43. Кузман Кузманов

На 30 септември 1952 г. заварих в Казанлък Петър Камбуров в сравни­телно много добро състояние. Ударът сякаш беше отекнал, тялото му беше пре­гърбено от дясната страна, когато ходеше, повличаше левия си крак, подхвър­ляше дясната си ръка, но това не му пречеше все пак да ходи. Заведе ме на Изгрева на Казанлък - огорели от сушата лозя в източния край на града, на височината, с хубаво югоизточно изложение към Средна гора и към самия Ка­занлък. Беше свежо утро, небето - синьо като мънисто. През цялото време приказвахме.

- Като студенти, ние живяхме в къщата на Георги Томалевски, на улица „Веслец". В две стаи живеехме четирима души. Аз живях с Кузмана, а в другата стая беше Георги Марков с още един другар. С Гарвалов  Добра бяхме почти неразделни. Ние бяхме най-преданата група около Учителя и Той много ни се радваше. Георги Радев не беше още се приобщил към Учителя. Сега нека кажа няколко думи за всеки един от тях.

Още оттогава Кузман започна да се оплаква, че кашля, че през нощта дланите му парят. Казах му да отиде на лекар, той ми се присмя. Както знаеш, тогава се изживяваше едно настроение против официалната медицина. Хране­ше се доста слабо, баща му като учител му пращаше доста малка сума, той беше принуден да пести от храната. Бяхме се условили да оставяме на масата парите си и всеки от нас да харчи колкото иска или колкото има нужда. Кузман се стесняваше и просто не пипваше от моите пари. За да му дам личен пример, аз вземах от неговите пари, но той моите просто не пипаше. Когато дойде в Казанлък и се назначи учител, той вече можеше да печели. Но очевидно болес­тта беше вече пуснала корен в него. Един ден ми казва:

- Боя се, че ме е хванала „тънката" и едва ли ще живея още много.

- Но покажи се на лекар и се лекувай!

- Ето това ми е лекарството - каза той и ми показа една стомна, пълна с пирони. Майка му наливала вода и той пиел ръждивата вода. А „тънката" бе скоротечна туберкулоза.