5.4. По техническата организация на съборите

По какъв начин се организираше съвместният десетдневен живот на тия хиляда-хиляда и двеста българи - като се имат пред вид гостите от околността и от града, участвуващи пряко или косвено в съборите?

Хората се разпределяха на групи, по селища: братя и сестри от София, Пловдив, Русе, Габрово, Варна, Горна Оряховица, Стара Загора, Хасково - всич­ко повече от 30 селища из страната. Чужденци нямаше.

Извън беседите, всички селища получаваха задачи за извършване на някаква конкретна работа. Такава работа беше на първо място грижата за пре­храната: снабдяване на продукти, подготовка за готвене и раздаване на храна­та, на която всички имаха право и която всички получаваха безплатно през време на целия събор. Изобщо през време на събора между съборяните не ставаше нито дума за някакви пари. Невидимото „ръководство" се грижеше за снабдяване на продуктите от града, за тяхното натрупване в долната стая, от- гдето ги поемаха „дежурните". Пак така невидим диригент нареждаше ежеднев­ните „дежурства". Без много шум, по утвърдена традиция, дежурните набавяха вода от чешмата, пълнеха казаните на огнището. Дежурните работеха по ука­зания на своите „ръководители" при първа съгласуваност между дежурните хора. Останалото решаваше добрата воля и негласното съревнование. На обед ще се чуе весел глас:

- Кои бяха днес дежурните? Яденето днес беше много вкусно!

Лесно биха могли да се познаят тия дежурни по зачервените лица, които се открояваха из множеството като израз на признание за добрите думи.

През време на дежурствата проличаваха големите различия в социал­ния състав на съборяните. Един до друг, един след друг, около огъня се редяха висш чиновник от някое министерство, служащ от някое учреждение, учител­ка, фабричен работник, занаятчия, селянин с потури и дълъг виненочервен по­яс, гражданки и селянки - всички с еднакво усърдие изпълняваха дежурствата и се стараеха да поднесат колкото се може по-хубаво ядене.

Ние не чухме нито веднъж някакво недоразумение или някаква остра дума между всички тия добри българи. А мъчно можем да си представим една такава маса от хора от различни краища на страната ни, голяма част от които се виждат за пръв път, които могат да просъществуват десетина дни без проти­воречия, без стълкновение, без саморазправа, без нужда от полиция или от милиция. Естествено, не се чу нито една ругатня, нито един завишен, остър разговор. Напротив - хората разговаряха спокойно, разискваха различни въп­роси из живота, цитираха текстове от Писанията, из прочетените глави на Биб­лията или Евангелието, из беседите.

Според дадените задачи, за всяко селище беше възложено да се четат глави от Евангелието, да се разисква върху прочетеното между съборяните от същото селище. Софиянци четат евангелие от Матея, пловдивчани - от Марка, търновци - из Лука - глава след глава, всеки ден. Човек би могъл да се чуди каква сила събираше вниманието на тия хора, за да потъват така задълбочено върху дадения за проучване материал.