IV.

Бележки към спомените

на Ана Шишкова

Вергилий Кръстев

1. За Ана Шишкова знаех от разказите на Мария Тодорова и Борис Ни­колов. Когато заговореха за нея, те се променяха и говореха най-възторжено за нейното пребиваване на Изгрева. А защо? Била е скромна, смирена сестра, движела се безшумно, като нянаква мравка. И като мравка се е подвизавала на Изгрева и като мравка си е свършила работата. Работила е за големия мра­вуняк, наречен Изгревът.

2. Винаги си е носела някаква малка, тънка, измачкана тетрадка, понеже след записване на някоя мисъл и разговор с Учителя си я пъхвала в джоба на жилетката. Вървяла е след Учителя, била е до Него и е слушала и записвала думите Му. По-късно тя ги преписва в три тетрадки, обикновени, по 40 листа, и ги предава за съхранение на Борис Николов, като му казала: „Брат, предавам ти онова малко, което съм записала от Извора на Словото. Малко е, брат, по­неже съм много малка пред този Извор. Съхрани го, брат, и предай го на друг, за да го отпечати, та да се споменува името ми на Небето, че този път съм отстояла в Пътя. Два пъти съм се отклонявала и сега трети път се отклоних, но овреме се върнах на Изгрева и при Учителя. Тези три тетрадки са доказателство, че съм се върнала и съм отстояла и съм била вярна до края на Учителя." Това му е казала. Това много го е впечатлило. През него преминаваха много мате­риали, които той не помнеше, но винаги ме питаше: „А прибра ли на Ана Шиш­кова тетрадките?" - „Прибрах ги." Ей, Борисе, ей, Ана Шишкова, аз също съм верен и сега ги публикувам. Прибрал съм ги и сега ги слагам в „Изгревът" том XVII.

3. Защо реших да ги публикувам в „Изгревът" том XVII? Първо, в „Изгре­вът" им е мястото. Второ, сега им дойде времето и трето - влизат в концепция­та на този том. Защо ли? В този том влизат хората, които са положили изпит за вярност към делото и Школата на Учителя. Някои са се отклонявали, но после са се завръщали и с удвоено трудолюбие са си завършвали пътя. На концерт- рецитала на 28.IX.2002 г., един човек се приближи до мен, подаде ми един плик с няколко банкноти и ми каза: „Това е за Словото на Учителя". Ето го Словото на Учителя, записано от Ана Шишкова. Непроменено е!

4. Често Мария Тодорова ми разказваше, че или на Изгрева, или на ек­скурзии в планината, както са се били събрали около Учителя, в кръг около Него, по едно време излиза от групата Ана Шишкова и така скромно и така смирено започва да декламира някое ново свое стихотворение. Поезията й е била с обикновени думи, но в нея е имало живот. Харесвали са нейната поезия и което е най-важното - в присъствието на много поетеси и поети около Учите­ля, никой не е казвал лоша дума за нея и за нейната поезия. А защо? Виждали са една смирена сестра, която се е движела като мравка и са приемали, че това е поезията на сестрата-мравка. И са я оставяли да си върви като мравка. А иначе биха я стъпкали с крак, както това са правели с мнозина. Мравката си е останала мравчица. Предадоха ми само няколко нейни стихотворения от рев­ност и от завист. А сега, 2002 г., всичко е изгубено и затрито.

5. Издирих нейната дъщеря Донка Славкова. Що писма бяха изпратени, що разговори проведох с нея на Рила, но най-накрая написа спомени за майка си и ми ги изпрати. После, на следващата година, отново я разпитвах и тя даде допълнителни сведения. Исках снимки за майката. Не пожела да намери или пък не искаше да ги даде. Били й скъпи. А сега, 30 години след 1972 г., когато тя не е жива и когато всичко е затрито, то сега скъпи ли са някому? Скъпи са на мен и на програмата „Изгревът". Но само на нас. Не и на другите, които са ги изхвърлили отдавна.

6. Ана Шишкова е живяла и отраснала в голяма немотия и сиромашия. По онова време по селата са орали и сеели нивите си. Чиновници в селото и в малкия град са били почти само учителите. Поради немотията, тя е социално завързана с онези, които проповядват хляб и свобода за бедните. А това са комунистите. Тя става член на комунистическата партия, за което я уволняват като учителка по чл. 70. Ето това е било нейното отклонение. Учителят й бил казал така: „Досега два пъти си изменяла на Школата ми и сега е третият и последен път, както се отклоняваш. Направиш ли го, то ще бъдеш отстранена за 25 000 години от мене." Случва се така, че се била отклонила, но със смъртта и на двете й дъщери, то тя преживява голям удар и се свива в себе си. Започва да работи със Словото, идва на Изгрева и загърбва комунистите. Но след 9.IX.1944 г. прави постъпки пред новата комунистическа власт, че е съкратена по чл. 70, с който член уволняват комунистите учители и й признават тези годи­ни и получава една малка пенсия, с която живее на Изгрева. Комунистите си заплащат за това, че е била вярна към тях - оформят й пенсията. А тя се завръ­ща на Изгрева при Учителя. И се отплаща на Учителя с тези три тетрадки с разговори, записани пред нозете Му. И накрая се откупва пред Учителя от прегрешенията си с тези три тетрадки.

7. Какво представляват тези три тетрадки? За мен са чисти бисери. За­писани са, запазени са и са ми предадени, като ме предупреждаваха да вни­мавам с тях, защото са бисери. Толкова много материал е преминал през ръ­цете ми: и писма на Учителя, и оригинали, и скрижали, и какво ли не още. Но пред тези три тетрадки аз благоговея. И аз, Вергилий, се прекланям пред тази мравчица - духовната сестра Ана Шишкова.

8. Нейният материал се предава дословно и той се набира от оригинала от Марина Иванова. Аз съм сложил само заглавията и съм ги номерирал. Това не пречи на никого. А това отговаря на концепцията на програмата на „Изгре­вът".

9. Сестра Ана Шишкова, жива беше долу на Земята и жива ще бъдеш и горе на Небето с твойте разговори. Жив бях аз на Небето и жив съм на Земята днес, във формата на мравка движа се в мравуняка от хора и човеци, но сега съм взел три сламки и ги нося на гърба си. Това са твоите три тетрадки. Нося ги и пъшкам, падам и ставам, но жив да съм, ще ги занеса до „Изгревът" том XVII. И оттам излизане няма да има до веки веков. Амин.

Жива си, сестра Ана Шишкова, на Небето.

Жив съм и аз, Вергилий, на Земята. Жив трябва да бъда, за да съединя Небето и Земята отново чрез Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно.

Амин!

12.30-13.30 ч на 24 октомври 2002 г.

София