Ана Шишкова

III.
Стихотворения

СНЕГЪТ

Чудна, прекрасна бяла премяна
облече Ти днес на земята!
Душата ми е нежно засмяна,
пази ги, о, Боже, тъй семенцата!

О, милостивий, преблагий Боже,
облечи и нас с такваз премяна -
с радост да учим, мислим, работим,
с всекиго да сме в правилна обмяна!

ВДЪХНОВЕНИЕ

(Пред Учителя при разговора Му с учениците
полянката, след беседата - Познах Бога в Учител)

Велик си Ти, Създателю,
с Твоите Творения
и свят си, Благодателю,
в Своите проявления.

Денонощно ний желаем
на Тебе с Любов да служим!
От сърце ние мечтаем
ученичество да заслужим!

Помогни ни, Отче Святи,
от грях да се освободим,
да заживеем, Благатий,
кат Тебе ний проявим!

В ТЕБЕ

О, Святий Боже, Великий Творче,
Тебе съзирам всъде, всякога,
в Тебе живея, кат младо борче,
чийто връх не клюмва никога!

И в радост, и в скръб, и изпитание,
Ти си с мене, Ти ме тешиш,
топлиш сърце ми, бяга страдание,
че всичкий товар от мен свалиш.

Ти ми говориш с бели облаци,
със светлите звезди в тихата нощ,
сутрин с Венера, сясно слънчице:
„Аз съм със тебе, давам ти мощ!"

Отклонението

Думи на Учителя:

„Сестра, когато имате вдъхновение, то е Божие посещение. Пишете, пи­шете и често си ги четете. Който пише хубави работи, като замине, ще го срещ­нат светли същества и ще го водят на хубави места."

„Отец ми ви даде на мене и аз ще ви заведа при него."

„Вие отначало сте били с мене, но сте криввали в ляво и сега внимавай­те, че ако се отдалечите от мене, 25 000 години ще чакате в страдания!"

„Бог е Вечна, Велика, Разумна хармония, в която всички трябва да сме наредени като нотите в ключа Sol - всеки на мястото си."

НА УЧИТЕЛЯ

Учителю, наш бащице,
привет от нас приеми,
наша мощна подкрепице,
всякога с нас бъди!

Искаме ний, Учителю,
да сме верни всеки час,
да слушаме, Спасителю,
кат' говориш с нежен глас.

Всекиго ний да възлюбим,
на всекиму да простим
и тъй Бога ний да славим,
и към Сион да вървим!

Помогни ни, Учителю,
да сме будни всеки миг,
да гледаме, Спасителю,
постоянно Твоя лик.

Как ни мъдро поучаваш
и с Любов наставляваш,
все нагоре да летим
и греха да победим.

Доброто ние да видим
в нашите братя мили,
за основа да го сложим
в живота с всички сили.

И тъй, всички ний да станем
проводници на добро
и без мъка да отстраним
от живота всяко зло.

По тънкия конец всички
дружно ние да минем
и весели, като птички,
отвъд е радост да стигнем.

Амин!

МОЛИТВА КЪМ ОТЦА

Боже Милий, моля Ти се,
дай ни сила и живот,
да се учим и работим,
и да служим на тоз род!

Да сме нежни като цвете,
да сме тихи кат зефир
и невинни като деца,
да имаме всегда мир!

Твойта милост е голяма,
Твойта Любов - Велика,
щедростта ти нийде няма,
нито нейде прилика.

Ти създаваш, благославяш,
всичко в мъдрост да расте,
плодове на правда свята,
с любов да ти принесе.

С нежни чувства, прави мисли
и при изкушение,
с Истината да избегнем
всяко прегрешение.

С крепка вяра и надежда,
с пълно упование в Теб,
злато, скъпоценен камък
да намерим ние навред.

И тъй всички ний да влезем
в Школата на Христа,
всички дружно да Те славим
за Твоите чудеса.

Таз година ний да мълчим,
догодина да търпим,
а третата да вярваме,
четвъртата надяваме.

Че ще изгрей нова звезда
в нашия небосклон,
че ще пробуди Любовта,
Тя да ни е свят закон.

Амин!

ТЯ

Тя беше всякога край Него
да чуе мъдрите Слова -
в беседа, полянката, обеда,
с молив и тетрадка все първа:

- Събирай си ги в едно сандъче! -
нежно й продума на Витоша,
с бащинска Любов тез думи изрече
и тя гласът му послуша.

Направи си сандъче за разговорите,
насъбра тетрадки много и много,
и желае всичко да препише и подреди -
от 1921 година знанието, що възлюби.

Моля Ти се, Отче Милостивий,
разум й дай, благородство и сили,
да извърши желаното, Преблагий,
да зарадва всички жадуващи мили!

ЖИВЕЯ - УЧЕНИКЪТ

Живея в светлите простори,
де няма скръб, де няма смърт,
между широки кръгозори,
де вечно цветята цъфтят!

Де белите цветя ми говорят:
„Вземи ти от нас чистотата!"
Де червените ми се усмихват:
„Вземи ти от нас Любовта!"

Де жългичките ми внушават:
„Вземи ти от нас Мъдростта!"
Де сините духът ми повдигат:
„Вземи ти от нас Вярата!"

Де зелените ме насърчават:
„Върви, не бой се, все напред!"
Де моравите ме поздравяват:
„С високий идеал напред!"

(Четено пред Учителя на Витоша. „Много хубаво!" - изрече.)

НА ЛЮБИМИЯ БЪЛГАРСКИ УЧИТЕЛ И ВОЖД -
ДРУГАРЯ ГЕОРГИ ДИМИТРОВ

Привет Вам сърдечен, труженик народен,
що с душа си любиш младите сърца
и сееш светлина с духа си свободен,
и тъй Ти огряваш нашите лица!

Твоят идеал е: Правда и свобода!
Великият девиз: Братство и единство!
Ний ще вървим след тебе сега и всегда
и след нас ще тръгне цялото мнозинство.

Не се гаси това, що вечно гори
в сърцата на всички събудени души!
Тях позор не може никога покри,
защото ги вече грехът не души.

(И още много, много има най-разнообразни. Най-много са молитвите й.)
Панагюрище, ул. „ Оборище" 16,

Донка Славкова

Две стихотворения, написани от Ана Шишкова на гърба на нейна снимка от 26.XII.1940 г., София, Изгрев

Трупа, трупа и наваля
Снегът по земята,
А вътре в мене е топло,
Радва се душата.

Че след малко ще да грейне,
Ясното слънчице,
Ще се стопят снеговете,
Ще цъфне цветенце.

Най-напред в градинка мала,
Бялото кокиче,
Що пролетта предвещава,
Нежно, кат момиче.

3.І.1941 г.

Ето вчера, днеска грее,
Милото слънчице,
Топи снега, тече вода,
Ще израсте цветенце.

Колко много ги обичам,
Кокичетата бели,
Които не се страхуват
От снега дебели!

И нашата баба Анка
Е кокиче бяло,
Не се бои от мразове,
Рано разцъфтяло.