Има места в планината, които не са благоприятни за туристи. Там има други сили, които действат разрушително. Но те също създават свои забележителни места, но силите и вихрите им са негативни по заряд. И ако човек не е във връзка с Невидимия свят, може да премине през премеждия. Всички произшествия в планината се дължат на това правило. Създават се дисхармо-нични вихри или от човека, който посещава планината или от самите места, през които той минава.
Боян Боев беше поискал да отидем на Страшното езеро, до което се отива след като се отклонява от хижата на Мальовица. Бяха му разказвали приятели, че там има застрашителни и красиви неща. Аз бях минавал там. Наистина имаше такива места, но лично аз не ги харесвах. Ние отбивахме едно такова пътуване, но брат Боян настоя. „Ако вие не дойдете, аз сам ще тръгна". Беше решителен. Не можехме да го оставим сам да тръгне. Той се движеше трудно, трудно придвижваше крака си и ходеше с бастун. До хижата отидохме с рейс. Тръгнахме тримата. Сестра Мария го подкрепяше под ръка, аз носех раниците и така полека-лека стигнахме до Страшното езеро. Времето бе слънчево, хубаво време, което рядко се среща в планината. Вместо да се радвам на тази красота, нещо не ми позволяваше. На връщане долу на равното, след като сме преминали през всички камъни, препятствия долу на полянката преди клековете, сестра Мария се подхлъзна, падна и си счупи ръката между китката и лакета на дясната ръка. Голяма беда ни сполетя. Брат Боян едва се движи, а сега Мария е със счупена ръка. Свечеряваше се. Да тръгна с Мария, не мога да оставя Боян. А ако останем на това място трябва да се пали огън през нощта, а тук има трева и клек, който е суров. А не сме подготвени за нощуване. Изобщо трудности - най-голямото напрежение в живота ми. Първо взех една мукава и направих нещо като коруба, като шина и върху нея поставих ръката на Мария и я превързах. После започнахме да слизаме. Беше се стъмнило и само по интуиция намерихме пътеката и се затирихме ле-ка-полека до хижата благополучно. Преспахме там и сутринта се придвижихме до София. А там в болницата докторът ме запита кой е правил превръзката, защото му хареса как е поставена ръката в корубата и че е добре привързана. На Мария тук поставиха гипс на ръката и така тя се мъчи няколко месеца докато оздравее ръката й. Учителят също не разрешаваше да ходим по този циркус, макар че сме се изкачвали от хижата до връх Мальовица и до Еле-нин връх с Него. Повечето минавахме през връх Дамга, по Додов връх, по билото до връх Мальовица, когато се изкачвахме от 7-те езера. Тук изгледа е по-хубав и по-безопасен. Какво значи Мальовица? „Мал" на френски е зло. А Мальовица означава: „От зло, по-зло". За да минава човек през такива места изисква се будно съзнание, връзка с Невидимия свят, да се движи човек в мълчание и в пълна концентрация в себе си. А ние тримата се движихме, приказвахме си това-онова. Накрая дойде онова, което докара бедата. Не оценихме, че ни беше дадено хубаво време. Аз наблюдавах, но не можех да се радвам, защото усещах, че някаква невидима ръка не ми позволяваше да се радвам. Случи се онова, което трябваше да се е случи, за да си научим урока как се върви по-страшни и опасни места.
