27.4. Методи Константинов и съборът през 1926 г.

Тая година имаше разрешение за събора, лично от министър Ляпчев. Хората вече бяха започнали да идват на Изгрева. Ние с Учителя тръгнахме от „Опълченска" 66 по посока към Изгрева. Пристигна разтревожен брат и каза: „Изгревът е обкръжен от ескадрон войници и не разрешават събора." Учителят ме погледна с един дълъг, вторачен поглед. Нищо ми не каза. На мене веднага дойде идеята да отида при министър-председателя Ляпчев. Живееше на ул. „Кракра". Беше обкръжен от полицаи. Аз бях със студентската си червена шап­ка. Как стана, че никой не ме спря и никой не ми попречи. Точно в тая минута Ляпчев се готвеше да се качи на колата, да отиде в провинцията. Като че само мене чакаше. Казах му:

- Господин министър-председател, Вашето нареждане не се изпълнява, идват хора и искат да разтурят събора. Ще се изложите Вие!

Без да каже нито дума, Ляпчев се качи вкъщи, очевидно говори по теле­фона. След малко излезе усмихнат, каза:

- Вървете, всичко е уредено, съборът няма да бъде разтурен!

Наистина, съборът се състоя.