обаче с водата. Чувства се силна жажда. До единадесетия ден не вземах никаква вода. След това започнах само да си мокря устата, защото се опасявах да не ми се изранят устата, мокрех си гърло­то. През това време си гледах работата, чистих си стаята, обливах се с топла слънчева вода.

Много е важно отговяването. Към двадесет и първия ден аз се облякох, благодарих на Бога, пих само топла вода. Постепенно преминавах към силен чай, картофена вода, към десетия ден след поста изядох един детски сухар и друго ядене. Но не ми се ядеше готвено. Исках домати, плодове, повече суро­ви. Организмът чувства нужда от чиста, проста храна. През това време спад­нах с 11 килограма. Човек чувства през време на поста такава лекота! Настъп­ва такъв мир, човек живее особен живот! Едвам след двадесет и първия ден ти се струва, като че стъпваш на земята, в обикновения живот.

Трябва да се внимава да не се взема много вода! Натоварва се много сърцето.

Аз прекарах двадесет и един ден. Но силни натури могат да постят и повече. Знаете Ганди как е постил!

Но аз бях много зле със здравето! Ако не бях спазвала това, бих станала на трици. Учителят държеше много на разходките до юзината. Ходех всеки ден през пролетта. Краката ме боляха, кожата беше изтъняла. Учителят каза:

- Болестта ти се събрала в краката!

Колко много опитности съм събрала с това!

Записал: д-р Стефан Кадиев, София, 19.VIII.1958 г.