XI.

Призов към майките

Из брошурата „Стани, събуди се, търси пътя"

от Елена Казанлъклиева

Не зная защо обичам това име майка, защо звучи тъй мило в мене и със свещен трепет се разкрива една велика тайна, към която съм се стремила все­странно да обгърна, да изуча във всички царства: и като растение, и като жи­вотно, и като човек?

Наблюдавала съм и простота майка, която е обвита в дрипи, но тъй мила и неизменна в своето майчинство. Даже и когато наказва нейното дете, тя пак разделя с него последното коматче. Виждам нейната душа живо да трепти в надежда и вяра, че ще стане добро. Наблюдавала съм и богатата майка, която обсипва детето си в разкошна храна и дрехи, как тя е чудно надменна в това, което има повече от бедната. Но когато дойде до загубата на тия нейни чув­ства, когато тя трябва да се разделя със своето дете, когато то в агония прости­ра ръце за помощ, нейното сърце се отвива от всякакъв разкош, егоизъм и вражда. Защото огънят, който е в нейното сърце, пояжда всеки чужд елемент и тя открива сърцето си пред Единния, пред Когото и бедната майка се отправя, пред Когото и животното-майка се отправя; пред Когото и дръвчето-майка се отправя. Макар ний да не забелязваме това, късаме безразборно всяко цве­тенце и всеки неузрял плод, убиваме безжалостно малките животни, децата на тия по рода си майка и считаме, че правим добро.

Всичко, което е майка, е така мило, както всичко, кога е мъничко, тоже е мило и невинно. Но после животът, когато се развива, става по-егоистичен и по-свиреп, според природата му. Но то не е виновно. То, в своята еволюция, върши това, което е вложено в неговия инстинкт. За разумния човек обаче, в когото има нещо повече от инстинкта - разум и съзнание, една по-чиста душа, която е отражение на Бога и която е с по-напреднала еволюция.

Майка, това име сладко звучи в душата ми и когато срещна пред себе си такава с няколко палавки, които ги води, аз отстъпвам, благоговея пред нейна­та любов. Аз виждам Бога, облечен във форма, Който е пожертвувал Себе Си, за да отгледа тези души. Виждам квачката над своите пиленца, разперила сво­ите криле и внушително те респектира да отстъпиш от нея. Виждам как сърцето взима своята роля, изпълнено с топли и живи струи на божествена енергия, тя кътка ги, милва и къпе ги в своите чувства. И наистина, само майчината любов е в сила лъва да отстрани, смъртта да победи, студеното сърце да съживи и болестта да стопи. Така, като я гледам, за мен майката е великан. Пред нейно­то сърце всеки лед ще се стопи и всички страдания са бисери изкупени за нейната любов. Нейната топла любов ще вдъхнови поета, ще вдъхнови писате­ля, ще вдъхнови художника и той ще рисува майчината любов с най-нежни тонове и ще й даде най-красива усмивка. Ще вдъхнови артиста, музиканта и неговото чувствително сърце ще излее най-чудната песен с божествена хармо­ния. Нейната любов и вятъра спира, и бурята утихва. Бръмбарчето, пчеличката, пъстрата пеперудка и гущерчето, което е толкова страхливо, и те застават в закрила над своите мънички. В своята обилна любов тя е чудна и може чудеса да стори, ако би знаяла какво повече да направи. Но тази любов бива прекъс­вана от друг живот, който е от друг род и той тъй хитро се вплита в тази майка, в този нежен живот и после какво става? - Нарушава се тази божествена хар­мония и почват се викове, охкания, проклятия, бури се вият над този живот и както ябълката отначало е чиста, а после става грапава, червива и огрозява плодът, така и този майчин живот, вместо радост, изпълва се с грижи, с плач и не е така хармоничен, както е мислила тя. А не знае, клетата, че в нея играят роля два живота и че трябваше отдавна да ги отдели, както би отделила житото от къклицата, както би отделила семето от пясъка. Не е лесно да бъдеш майка, в нея има най-голямата приятност, има красиви моменти на святост, но ако не работиш над това, ти ще вървиш донякъде и като изникне плевелят, ще заглуши житото. Ние сме минавали през нисшите царства и докато сме съградили тези тела, у нас е останало от нисшата природа. И двете растат - и злото, и доброто. Ний трябва да работим над себе си. Всяка лоша постъпка в нас, ако не я очис­тим, ний ще я предадем на детето, тя ще иде в него и то ще изнесе погрешката на майката, макар че тя е скривала това в себе си. Всичко хубаво се предава и всичко лошо се предава. Не само грешките на майката и бащата, но даже и тези на деди и прадеди. Защо? - Защото те са дали в плътта на своите деца и добри, и лоши качества. Техните деца, което са могли, изправили са, а което не са, предали са го на техните деца. И последните, от четвъртия род, ликвидират с всички останали грешки.

Майката, още като дете, трябва да носи хубави и красиви качества в се­бе си. Както майката, така и детето, те трябва да се приготвят за тези свещени моменти на майчинство. Днес, за жалост, майката иска да се освободи.от това хубаво и свещено име, счита го само като дълг да продължи рода, или да има едничко, да й лъже очите. А тази, която има три, четири, тя пъшка под тежестта на своята мисъл, как ще ги нахрани, как ще ги изучи, как ще ги ожени. Като че ли животът, който вложил Бог в тях, не е промиелил и не е предвидил за насъщ­ните им нужди. Ако ний бихме живели по закона на любовта, щяхме да имаме всичко и тези, които идват след нас, ще наследят по-правилен живот. Най- първо хората не са уверени в истинския живот, който е съществен и в който има всички добродетели, знания, светлина и трайност. Уж вярват, но вярата -1М прилича на калайдисване. Един ден, след употреблението му, ще остане зеленият и котлясал съд.

Днес женитбите не вървят по естествен път. Момата, преди да е научила най-важното, което е - да бъде майка, тя започва със своите моди, подправки на лице, тоалети и всички външни етикеции, за да се хареса на мъжа. Душа, която търси да влезе в такива баща и майка, за да се въплоти, и тя не е на прав път. Тя гледа да дойде само на земята, а после ще раздели родителите, защото не й трябват. Ще почнат да се карат, да се бият и най-после ще се разделят. И то, детето, ще намери подслон другаде. А добрите души, които искат да дойдат на земята, не тъй лесно намират подходящи родители. Но те като дойдат, пома­гат както на себе си, така и на родителите си. Те не бързат да дойдат по незако­нен начин, защото знаят последствията. Трябва да познаваме великия закон на любовта и да изпълним майчинството като една велика задача. Едно дете, заченато в пиянство, не може да бъде здраво. Заченатото в насилие и кавги, то не ще излезе добро дете. То ще е своенравно, твърдоглаво, непослушно и ще върши това, което е нему угодно. Детето прилича на омесен хляб. Ако си турил чисто и прясно брашно, ако водата, с която ще месим, е чиста, квасът е пре­сен, турнато му е сол умерено, то и хлябът ще бъде подреден. Ако ли брашното е старо, горчиво, водата миризлива, квасът кисел, месено с разсеян ум, и хля­бът ще бъде такъв.

Жената първа играе тази роля. Ако тя е умна и съзнателна, няма да се поддаде на изкушение и разни страстни влечения, а най-първо, в нея ще има определена цел на идея, че тя ще стане майка. Тя ще приеме в утробата си едно скъпо същество, което, след толкова мъки и страдания, то се е очистило от греха и иде тук да донесе чистия небесен живот и да го прояви между хора­та. Не да дойде да яде, пие, греши и карайки родителите си да крадат за него, за да го изхранят. И след като са пропаднали в греха заради него, родят го на този свят, вместо радост в живота им, то ще им донесе срам и разочарование. За такива деца няма място на земята. Земята трябва да бъде засадена с най- идеалните хора, за да дадат пример на тия, които идат след тях. И за всичко това е виновна жената, която трябва да се приготви за майка. Какво по-хубаво и по-свещено има от майката? Майка, в пълния смисъл на думата! Да се вър­нем назад и да погледнем в историята за добрите майки, които са родили най- великите мъже и най-великия - синът на Мария - Исус, в Когото Бог се прояви със Своята любов и изкупи цялото человечество. Тези майки са се грижили не само за тяхното тяло, а и за душата им. В тях е имало свещена идея, че те ще извършат една поверена тям задача, за благото на техните малки братя. А днеш­ната жена, още като го зачене и роди, завайка се как ще го отгледа и изхрани. Това зачеване е безсмислено, безцелно. Тук играе ролята само страстта, коя­то предизвикала плода, вследствие на което се явява разочарованието. За всяко нещо в природата се плаща. Каквото удоволствие си позволиш да пра­виш, или разкош, тя те хваща и не ти дава да мръднеш. Как мислим ний, че всичко е без закон ли? Не, има един строго определен закон на справедли­вост! На всеки му е дадено право да се движи и работи за своето издигане, но никой няма право да изнудва каквото и да било, ако самият живот доброволно не се жертва. Но ако и да ти даде, като му обещаеш, че ще му го върнеш, а ти не сториш това, но го ограбиш и оставиш, законът те хваща. И тъй, както ти не знаеш и не мислиш, ще ти хване това, което си излъгал и ограбил, и ще му платиш до последната стотинка. Жената не е игра за удоволствие, нито е кук­ла, да я облечем с всички облекла и накити; тя трябва да има една вътрешна красота, да има двата принципа, като стимул на нейната душа - любов към Бога, любов към ближния си. Любовта към Бога ще даде живот на знания и светлина, ще има тя отворен храм, отгдето ще черпи материал, за да отгледа душите, които й са поверени. Когато мъжът и жената живеят по Бога, те не им дават пет, шест деца, а най-много две. А когато те живеят по човешки и се удоволствуват, тогава и тия техни деца ще правят същото. Момата, преди да стане за женене, още от малко дете тя трябва да обича Бога, да е благосклонна към всичко добро и да жертва себе си за една чиста и възвишена идея, за която да е готова да умре. Тогава и детето, като дойде, ще бъде добродетелно, ще се жертва, както за нея, така и за всяка страждуща душа. А сега, от ранна възраст още, на нея е втълпено, че ще се жени, говорят й за мъж, за прикя, за учение, че ще стане видна и добра дама, ще има богат мъж, но никога никой не я приготвя за тази свещена задача - майка. Тя всеки ден се реши и глади, пудросва и пише вежди и по 10 пъти на ден се оглежда в огледалото, дали е хубава, красива, дали ще я хареса богат момък. Когато видя такава мома, аз се спирам, погледна я и казвам, не на нея, но на душата й: сестро, гледаш се отвънка и си така старателна да се докараш на момъка, който, може би, няма да те разбере и да ти даде правото като на човек. А душата й, виждам, плаче в нея и казва: и аз така й говоря, но не ме слуша, излага ме на много срамни неща. Търси тя любовник по форма, която форма е изпълнена с духове на удо­волствия, които, като я вземат, ще й развалят лицето, ще й смачкат сърцето и още на втория, на третия ден ще се счепкат и сбият и всичката любов изчезва.

Когато туриш в капана някое парче пастърма за мишката, от любов ли я туряш? - Не. Ти я туряш, за да я хванеш и да се освободиш от нея, понеже ти прави пакост. Мишката не може да разсъждава повече, тя гледа, че има ядене и си казва: „те ядат и аз ще ям". Влиза в капана и щрак, затварят я. Така също и котката, като прегръща мишката с лапите си, от любов ли прави това? Обича я тя, но взема живота на мишката за нея си и не й дава да живее отвън. Така и хората. Момъкът обича някоя мома, но като я взема, днес я груби, утре я хока, изтезава я и за една, две години изяда живота й. Каква е тази любов? Ако не му е по волята, да й каже: „Не може да живеем двама, давам ти свобода да се разделим." Не, той ще я мачка, ще я върти, на негова калъп да я пригоди, за да може да си играе с нея. Да го чака до среднощ, за да се върне от механата; когато закача чуждите жени, тя да мига и мълчи, а той да се разкриля като петел и да кукурига - мъж съм тук. Е, от такъв живот какви деца ще дойдат? Ще дойдат деца, в които доброто ще бъде потиснато, а злото ще бъде пуснато. И за всичко това жената е виновна, защото не е заела своята задача, за която е предназначена, а седи там, дето не подобава. Търговка става, чиновничка, ад­вокатка, съдия, председателка, професорка, в долното съсловие - като работ­ничка, само и само да бъде равна на мъжа. - И това не е лошо, но това не е за всяка жена. Има си избрани жени за това. Едни жени, които ще заемат такъв пост като лекар, професор, съдия, адвокат, те заемат една обществена служба и искат да бъдат полезни на един народ, те не бива да бъдат майки. Те изцяло са погълнати в работата на народа, в държавата, и ако са майки, децата ще останат гледани от слугини и гувернантки. Тук майката се загубва. Тя трябва да се грижи за народа, тъй както за свое дете, да му даде най-нежните си чувства и добър пример в живота. Много майки, които пренебрегват за печалба някоя хубава душа - дете, оставят го на произвола и то се блъска в живота, валя се в тинята и после цял живот му трябва да се чисти, тогава, кога ще работи то? Затова и майката страда, и детето страда, и целият род се заличава, не остава никой. Защо? - Защото отпуснаха тази душа да се оваля отново и да спре вре­менно своя живот. Много майки гледат да наредят децата си, да станат хора на лице, както го казват. Гледа ги тя и дава си последната стотинка, крои планове и крепи надежди, че като се въздигнат, синовете й ще я гледат. Дава и продава, къса, залага обеци от ушите, гердани от шията, а като стане годен за работа, оженва се и отхвърля майка си. Защо? Защото тя само това му е давала, а не е влагала нищо друго свещено в неговото сърце и душа. И понеже не му трябва вече майка, намира друга по-млада, която отново ще му помага и той ще си живее тъй както по-рано. Тя, майката, трябваше да го научи да работи, да хра­ни нея и него, да се научи да жертва. А тия пръстени, гердани и ниви трябваше да останат за нея, защото, ако трябваше охолно той да живее и да не работи, бащата трябваше да бъде жив. А щом бащата не е жив, то пада се на него да помага. Аз познавам една такава майка, която със сетни сили издържа двама сина - с тъкане и със слугуване тя ги изучи, и като станаха единият учител, другият адвокат, на бърза ръка се ожениха и оставиха майка си в едно мизер­но положение. Тя се разболя, оставиха я на жена да се грижи за нея, тя си гледаше своята работа, а за болната нямаше кой да се грижи. Веднъж минах покрай тях и влязох да я видя, защото ми е близка сродница. Питам: къде е тук старата жена? Отговори ми жената, че е болна. Влизам в стаята, гледам на кревата няма никой. На кревата, на голите дъски, бе постлано едно скъсано шелте, без чаршаф, а възглавницата черна като въглен. Гледам на земята куп­чина дрехи, човек не се вижда. Оставам дрехите и виждам не човек, а чудови­ще. Коси разрошени, от месеци не видели гребен и в измъченото й лице от страдание не можах да я позная. „Кръстнице!" - извиках аз, защото ме е кръс­тила. Като я видях, стана ми болно на душата, защото я знаех каква жена беше. - „Ти ли си, кажи?" - А тя поклати глава, че е тя и две едри сълзи се отрониха от очите й. Извиках жената от вън и помъмрих я, защо я оставила да падне, защо не я обикаля по-често, може би нещо ще поиска. Аз пожелах да я подигна на кревата. В това време иде синът й и носи на майка си едно парче хляб и кашка­вал. Аз го погледнах в очите и му казах: „Бе братко, това майка ли е или живот­но? Как оставихте тази чиста и хубава жена на времето си в тази мръсотия? А каква добра майка тя беше за вас." А той сурово ми отговори: „Че какво, нали съм оставил жена да я гледа? Стани ма, мале!" - вика я той и държи хляба и кашкавала в ръцете си и не се спусна да я подигне, което може да направи всеки външен човек и да я тури на кревата. Ний вдигнахме с жената, но колко ни е силата? Тя е едра, кокалеста жена, макар че е отслабнала. Погледнах я - оцапана. Казах на жената да ми донесе вода в някой съд, за да я измия. Беше без риза, гола, пъхната в една антерия, а каква уредна жена беше! Той остави хляба и кашкавала и избяга. Аз я измих, пречистих и й казвам: „Виждаш ли, сестро, ползата от твоята неуморна работа, за да дадеше образование на тво­ите деца, за да спечелят повече пари и да живеят по-охолно? Ти не им даде вътрешна основа, не ги остави те да работят и ти да спестиш от твоето здраве. А сега ти ще страдаш, а те ще ти оставят парче хляб и ще мислят, че много правят за теб." И тя поклати глава и едри сълзи излизаха из очите на тази нещастна майка, като искаше да каже: „Разбрах, но късно е!" Ето печалните резултати на неподготвени майки, които, със своята обич, дали последните си сили, за да получат едно мило око, една нежна милувка от тия, които е гледала със сетни сили.

Друга майка видях в яхъра да спи при магарето и само един син има, но той пие и я гони. Викат я други съседи, роднини, като добра жена, искат да я приберат у тях, все ще им помогне нещо и да й дадат прилично легло. Но тя отказва. „Не, казва, синко, той е мой син и ако аз не мога да го търпя, тогава кой ще може?" И седи тя при него, а той я хока, навиква я, нарича я с най-лоши епитети, тя продължава да спи при магарето в яхъра. Уверих се в нейната май­чина любов, колко беше заседнала в нейното сърце и душа. Тя беше готова да умре убита от собствените му ръце, но да можеше да го изправи и изведе от този път.

Спомних си за легендата на майчиното сърце, как тя е дала сърцето си на своя син, да го даде на любовницата си, за да спечели нейната любов. И когато той е извадил сърцето на своята майка, с радост отива да занесе този скъп дар-майчиното сърце, за да спечели нейната любов. Но по пътя, в бърза­нето, той пада и сърцето извиква: „Ох, майка, уби ли се?" Това символизира майчината любов, доколко е тя готова да жертва всичко за нейното дете. На земята няма по-възвишена любов от майчината. Тя е Божествена любов, при­садена на земята.

И колко, колко нещастни майки са изложени на тия грубости! Те чакат своите синове по цели нощи и като си дойдат, те дигат ръка да я бият. А тя мълчи и търпи. При кого да иде? Късало се от нея, гледала го е със сетня сиро­машия и като стъпва той на нозете си, изтезава я. И този момък лъже друга мома. Лъже я, мами я, показва й пастърмица, шоколадчета и бонбони, докато я хване в своите нокти. А и тя не пада по-долу: маже се, лустросва се, гледа се по петдесет пъти на ден в огледалото и то все за него, който бие майка си, който я изтезава, който я държи в яхъра при магарето. Тя се гласи и чудо прави за него. Е, за Бога, такива бракове могат ли да отгледат чисти потомци? Ти си въобразяваш, че нещо хубаво ще вземеш, но само с въображение не става. Ако ти искаш да си купиш нещо хубаво за ядене или за обличане, само с въоб­ражение ли го вземаш? Трябва да се купи, но трябва да имаш пари. Така е и със семейството. Момата трябва да има чистота на мисли, чувства и желания, а бащата трябва да е честен, благороден и целомъдрен.

Само при тия качества може да ни дадат добри деца и то едно до две, защото за повече капитал нямаме. И затова, когато видя майка, че държи в ръцете си или на гърдите си дете, тя тъй нежно го поглежда, защото е вложила скъпи надежди и мечти и дава мило и драго, за да възрасти неговия живот, душата ми почва да плаче, защото, след вложената топла любов, ще се развие някое змийче, за да я ухапе, или пък ще се напие и ще вдигне ръка да я набие, а тя, от любов, пак няма него да упреква, а ще каже: „Пусти другари, майка, те те направиха така." Или ще я оставят на слугинята, а тя ще я остави без риза, оцапана и паднала на земята! Докато са малки, все са мили и сладки. За май­ката те са все таланти и гении. Птичка ли нарисува, гарга ли надращи, тя ще каже: „ето моя художник"; с бурия ли засвири, тя се възхищава, че музикант ще стане. Добре е да мислим доброто, но кога? - Когато сме посадили нещо и тогава да мислим, че като дойде дъжд, като пекне слънцето, ще израсне жито­то, ще цъфнат ябълките и всички хубави плодове, които сме садили. Но ако не сме садили и чакаме това, което са садили нашите деди и прадеди, такъв плод ще берем. Ако жената върви по този път, такава ще й бъде участта. Ще се реди и труфи заради мъжа, ще скрива своите недостатъци, които има в себе си и ще иска с лъжа да го вземе. Но и той не е глупав. Той изтезава майка си и тя също не зачита своята, пътеките й и сметките й не знае, не слуша съветите, счита майка си за глупава и проста и ходи където я поканят, докато й отнемат чисто­тата, а после ще тръгне тук и там, докато хубаво я доберат. Тя мисли, че майка й за лошо не й казва, а тя всичко предвижда и чувства, боли я, но кой ще слуша? Но, който не е слушал майка, природата ще го изправи. Тя има изпра­вителни домове, има и търговски домове, дето се продава човешка любов, до­като влезне, най-после, в приюта. Така е, щом влиза безразборно навсякъде, без да пита. Като влезне във вратичката, портиерът ще й се усмихне, ще я покани най-вежливо, ще й сложат разкошна трапеза с най-хубави напитки, за да се повеселял всички, после ще излезе окъсана, одрана и ще я изпъдят като парцал. Ще я поемат вълните на живота, дълго ще я мият и люлеят, докато очистят.

Разправяше ми една приятелка, която отдавна е умряла. „Обичах, казва, един, за когото всичко дадох и най-после, когато се надявах, че ще ме вземе, той ме захвърли. Останах аз да си чукам главата и да се чудя какво да правя. Попаднах в една компания момичета, които също бяха излъгани и се възмуща­вах от постъпките на тези мъже, които тъй нахално лъжат. Но ний ще ги научим: ще вземаме парите им, ще им даваме ласки лицемерни, а като намерим по­добри, ще ги зарежем, защото нямаме вече вяра в тях. И мен убеждаваха да ми намерят такъв хаплю, да дава пари и да го лъжа. И като ме дълго убеждаваха, аз се съгласих, но в мене все нещо ме спираше. Заведоха ме един ден при един господин и ме препоръчаха. Като влязох, каза тя, те си отидоха. Погледна ме той в очите и аз в срам потънах. Неговите очи не бяха очи на блудник, но бяха очите на баща ми, чрез които ми проговори: „Дотук ли стигна, дъще?" И аз преглътнах. Той се доближи до мене и ме попита: „Откъде си, момиче?" И аз казах. - „Ами кой те накара да тръгнеш в този път?" Аз му разправих цялата си история и всичките си страдания. Той се дръпна от мене и каза: „Ти, момиче, не си за такава професия, в тебе има и чистота, и свян. Ти си попаднала между такава среда, но може да излезеш от това положение. Намери си работа и почни честно и с труд да изкарваш своята прехрана и ще се прехвърлиш в друга среда. Вземи този наполеон от мене и си погаси първите нужди, докато намериш работа. Не се похабявай по този начин, защото последствията са страшни. Ако пък аз, че върша това, върша го, защото съм болен и неизлечим, затова, искам да забравя мъката си. Затова искам жени леки, непоправими, а ти върни се от пътя и никога не търси лесния път."

О, мила, когато излязох оттам, за мене просветна целият живот, пред мене се явиха хиляди други пътища за работа, макар и трудни, но имаше изход. Излъгана, но аз няма да лъжа. И дадох дума пред себе си, че не само няма да хвана този път, но когато видя някоя нещастница пропаднала, ще се мъча да я отклоня."

И наистина тя беше се поправила, ожени се и стана една добра майка, но стана жертва при едно раждане и си замина. Нейните деца бяха деца на кротост, състрадание и самопожертвувателност. Тя вложи нещо скъпо в тях. Тя намери своето място и остана вярна на него. „И тогава разбрах, каза тя, че има и добри мъже, които не само че няма да те изнасилят и излъжат, но ще ти дадат възможност да излезеш от това положение. В моите очи се издигна мъ­жът и не след много, Бог ми изпрати добър приятел, който не ме намери нито на улицата, нито с намазано и лустросано лице, нито по театър и сборове, а ме намери приведена в едно ателие на работа, гдето бях се научила да шия бели дрехи и чаках с вяра и надежда, че Бог няма да ме остави. И наистина, в един прекрасен ден, топлото слънце изливаше своите лъчи, които идеха и се пре­чупваха през прозореца, където работех и чувствах доволно неговата топлина. Веднъж аз си отивах за обед и гледам, върви след мене един млад господин. Аз се обърнах да видя кой е, но той не ме погледна както с очите на онзи, който ме укори, а сега той мило ме погледна, както с очи, които искаха да ми дадат отпочивка, прием и искреност. Те ме погледнаха и аз се наведох от скромност. Но вътре в мене, аз почувствувах небивала радост досега и пак си подигнах очите. Аз чух тих шепот: „Аз те обичам, аз зная всичко за тебе, не се бой, но въпреки това аз пак те обичам. Даваш ли ми ръката си? Аз не съм лъжец, по­вярвай ми!" И аз отговорих: „Да!" На другата сутрин той ме срещна пак и ми каза: „Приготви се за идущата неделя, ще бъдеш моя другарка. Аз имам малко моя работа да уреждам и може би няколко дни да не се видим, но ти бъди спокойна, аз ще бъда верен на своята дума." От моите очи .се търкулиха някол­ко сълзи, от радост и от страх, но той ми каза: „Не всички хора са верни, но не и всички са лъжци. Имай вяра, аз отдавна те следя и видях, че сегашните ти постъпки са чисти и животът ти е безукоризнен, а за мене е важно настояще­то." Това бяха последните му думи. На следващата седмица той пак се срещна с мене и ми каза: „Ела с мен да идем на един магазин, за да си вземеш потреб­ното." Заведе ме, взех всичко каквото ми трябваше. В неделята се венчахме, заживяхме живеем до днес."

Има провидение, мила, казах й аз, което следи всеки един живот и се грижи за него, тъй както градинарят за своята градина, тъй както майката за своето дете. Обаче всеки е длъжен да бъде искрен към тази обща майка приро­да, която дава всичко, но и води сметка. Щом нарушиш закона на чистотата, гурне те във водата да те изкъпе и ти плачеш, че страдаш. А тя ти казва: „Аз ти дадох чиста дреха, а ти си я нацапала, сега, като те чистя, ще мълчиш." После даде ти един скромен кредит на здраве и красота, за да посрещнеш необходи­мите си нужди, а ти пак започваш големи предприятия, изхарчваш всичко и хайде в болницата. „Ама как тъй?" Тя мълчи. „Ама дай, ми!" Тя отговаря: „Аз ти дадох материал за малък дом, а ти започна голям. Сега ще дойдеш на лечение и да си набавиш капитал."

И тъй, жени, мои сестри, плачевно е нашето положение. Да преброим колко бракове са щастливи, колко майки са щастливи с оцелели здрави деца, а още и добри. А хиляди и милиони са в плачевно състояние. Защо? - Защото не са във връзка с Бога и не вършат волята Му. Изменят законите Му, наруша­ват принципите, продават се, купуват се, лъжат се, докарват се и мислят, че това няма да излезе наяве. А не знаят, че животът е по-скъп от всичко и че ако мъжът и жената вървят в правия път, Бог ще им избере другар и другарка, както отначало. За това Христос казва в Писанието: „туй, което Бог е съчетал, никой не може да го разлъчи". Какво Бог е съчетал? - Любовта и мъдростта, правдата и истината. Това Той е излъчил от Себе Си. Вложил в нас тия качества за работа и те да излъчват също тъй добродетелите на благоухание, любов, неж­ност, милосърдие, състрадание. Всяка негова постъпка да бъде жертва на се­беотрицание. И кой може да раздели две такива души? - Никой! Те и да ги раздели някой, Бог ще ги събере пак отново, макар и през гори и морета да бъдат разделени.

Ще ви разправя една приказка-легенда, от старо време, за да ви изясня законите, по които действува небето, че туй, което Боге събрал, никой не може да раздели.

В минали времена имало един цар, които познавал Божествените зако­ни и бил уверен в това, що казва и върши. Свиквал той през всяка година събор в неговия дворец и между хората идвали и животни, на които разбирал от ези­ка и те от неговия. И като ги събирал, показвал им Божиите пътища и Неговите закони и принципи, че всичко, което Той урежда и прави, е право. Доказва им, че това, което Бог събира, никой не може да раздели. Между тях, орелът, най-силният между птичето царство, си казал, че това, което Бог събира, аз ще го разделя". - „Добре - казал царят, - опитай се и виж, и догодина като се събе­рем, ще ми кажеш пред цялото събрание, че си разделил. Тогава аз ще ти пре­отстъпя □ този закон." Разотиват се всички и след няколко дни, в същия град двама млади ще се венчават. Облечени в сватбени дрехи, и двамата отиват на черква, за да извършат обреда. Орелът грабва булката и отлита с нея, остава момъкът с цялата сватба, но сам, нещастен, останал без тази, която толкова много обича. Той не намира вече смисъл в своя живот, нито утеха към нещо. Отчаян, той тръгва да пътува безцелно, където му видят очите, за да прекара това тежко време. Тръгва с един параход през океана и не след много време вдига се силна буря и параходът се разбива. Той едва се хваща за една спаси­телна дъска, която го извежда на един пуст остров. Застанал така самотен на този остров, картините от неговия живот започнали да се редят пред очите му, от юношеската му младост до запознаването му с неговата обична другарка, за щастливия и страшен ден, когато отнеха любовта му от ръката, за преживе­ните моменти и борби в неговата душа, до настоящата картина, пред която се намира. Никого няма вече той, който да мисли за него Родители отдавна загу­би, нито тази, която го обича. - „Ето, краят ми е тъй печален и колкото по- скоро, толкова по-добре." И тихо зарони сълзи, виждайки, че всичко рухва пред него. Животът е безсмислен, когато загубиш най-ценното в света - лю­бовта. Навежда се той на коленете си и отпуснал сърцето си на свобода в последна мъка. В това време побутна го нещо по рамото. Обръща се той и какво да види? Той вижда своята скъпа другарка, която му бяха отнели на вър­ха на неговото щастие. Той я гледа и не може да повярва. Мисли, че е видение, но тя му казва: „Не бой се, миличък, наближава скоро да се върнем в своето отечество. Ела и скрий се под леглото ми и като се изпълнят дните на клетвата, той ще ме заведе пак на същото място, а ти ще дойдеш с мене." Скрива го тя под нейното легло. Когато орелът е донасял храна, тя давала и на него. И така, те прекарали последните си дни в очакване и радост, че най-после ще дойде краят на техните страдания. Най-после дойде последният ден на срока, че трябва да занесе момата пред царя, за да му докаже, че той може да раздели това, което Бог е създал [събрал]. Грабва той момата заедно с леглото и я заниса в отечеството й, защото съборът пак е свикан от царя. Царят пак започва да учи хората и животните на Божиите пътища и закони, като в заключение казва, че туй, което Бог събере, никой не може да раздели. И тъкмо царят изговаря тези думи на своите поданици, ето пристига и орелът с булката заедно с нейното легло. Изправя я пред царя и казва: „Ето, царю, аз доказах противното на тво­ите думи, че което Бог събере, аз мога да разделя. Аз разделих тия двама мла­ди, които отиваха да се венчават и взех булката из ръцете на младоженеца и ето, една година време както те са разделени и оправдавам моите думи."

В това време момата отваря вратичката изпод леглото и момъкът изли­за. Орелът вижда, че неговата хитрост се осуетява, че царевите думи са върни, че туй, което Бог събира, никой не може да го раздели, през толкова далечно пространство, Той пак ги събра! Тогава той отстъпва от своите доказателства и прекланя глава пред истината.

Божествения живот, който ни е даден от горе, той не се губи, той е винаги около нас, обаче ний го отбягваме да се прояви, изследваме нови теории на нови учения, за които скъпо плащаме. Една майка, която ражда и децата й умират, тя не се запитва защо става това. Тя с готовност пере пелени, ходи по гробища, но да изпълни волята Божия, това е тежко за нея. Една майка, на която децата не излизат добри, тя не се запитва защо е това, а започва с хули, клетви, хвърля вината на този, на онзи, но да се обърне към Бога, това й е тежко.

И тъй, животът ще се поправи само тогава, когато жената намери своето място, приеме майчинството като най-свята длъжност и преди да намери възлюбление, тя трябва да изпълни ума си със светли мисли, сърцето с красиви и топли чувства и тогава, когато й пратят души от горе, ще ги облече в най-фина плът, която няма да пречи на Божествения живот. И тогава ще дойде щастие, радост и утеха на тия, които са на земята. А сега всички видове училища отварят разни професии, отварят се кръчми, кабарета, публични домове за срам и по­зор на XX век. Излагат сестра си и майка си за печалба, събличат я гола в каба­ретата за удоволствие и гавра на тия нисши братя. Но да се е замислил някой да отвори училище за приготвяне на майки, за отглеждане истински деца още от ранна възраст, а не училища за техните тела и трапезарии само за обикновено ядене. И това не е лошо, при липсата, която днес съществува на подобна бла­готворителност. Но каква полза, като се изхрани един крадец, лъжец, което още от ранна възраст се е покварило с всички видове разврат. Има ли нужда от много хора, от които малко полза ще има? Ако ли ги раждаме, за да имаме стада за война, това е друго. Но все трябва да имаме истински хора, истински майки, истински деца. Та кой ще е този, който ще подаде ръка на своята паднала майка и сестра и да я изведе на правия път? Та нима няма пробудено чувство в много души и сърца? Не е ли прокълнало из себе си белия цвят на чистота? Не вика ли то своите майки и сестри на почивка и да им даде почтеното място на майка? Не ще ли бъде радост за цялата земя, когато тя застане на това достойно за нея място? И тогава ще настъпи вечна пролет, ще се чуят гласове на песни, музика, естествените танци на веселата трепетлика и лекото скачане на бистрата води­ца Радостно, весело всичко из земята ще прокълне и звездите ще се усмихнат весело на тази чудна промяна, що става на земята. Ще дойдат тогава отгоре най- велики музиканти, художници, поети, писатели, лекари, професори и велики учи­тели, които ще дадат на човечеството напътване към светлина. Земята ще се обърне на рай. Та нима няма сега хора, на които да е заговорило съзнанието и сърцата да не са почувствували отвращение от тази мизерна гледка на това паднало състояние, в което се намира майката, жената? Та нима мислим, че така ще остане това докрай? Погледнете в училищата и вижте децата си увити и оваляни в партизанства, настроени един против друг в тази крехка възраст, ко­гато умът на детето трябва да бъде в най-идеални мисли и сърцето му - с най- възвишени топли чувства, паметта му чиста и прясна, приготвена за неговите уроци. Къде ще намери то прием, кой ще го научи на добро? У дома - кавги между родители, а в училищата учителите бистрят политика, на улицата бой и псувни. Къде може да се спре тази клета душа и да намери подслон? Бащите се заровили в сметки и полици, а майките се разлютили, че нямат за мода какво да си вземат и светът е в олелия. И всеки си кротува и мълчи, пържи се в своята мас. Но с мълчание и с тъпкане по стария път няма да стане нищо. Иска се от нас да се запретнем, ний, жените, като преди Велик-ден, да изхвърлим от нас всички стари навици и отрицателни мисли, чувства и постъпки и да изстържем старото от нас, тъй както излющените стени биха се изстъргали. И да турим нова музика, за да се преобрази нашият ум, сърце и воля и да станем чисти за работа. Защо­то, ако вървим така, стените ще рухнат, таваните ще се съборят, подовете ще потънат, а ний, къде? Ний вървим в един гибелен път! Жената-майка се губи от­пред очите ни. И малкото останали, които желаят да излязат от този път, няма откъде да узнаят. Не емансипация ни трябва на нас, жените, нито права на ня­какво равноправие с мъжа, тя и без това носи това велико право в себе си, дадено й е от природата, но тя е понижила всичко в себе си, защото се е възпро­тивила на нейния закон.

Трябва ний, жените, да си подадем ръка от всички краища на света и да заработим на това свещено поле. Войникът пролива кръвта си, за да извоюва свободата на своя дом, мирно и тихо да подслони главата си при своята дру­гарка, майка и своите мили деца. А като се върне, какво намира? Друг замес­тник, а децата оставени на произвола. Има ли смисъл да си пролива кръвта? Така и ний трябва да воюваме до кръв срещу този вековен враг - разврата, покварата и лъжливия живот.

Майки, върнете се към свещения си дълг, оставете всяка друга длъжност, тя сама по себе си ще се извърши, щом като майката застане на своето място. Всички други въпроси са второстепенни. А за тия, които искат да заемат об­ществено място, нека се откажат да бъдат майки. Не може две длъжности да се изпълняват. Аз опитах и скъпо платих, видях, че е невъзможно. [1] Животът не може на две места да е концентриран в едно и също време. Или едното, или другото. Жената не може да бъде на работа, домакиня и майка. Силите се из­черпват, нервите се изтощават. И ний виждаме навсякъде нервно болни майки и бащи. Бащите се изтощават от прекалена работа, за да набавят дома си с голям доход, което е пряко силите им, защото нуждите си сами ги увеличава­ме. Или бащите, предадени на алкохол, разни никотини, скитане по театри, кабарета и какво ли не, а сън малко и не навреме, средства за курорти няма, ето нервната болест. Ако ние вървим по естествения път, ще бъдем хиляди пъти по-хубави от сега, при това мазане, което правим на лицата си. Погледне­те една жена в лицето, когато не е намазана, ще видите, че лицето й е изгоре­но, сухо от тия разни помади и белила, за които прави толкова кавги с мъжа си, а понякога дава и честта си, за да стане хубава и красива. Когато майка й я гледаше, то бе чисто бяло, с розови бузи, а сега, черви се и пудри се, но лицето й е дряхло. Вътрешната мъка е изписана в нейните очи и се познава, макар тя да е турила лустросване от вън.

0, майки и сестри мои, да се върнем към хубавото име майка, което ни е дадено от природата. 0, как мило звучи то в душата ми и с нищо не искам да го изменя, ни с богатства, ни със знания, нито с разкошни дрехи, ни с питателна храна, ни с царски палати, - при това хубаво име - свещено призвание, да бъдем майки! След като майката дойде, всичко ще дойде, тя е любовта, а в любовта е живота. Не зная дали съм аз първата пчеличка, която обикаля около кошера и пее сладки песни, и буди вече моите проспали се сестри. - Станете, о, мои милички сестри и майки, веч пролетта дойде, цветенцата цъфнаха тъй неж­но и пръскат благоуханния си аромат. Около нас чакат нашите нисши малки братчета и сестри, бръмбарчета и пъстри пеперудки, щурчета, гурнати се тре­вата за песен, жабки отскачаттихо и гущерчета бързат страхливо. Птички песнопойни, весело прелитат към нас, обикалят и пеят, чакат великият пример от нас - човеците, майките, жените, за да се предадем всички в обща божествена работа. Тогава ще се чуе песента на вечната хармония и радостта ще бъде без­крайна, че са се събрали най-после след толкова мъки и страдания, Божията Любов, Мъдрост и Истина! [2]

------------------------------------------------------------------------

[1] Писмо на Учителя до Елена Казанлъклиева от 3.1.1924 г. (вж. „Изгревът" том VII, стр. 62 и тук, стр. 586):

Любезна Еленке,

Доброто в живота всякога тържествува, а Любовта всякога побеждава. Да се служи на Господа, това е смисълът на живота. Скърби и страдания, това е само менение на сцената. Трагичните случки съвпадения, това са действия на духовната драма на живота. Бог е Любов и велика и непонятна е тази Любов в своите прояви. Весел Дух.

Само Божията Любов е Любов.

(Свещеният подпис) 3.1.1924

София

[2] Писмо на Учителя Дънов до Елена Казанлъклиева (вж. „Изгревът" том VII, стр. 62):

София, 14. XII. 1923 г.

Любезна Елена,

Любовта към Бога, своя Учител и Духът в себе си дава възможност човек да надмогне. Стегни връзките. Думите лесно излизат, делата мъчно стават. Съборянето идва като водата, а съграждането като кога из баир. Желая да имате познания истински за живота. Живота не е в богатството, ни в сиро­машията, не е в силата и безсилието. Живота е в Любовта, в Бога висшето благо. Не огорчавайте Духа, казва Писанието. Не отнемайте условията на про­явлението Му. Враговете на душата само смутове внасят. Сега държиш зре­лостен изпит за принципите и добродетелите на живота. Извадете основно­то от всичко казано досега от всичките ваши съществувания. Разберете съ­вършено думите на вашия Учител, вложете ги в сърцето си, посейте ги в умът си. Желая ти да растеш и плод да дадеш. Една е Любовта у. Бога.

(Свещеният подпис)