16.2. На духовна екскурзия до връх Мусала

Брат Начо Петров ни разказа следното:

През 1924 г. ме намери вкъщи брат Боев и ми каза:

- Набави храна за 7 души и се приготви да отидем на Мусала с Учителя! Имаме да вършим важна духовна работа!

Така и направих. Закупих храна, напълних раниците и на уреченото вре­ме бях при автомобилите на брат Лазар Котев, който тогава имаше коли и услужваше на братството.

Учителят наистина дойде, само че другите не бяха седем, е цели четири­надесет души. Казах на Боев: „Но аз съм приготвил храна само за седем ду­ши!"

Когато пристигнахме в Чам-Кория, се събраха още десетина. Идеята на Учителя беше да се върши духовна работа с малко хора. Но ето че сега не бяха малко хора, а една голяма група, за чиято издръжка не бях помислил. Но ето че все пак работата се нареди.

Беше летен ден и ние нощувахме на Мусала. Бях си поставил за задача да видя Учителя, когато спи. Колкото пъти се будех през нощта, все се вторачвах в Него, исках да Го видя. Но колкото пъти гледах към Него, толкова пъти Го заварвах буден и Го чувах да се моли. Чувах Го, че шепне: „Господи, Господи, Господи!"