35. Сестра Марина Карагьозова

В неделя, 7 май 1950 г., след голямата неделна беседа, ние минахме през боровата гора до семинарията по посока към трамвая. Едвам бях опознал тая скромна, дребничка, суха, белокоса 55-годишна жена, макар че бях я срещал десетки пъти. Наричаше се Мария [1] Карагьозова. Тя ми разправи на един дъх:

- Моят мъж е железничар. Още от 1911 г. той е комунист, член на кому­нистическата партия. Когато бяхме в Дупница (Марек), земеделците го бяха арестували и съдили, щяха без малко да го обесят заради пренасяне на оръ­жие. Той беше против черквата, против религията. Но аз винаги обичах да по­сещавам мълчаливо черквата - доставяше ми радост това. Някакъв вътрешен стремеж имах към духовното, към чистотата в живота. През 1921 г. ни попадна в ръцете списанието на д-р Ефремов „Добро здраве". То като че хвърли свет­лина върху мене. Нам ни хареса този стремеж към чистотата. Това хареса на мъжа ми и ние двамата решихме да станем вегетарианци.

През 1928 г. се образува за пръв път лагерът на братството при рилските езера. Тогава започнаха да се говорят какви не работи против Учителя и про­тив братството. Тогава в Дупница работеше брат Митко Звездински. Той ни разказа някои работи, които осветлиха работата в съвсем друга светлина. Мъ­жът ми реши да отиде лично на лагера при Седемте езера. Когато се върна, той каза:

- Работата съвсем не е така, както приказват хората. Тук се касае до едно ново учение, което не се различава много от комунизма, нещо хубаво и чисто. Ето, чети и ти самата!

Така започнахме да четем беседите. Тогава в Дупница нямаше братска група, както и сега още няма.

През 1931 г. мъжът ми беше преместен в Бургас. Там веднага попаднах­ме в естествената си среда. Ние започнахме да посещаваме беседите и се свързахме с братството. Бяхме най-редовни на събранията, посещавахме ре­довно сутринните гимнастики на Булеварда, ходехме на екскурзии на „Белия баир", както нарекохме височината край Бургас. Сестра Ненова тогава даде на разположение на братството нивата си от 20 декара, на четири километра от Бургас. Ние ходехме наедно да я работим - садяхме слънчоглед. Мъжът ми нареждаше така дежурствата си, че можеше да бъде най-редовен на събрани­ята. Толкова предан беше той, така много му допадаше хубавият братски жи­вот!

Когато избухна войната през 1939 г., аз заболях от нерви. Дали изживя­вах ужаса на пострадалите, струваше ми се, че някакъв обръч ме стяга през гърдите. Тогава се обърнах към д-р Ефремов, който ми даде писмено много ценни съвети. Един от тия съвети беше: чист въздух, планина. И наистина, една година аз можах да отида на Рилските езера. Точно тая година дойдоха братя­та французи. Една нощ сънувах, че обръчите от гърдите ми се спускаха и пада­ха. Оттогава наистина моите нерви заздравяха и няма нито помен от моята неврастения.

От 1942 г. ние живеем в София, ул. „Опълченска" 64, в същата къща, гдето живееше някога Учителят. Ние живеем не в Неговата стая, а в източната - същата, от чийто прозорец Той изнасяше беседите Си през 1921-1928 г. Оттога­ва съм добре. Наистина, здравето ми не е съвсем блестящо, но все пак не съм боледувала. Имаме две деца. Голямата ми дъщеря завърши университет и сега е учителка в провинцията. Предана е на учението, което разбира отлично. Но и никога не се бие в гърдите: „на, вижте, аз съм такава и такава". Работи тихо и спокойно в духа на учението - както пак така тихо и спокойно работи и моят мъж.

Аз се радвах от сърце на тая скромна сестра, която живееше в учението четвърт век, все така тиха и спокойна, светла, пълна с благодарност, стремяща се към съвършенство.

- Искам някак да изкажа благодарността си към д-р Георги Ефремов, който така много ми помогна да потърся пътя и да стъпя върху него.

---------------------------------

[1] В ръкописа първото име е написано по два различни начина: Марина и Мария - става дума за едно и също лице. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)