17. Сийка Динова

Сийка Динова беше дълги години банкова чиновничка. От няколко годи­ни тя е пенсионирана. Живее в наследената от майка си дървена къщичка зад Данко Симеонов - спретната, хубаво боядисана, в много хубава чиста стаичка. Всичко в нея свети от чистота, ред. Портретите на Учителя, картини из живота на братството пълнят стените й.

Сийка обича да пее. Тъй като точно тя е една от най-редовните при наши­те концерти по желание, бях я нарекъл „отговорник по Учителевата песен"

Много обичаше да пее, ентусиазирана, днес тя разказва с жар (неделя сутрин­та, 5.XII.1958 г.)

- Да, днес ще бъде последният ден, когато ни се разрешава да се събе­рем! Повече не ни разрешават! След това - ще видим! Но когато научих за решението да се посегне на Изгрева, аз си казах: Това е работа на някои от враговете на народното правителство! Защото, когато иска някой да удари пра­вителството, което ние така усърдно подкрепяме, това показва, че искат него да ударят! Тези хора, приятелите ни горе, не могат да ни разберат, не могат да ни чуят! Но - нищо! Аз бях удивена от силата на нашето братство. Някои считат, че братството ни е разединено! Това не е вярно! Братството ни е единно, свър­зано навеки, цялостно! Учителят е при нас и ни крепи! Няма сила, която да ни разедини! Как можаха да се съберат толкова пари само при един призив! Как хората вадеха от пощенските си каси пари, за да откупят вещите на Учителя! Как пращаха от провинцията пари - само да се запълни сумата! И ето - ние събрахме сумата и платихме вещите! Направихме опис и си разпределихме кой какво ще прибере! Това са скъпи вещи от нашия Учител! Кой няма да бъде готов да приеме нещо, за да го запази!

Не, силно е делото на Учителя! То живее чрез нас! То не е покътнато нито на йота!