94. Любовта е наука

Любовта е наука. Тя е силна, тя е най-реалното нещо, което във всичките области работи. Тя те подбужда. Малко да те побутне, и ти се окуражиш. Лю­бовта има много методи. Бутне те, търкаля те, окаля те, после те вземе и те окъпе. Една млада мома, много красива, трябва да мине през едно царство. Любовта я огрозила, да я не откраднат. Та, ако се наблюдавате, красотата е нещо духовно; някой път се виждаш в огледалото хубав, някой път - грозен. Вие, жените, ако работите, ще дойде красотата у вас. Които са красиви, са работили.

Да сте толкова проницателни, че зад грозното лице да намерите краси­вото, което търсите. Относителна е красотата, то е в сравнение. Духовната красота има една линия и всичките мускули имат еднакво отношение към нея.

Очите ти да са правилна елипса - нито много отворени, нито много да жумят. Много затворените очи показват мистичност, но и скритост; затваря си очите и мисли да се не познае какво мисли. За в бъдеще няма да има скрито. Ще ви изучават през стените. Сега ни виждат от невидимия свят какво правим в стаите си, той ни филмува. Някои филми ще се затрият. Вижте, Давид напра­ви една погрешка преди 3000 години, хиляди милиони хора са чели и я знаят. Йуда? Всеки знае какво направи Йуда. Пък и всеки знае какво направи Петър, че се отрече. То е за насърчение. Петър е сюжет филмуван, за да се учат другите. Сега Петър, като дойде, няма да го познаете. Страхливите са все Петровци. Петър, ако дойде, ще каже: „Според старото учение аз се отрекох, спо­ред новото не се отричам." Отрече се, че дяволът го пресяваше. Човек да не разгледва лично работите. Има нещо повече от личността.