125. Мекотата

Няма по-хубаво нещо от мекотата. Тя е пластична, огъва се. Най-твърди­те стават меки. В моленето дохожда разумното, знаете как да го превърнете. Взеха му костта, но аз го повиках и го угостих. Не отказвай се да разрешиш мъчнотията. Разрешиш ли я, то е поклоняване. Поклонените глави носят богат­ство. Допитвай се до умния, до добрия, до силния. В дадения случай отстъпи пред неговата добрина, че неговата сила е по-голяма. Да разбереш изпит ли е. На всички ви ще се смачка фасонът. И на Христа се смачка, всеки да се подиг­рава с Него. Ще кажете: „Божия работа е." Ще признаеш, че е смачкан; веднъж ще го смачкат. Ще дойде изпитание. Да си издържите изпита, иначе ще се повтаря. Не преждевременно да е!

Навреме кажи: „Такава е Волята Божия." При изпитание сам си и ти ще си избереш пътя. Вие сте при вратата на големите страдания. Предвидени са и са неизбежни, ни повече, ни по-малко. Ще е равно на силата ви, на знанието ви.

Като се раздвои човек, не може да се примири. Който се сражава с вас, може за половин час да потъне. Запалете с кибритена клечка опашката на дявола. Аз говоря за героите. Никакви кревати, юргани и сестри милосердни, но телени мрежи. Ще минете, искате - не искате, ще го минете.