НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

18. Сестра Дарлинг - Йорданка Доспевска

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев ТОМ 17
Алтернативен линк

18. Сестра Дарлинг - Йорданка Доспевска


Юнското слънце бавно се издигаше над гората. То спокойно ласкаеше бузите. Върху светлозелената корона на грамадния клен пееше славей. Дар­линг пусна своето колоратурно сопрано, като се стараеше да му подражава. Славеят сякаш наистина засили и оживи песента си.

- О, аз съм разпявапа славеите на цяла гора - казваше тя, като се смее­ше доволна. - Ето, вижте го малкият сив певец - едвам може човек да го забе­лежи.

Дарлинг е обикновено затворена в себе си: не обича да приказва. Учени­ческата баретка тогава стоеше някак смешно сериозно върху бялата й коса. Тя беше на шестдесет години. Казваше, че е на четиридесет и пет, а искаше да изглежда на шестнадесет. И точно тая възраст тя грижливо пазеше в поведе­нието си, а може би и във вътрешния си свят. Аз я оставих да говори:

- О. тогава бяхме много добре! Баща ми беше един от първите агрономи. Нашето стопанство беше наредено като градина. И от земята вземахме пълни добиви. Баща ми поиска да остави чифлика на братството. Дойдоха Камбуро- ви от Казанлък и образуваха комуната. Но селяните завидяха: „Как, казват те, дошли тия чужденци отвън на наша земя, с камъни ще ги избием!" Взеха земя­та и направиха ТКЗС. Работата тръгна. Не могат да се нарадват и да благода­рят.

Тя пое дъх и прехвърли разговора на друга тема.

- Аз бях ученичка на Шевчик в Чехия. След единадесет години работа, аз бях една от първите му ученички. Тогава предприехме турне в Америка. Аз изнасях концерти заедно с групата ученици. Хареса ми Америка. И аз останах там шест години. Хубави години бяха те тогава! Прекрасни градове, прекрасен живот! Сутрин хората закусват с по една голяма чаша портокалов сок. Едно чувалче портокали струва един долар - просто без пари! Калифорния ражда портокали. Човек прекарва с тях цяла седмица. И какво ли няма още в Амери­ка! Тук ми казват „Дарлинг", което означава на български „мила".

- Не, вижте, американците не ядат толкова много месо! Много месо ядат англичаните - сурови бифтеци, капе кръв от тях. Затова са толкова грозни. Аз не видях красива англичанка! Американците са друго нещо! Красив народ като капка! Всичко в Америка е хубаво!

- О, ние сме във връзка с тяхното „Юнити". То е също като Бялото Брат­ство. От тях има много в Калифорния. Голяма част от тях са богати хора, които са вложили всичко, каквото са имали, и живеят в общност. Техният ръководи­тел е старец на деветдесет и пет години, все още отлично запазен. Ние поддър­жаме връзка с Юнити - стига само да можем! Когато само времето се попра­ви, ние ще отидем при тях. Ние ще им занесем много нещо от това, което ни остави Учителят. Само веднъж да се поправи времето и да може да се ходи!

Дарлинг веднага прехвърли вниманието си на друга тема:

- Брат Боев трябва да пее! Той сякаш не обича музиката! Един ден оти­дох при него, пращаше ме Учителят - исках да му посвиря! Представете си, отказа! Отказа да му посвиря, когато Учителят ме пращаше!

Естествено, отнасяше се до някаква нейна собствена мисъл, която тя приписваше на Учителя. Тя никак не можеше да разбере, как така брат Боев няма да иска да я изслуша, щом Учителят я изпраща да му посвири.

Наистина, Дарлинг е трудов инвалид: лявата й ръка беше счупена над китката, беше криво зараснала и тя не можеше да бъде това, което е била някога - виолин-виртуоз. Но въпреки това тя свиреше достатъчно добре, уве­рено и много чисто. Тогава тя беше съсредоточена, сериозна. Чувстваше се един голям дух, който беше скован о тялото на една благодушна, консервирана шестнадесетгодишна девойка.


Това беше тя, сестра Дарлинг. Затворена в себе си, тя прекарваше „сама със своята небесна музика" с денонощия. Ходеше сама на екскурзия, прекар­ваше сама в планината, радваше се на птичките и на цветята, приказваше с тях като с хора. Прекарваше на Рила с „един сандък домати". И от „висшите свето­ве", гдето витаеше, изведнъж заговорваше за помада за лице, която освежава кожата, премахва бръчките на бузите и изобщо, подмладява. Тогава ученичес­ката баретка отново потреперваше върху бялата й коса, четвъртито лице, и пак се чувстваше консервираната шестнадесетгодишна девица, въпреки нейните 60 календарни години.


16 юни 1959 г., София

Д-р Стефан Кадиев



, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ