54.10. Супа от небелени картофи

Беше много отдавна, по времето на Учителя. Бях дежурна един петъчен ден на картофена супа. Рано сутринта, току-що бях поела дежурството и се готвех да почна да беля картофите със сестрите-помощнички, пристигна в кух­нята Учителят. Той ни поздрави с леко вдигане на ръка и приближи.

- Ангелска супа ще готвите днеска, а? Рекох, добре е да не белите карто­фите, а да ги измиете много хубаво и да ги сложите в казана да врат цели. Като уврат, ще ги извадите, ще ги обелите и пак ще ги пуснете в същата вода.

Защо, за какво - не обясни. Само толкова. Но аз, нали съм превзета аристократка, казах:

- А, Учителю, няма да бъде чисто така. Ще ги пипат толкова ръце, може някой косъм да падне... - и т. н.

Той не каза повече нищо. Обърна се и си отиде. И нито после, нито нико­га вече не ми повтори за това. И моя милост си обели картофите и си направи ангелска супа както си знаеше. И продължи да си я прави така, с белени карто­фи, до ден днешен. Колко глупава съм била да противореча на Учителя! Сега чета в разни списания статии, че както плодовете, така и картофите съдържат в кората си разни витамини и минерални вещества и се препоръчва да не се белят картофите, а да се сваряват предварително, да се обели тънката им кофица и да се готвят в същата вряла вода. Същото, както Учителят ми каза това преди, може би, 20 години! Колко съм била глупава! (Но тогава бях жена на инженер и дъщеря на богат фабрикант. Минавах за аристократка.)