6.10. Александър Кръстников

Той беше също пощенски чиновник в Бургас. Той бил също така увлечен от идеите и от делото на Учителя, но проявявал по-широки интереси. Чел много теософска литература, задълбочил в окултната литература. Възвисок, рус, с широко чело, увлечен в духовна работа, той не се оженвал.

През времето около 1920 г. започва да редактира списанието „Витлеемска звезда", което намери доста широк пласимент всред нашата подготвена за духовна храна общественост. Точно тогава бяха в разцвет комунистически­те, социалистическите, земеделските течения с подчертан социален елемент. „Витлеемска звезда" намери особено добър пласимент в селата около Хаско­во, Раковски (по-късно Димитровград), селата Крепост, Добрич, в самото Хас­ково. В тия селища Кръстников основал духовни кръжоци, гдето работил по същите методи, по които работил Учителят. Ръководителят на събранието про­читал текст от Евангелието и след това започвал да говори върху него - така, както правят всички евангелски пастори. Преди почването на „беседата" се пеели песни, повечето заимствувани от песенниците на Бялото Братство и на евангелистите, четели се молитви. През първите години те са имали остро от­ношение против православните свещеници, против православната църква, по­ради което са предизвиквали тяхното неприязнено отношение. Борбата на но­вото, което се стреми към по-далечни и по-възвишени цели, към „истинско хрис­тиянство" на мястото на кариеризирания църковен клир, предизвиква остри публични полемики, понякога ръководени от самите владици. На бурните зака­ни, че „ще изпратят стражари да ги арестуват", те остроумно отговаряли: „Изпра­тете, аслъ те са вашите ангели."

Основаните от него групи за духовна работа съществуват и досега, като постепенно се преляха към групите на Бялото Братство и се сляха с тях. По- дълго време съществуваха в Димитровград и в Крепост, гдето и досега се ползуват на почит всред местното население. След години Кръстников се премес­ти да живее в София, като посещаваше методистката евангелска църква, към която имаше склонност и лични отношения. През по-късните години той се пре­мести в Бургас и започна да пие спиртни пития. Въпреки това доживя до пове­че от деветдесет години. До края на живота си, както и във всичките статии на „Витлеемска звезда", той говореше и пишеше твърде почтително за Учителя, без да казва, че всъщност е бил негов ученик. През по-късните години, когато духовните нужди на последователите му нараснаха и той не можеше да ги за­доволява, те се приобщиха към Бялото Братство, гдето и сега съществуват като групи на братството. Уважавани са от местните власти, от комунистите и земе­делците, които винаги са ценели тяхното покровителствено отношение през миналото. И досега по селата те са едни от първите кооперативни стопани, уважавани от комунистите „като техни първи братя", без да признават, естествено, „окултните истини", на които те се опират.