116. Самоотричане

С ума си, като дойдем до Бога, ние вече се освобождаваме, ама не с една мисъл. Да се самоотрече. Вие не сте правили опит да се самоотречете. Раздадеш всичко, тръгнеш с тояга, дойде изкушението, смеят ти се, ти съжаля­ваш.

Аз не тъй. Аз ще забравя моите пари и ще тръгна с тояжка. Няма да пече­ла по този начин - да ми подаряват крадена къща, да я взема. Ще кажа: „Аз ти не ща крадената къща." Ти си имаш стаица хубава от Господа. Ще се самоотречеш, ако намериш по-ценното, бисера. Отречи се тогава от старото и вземи новото, иначе в крив път ще влезеш.

Не знаят как да произнасят гласните букви. С гърлото „о". Може „а" с гърлото, но няма резултат. „Е" е спомагателно на „и".

Имам много добро мнение за вас. Много си добър и от голямата добрина страдаш. И много си лош и от голямата си лошавина страдаш. Уморяваш деца­та от глад.

Пазете вашето знание, опитността, която имате. По що се отличава тво­ето богатство от моето? Кожите са на животните. Това богатство не е твое. Не можеш да туриш ни едно камъче върху без позволение, иначе се разрушава, без план и място е. Не плачи, дигни я! Защо ви е страх от смърт? Смъртта срещал ли си я? Вижте резултатите на смъртта, не нея. Овците умират и без давене на вълка. Ние умираме от непослушание.

Бог казва: „Ще се храниш с добродетелите, с Истината, с Правдата, с Милосърдието, с кротост, с въздържание." На стария ред не туряйте нещата.

Не със стар чувал да носиш брашно. За всяка нова мисъл ти трябва нова торба; със старата торба ще развалиш житото. Което можете да приложите. Един при­мер: В една американска църква свободна седи един богаташ, мисли всичко да разсипе. Какво да се моля, никакво добро не си направил. Цялото имане, жи­вота си. Обещах, ще се моля. После станал пръв усърден. Как ще приложим Божията Любов? Ако не живееш добре, ще те дам под съд. Като дойде Син Человеческий, съд ще има. Ще бръкнеш, само една златна монета ще вземеш. Няма по лесен начин печелене. За когото изцерите 10 000 долара, 1000 англий­ски лири, български 100 лири златни.

Помнете: В човешката мисъл седи да знаеш как да запалиш ума си. Да знаете как да се самоотречете. Не да тръгнете да просите за бедните. Добро е аз да работя и каквото изработя, всичко ще го дам. Като ученик, няма да ида да прося за другите, не е правилно това.

Защо Йуда евтино продал Христа? Те му обещаваха милиони, но го излъ­гаха, че от скръб за парите се обеси, че не можал да спечели. Та, хитри бяха евреите. Та, и вие, кога правите погрешка, правите, че имате алчна мисъл. Ще се омажеш, но се скарали с Радославов. Благодари, че не си турен в листа на министър. След време - всички в затвора. Като ученици, да имате една светла, чиста, ясна мисъл. Гледам какви са моите намерения. Правя ли Господа като параван, да се крия да печеля, или той да припечели благото, което аз имам, без корист. Свири, но знаеш как. Ако не знаем как да мислим и се учим!

Кой ще даде? Говорят тенденциозно. Разбрах, че не са разбрали. После идат да ме питат,

Ако пиша една книга, може да я пиша за себе си, за близките и за Бога. Хубаво е за Бога да ги пишем. Ние да прославяме Бога, а Бог - нас. „Аз теб прославям на Земята, а вие Ме прославяйте в себе си!"

Любовта не е една лесна наука. Като влезеш в Любовта, ще си абсолют­но свободен. Ще видиш във всичко много хубаво и добро, ни помен ще остане от страданията, недоволството. Единственото нещо, което освобождава чове­ка, е Любовта. Знанието, свободата са начини за Любовта.