22.2. Константин Величков

Напротив, най-ласкаво се отзова за него писателят Константин Велич­ков. Един ден Учителят изнесъл беседа в клуба на радикалите на ул. „Кърниградска". При станалия разговор Величков казал:

- Бях в Европа по повод разговорите за мир. Всички бяха викнали про­тив нас: „Е, добре - казваха там, - докажете, че имате право на съществувание като народ! Дали ли сте вие поне един човек, който да има истинска човешка физиономия? Един човек, който да има човешко достойнство, човек с харак­тер, който за заслужава нашето уважение?"

Аз бях много затруднен да отговоря на този въпрос. Толкова трудно ми беше, като ровех в нашата история, като преглеждах ликовете на моите живи съвременници, да дам достоен образ, който да заслужава уважението, адми­рацията на един европеец.

Това беше тогава. Но сега, когато чух г-на Дънова, мога смело да кажа: „Да, ние имаме един достоен човек, човек, който е проявил характер и достой­нство! Тоя човек е Петър Дънов!"