53. Опитности на брат Никола Гръблев

53.1. Затворените муцуни на вълците

През 1922-23 г., като офицер, бил на служба в Дели-Орман. Един ден, като си дошел през зимата в София, разказал на Учителя, че Дунавът е зам­ръзнал и понеже зимата била много люта, от Румъния, от Карпатите, били пре­минали в България много вълци, едри като магарета. Тогава Учителят му казал:

- Ето ти един случай да провериш и докажеш смелостта си. Ще излезеш нощно време, по 12 часа, без никакво оръжие, и ще отидеш там, където знаеш, че има вълци.

Гръблев отговорил:

- Учителю, ама страшно е. Ако ме нападнат?

Учителят му казал:

- Щом аз те пращам, няма да те нападнат, стига да си достатъчно смел, да не се уплашиш. Ще минеш посред вълците и нищо няма да ти направят.

Гръблев казва:

Аз приемам задачата, която Учителят ми даде, въпреки че, само като си помислех за нейното изпълнение, сърцето ми почваше лудо да бие. Но реших да изпълня задачата и ще ви разкажа как я изпълних. Една бурна нощ реших да я изпълня. Бях решил да отида при моя началник, като полкът се намираше на известно разстояние от пункта, който беше поверен на мене. Трябваше от пун­кта на началника да отида в моя пункт. Това аз реших да направя през нощта, за да изпълня задачата си. Началникът, както и жена му, ме убеждаваха да остана да спя у тях, защото рискувам да бъда разкъсан от вълците. Аз упорито настоявах на своето и казах, че тази нощ ще тръгна за моя пункт. В 12 часа през нощта, когато вънка беше страшна буря и виелица от сняг, аз се качих на коня си и напуснах къщата на моя началник и се упътих към селото, където беше моя пункт. Между тези два пункта се намираше едно село, през което трябваше да мина, а около това село имаше много вълци. Бурята беше толкова силна, че пътят, който друг път вземах за един час, сега с коня го взех за някол­ко часа. Когато наближавах селото, през което трябваше да мина, отдалече забелязах цяла глутница от 10-15 вълка, които идваха право срещу мене. Но преди да тръгна, аз бях си направил дълга молитва и бях казал всички окултни формули, които знаех, и по такъв начин всякакъв страх беше изчезнал от мое­то сърце. Когато видях вълците насреща си, аз не се уплаших. Конят се дръпна назад, но аз го пришпорих и той тръгна напред и в този момент вълците се нахвърлиха върху коня и мене. Но за почуда, устата на вълците бяха затворени и само мушкаха с муцуните си коня по корема, по врата, а също скачаха и върху мене, но нищо повече не ни направиха. Конят в галоп ги замина и те останаха зад нас. (А затворят ли се челюстите на вълците, и да срещнат човек, те не могат да ги отворят и да го нападнат.)

Ние влязохме в селото и тука аз се поколебах дали да продължа пътя си по-нататък. Дойде ми на ум да остана да пренощувам в селото, в стаята на селския наместник. Дръпнах юздите на коня, да го отправя към общината, но конят упорито извиваше глава да върви на другата страна, където беше нашия път, който водеше за моя пункт. И аз тогава го оставих свободен, като му ка­зах:

- Ти си по-умен, ти ме води по-нататък!

Конят пое пътя. Рано сутринта се озовахме в селото живи и здрави.

През същата тази нощ пътувал един войник с кон и въоръжен със сабя и пушка. Вълците го нападнали, той извадил сабята и убил с нея няколко вълка, като по този начин отбил атаката на вълците. Но в бързината си, не избърсал сабята и както била мокра от кръвта, я турил в ножницата. Мократа сабя зам­ръзнала в капията. Когато втори път го нападнали вълците същата нощ, той не могъл да извади сабята и бил разкъсан и изяден от вълците.

53.2. Друг случай на брат Гръблев с вълци.

Приятелите вълци

Една нощ от моя пункт трябваше да отида до друг, за да проверя как са постовете. Като излизах от моя пункт, войниците, които бяха на пост, ми каза­ха:

- Господин капитан, не отивайте до другия пункт, защото около нас има много вълци и ще Ви разкъсат.

Но аз им казах:

- Приберете се в заставата и не мислете за мен, аз ще отида до другия пункт.

Войниците се прибраха и аз тръгнах пеш през снега. Не бях изминал още стотина крачки, насреща ми - цяла глутница вълци. В този момент аз имах чувството, като че ще срещам близки приятели и искам да ги разцелувам. Така минах невредим през глутницата, без даже да се обърне един вълк да ме пог­ледне или засегне. Така стигнах благополучно и невредим в другия пункт. Имам и други такива опитности за среща с вълци, но тези са достатъчни да илюстри­рат как работи Божественото.

53.3. Как бе излекувана другарката на брат Гръблев

от туберкулозен перитонит

Когато бях офицер в Бургас, по едно време моята другарка заболя тежко от туберкулозен перитонит. Цял месец непрекъснато правеше температура око­ло 40 градуса и в корема й се появиха гнойни гнезда като циреи. След един месец, като опитах всички начини за лекуване, които аз знаех, повиках полко­вите лекари, 7-8 души на брой, консулт. Като видяха състоянието на жена ми, всички до един ми казаха:

- Чудно как е доживяла досега. Тя не ще живее повече от два-три дни.

След като те си отидоха, аз се запътих към казармата. Случайно виждам генерала. Щом ме видя, той ми каза:

- Гръблев, чувам че около тебе има някакво нещастие, но ти си героичен човек, приготви се да понесеш мъжки загубата на жена си.

Аз му казах:

- Може ли да ми разрешите няколко дни отпуск, да отида до един профе­сор в София, да се консултирам с него?

Той ми разреши. Веднага взех влака и заминах за София, при Учителя. Още като влязох в двора на Изгрева, гледам, Учителят стои на вратата и гледа към мене. Отидох при Него, целунах Му ръка и още с целуването на ръката Му, Го питам:

- Учителю, нали Иванка ще оздравее?

Той ми отговори:

- Ще оздравее, всичко ще мине благополучно.

След това влязохме в стаята и там Му разказах всичко подробно за мне­нието на полковите лекари и пр. Учителят се засмя и ми каза:

- Ще вземеш една чаша сусамово семе, една ряпа, ще изцедиш сока й в сусамовото семе и ще й дадеш да го изпие.

Аз Му казах:

- Нали тя и без това ще оздравее? Зная, че тя е капризна и няма да го вземе.

Учителят каза:

- И без това ще оздравее, но ти ще го направиш. Също ще й правиш и горещи компреси с памук, натопен във вряла вода, малко изцеден, и ще го сложиш на корема й. Като поизстине, ще го натопиш пак, и така няколко пъти, и ще мине.

Благодарих Му и си тръгнах за Бургас. Като пристигнах вкъщи, Иванка беше по-добре. Казах й че Учителят каза, че тя ще оздравее. Приложих само компресите с врялата вода, а сусамовото семе и ряпата не направих. В някол­ко дена Иванка ставаше все по-добре и след една седмица беше съвършено здрава. Беше толкова здрава, че можех да изляза с нея на разходка на улица­та. Като ме срещнаха лекарите с нея под ръка, ахнаха от почуда и казаха:

- Как е възможно това?

Аз не им отговорих нищо, само казах:

- Фактът е налице, виждате я здрава, а вие казахте, че не ще доживее и три дни!

След това извиках главния лекар вкъщи, където му казах как Иванка е оздравяла. Лекарят повдигна рамене и каза:

- По нашата медицина, това е невъзможно, но фактът е налице и трябва да го приемем.

Казах му да не доверява това на другите лекари.

53.4. Излекуване на момчето на Гръблев от ухо

По едно време едно от момчетата ми го заболя ухо. Цял месец местният лекар го лекува, но нищо не помогна. Най-после лекарят ми каза:

- Господин Гръблев, нищо повече не мога да направя за момчето Ви, само Ви съветвам да го заведете в София, да му направят трапанация.

Аз отговорих:

- Предпочитам момчето ми да умре, отколкото да му направят трапана­ция, да остане някакъв идиот.

Още на другия ден заминах за София при Учителя. Разказах Му всичко. Той ми каза:

- Ще му мине. Ще вземеш едно памуче, ще го натопиш в зехтин и ще го туриш в ухото. Ще натоплиш малко зехтина и това ще направиш няколко пъти, и ще мине.

Сбогувах се с Учителя и си заминах. Още на другия ден направих каквото Той препоръча и след няколко дни момчето ми беше съвършено здраво, няма­ше никакви болки и си чуваше много добре. Повиках лекаря, който го лекува­ше, и му казах:

- Виж, момчето ми оздравя и без трапанация!

Разказах му как съм го лекувал. Той само се почуди, без да ми каже нещо повече.

(За спомените на Никола Гръблев, вж. „Изгревът" том IV, с. 137-157, том XIII, с. 598-602. - бел. на съставителя Вергилий Кръстев)