6. Братска учителска среща, състояла се

на 13 и 14 август 1945 г. на Изгрева

Тук ви изпращаме основните мисли, изказани на тая братска среща.

Изтъкна се голямото педагогическо значение на посещението на родите­лите от учителите, работа чрез музика и практикуване на дълбокото дишане. Препоръчва се уважение на децата и да се посяват семената на положителното в тях. Препоръчва се възпитание чрез пример.

За изкореняване на кражбите в училището, приведе един брат един свой опит. Поставили кутия на видно място с надпис: „Тук се поставят изгубени вещи." И за малко време кутията се напълнила с изгубени вещи и кражбите престанали.

Изказа се желание да се образуват овощни, цветни и зеленчукови градини в училищния двор или вън от него, с възпитателна цел.

Препоръчва се да се създаде методика на Паневритмията. Изтъкна се нуждата да се снеме музиката на Паневритмията на плочи, които да се изпол­зуват в училищата.

Въпреки нажежената политическа атмосфера в училището и обществото, с голяма тактичност и смелост да се провежда новото в училищната практика.

Някои учители изтъкнаха важни свои педагогически опитности: В учебните предмети, дето му е мястото, подчертано се изнасяли идеите на новото учение. Те са започвали в гимназията с песен, основали домашна библиотека за учени­ците с литература, съдържаща новите идеи: между книгите - беседи от Учителя и окултна литература.

Подобни книги се разпространявали между учениците, колегите и общест­вото. Използували са хиромантията, френологията и физиогномията за запозна­ване с характера и способностите на учениците, по такъв начин са влизали в по-тясна връзка с учениците, за да им говорят за новото.

Един брат-учител е използувал и радиестезията за същата цел. Той през свободните учебни часове е искал от всеки клас да му зададат писмено и ано­нимно въпроси, които ги интересуват, на които отговарял изчерпателно. Тези часове били най-интересните и най-възторжените, в които учениците са получа­вали храна, от която се нуждаели.

При разговори на братя и сестри-учители с Учителя, последният е изказал следните педагогически идеи, които се изнесоха в братската учителска среща:

Запитали Учителя дали е време да заработим за новото, като учители. Той отговорил: „Време е и не е време. Който е разбрал новото и е проникнат от него и го живее, за него е време. А който не го е разбрал и не живее в него, за него не е време."

Учителят е казал още в подобни разговори: „Научете да се хранят правил­но децата, защото правилното физическо хранене помага и за духовното хране­не. Да научим децата да служат на другите - с това ще се научат да служат и на Бога. Природата е творение на Бога. Ако запознаете децата със земята, огъня, въздуха, водата, светлината и с техните проявления, вие сте се добрали до най-съществения метод за работа."

Една сестра изтъкна, че вместо молитва и кръстене, практикувала едно­минутно мълчание. Друга учителка е правила с децата тайна молитва, за да благодарят за слънцето, въздуха и пр. Това било съветът на Учителя към нея. Той й казал, че досегашната молитва била механическа. Учителят й казал още, вместо молитва да се произнасят с движение думите: „Да мислим добре, да чувствуваме добре и да работим добре."

Един учител препоръча вместо молитва да се произнася възпитателен лозунг в песен. Друг препоръча вместо молитва да се произнася подходящо мото.

Изнесе се и следната идея на Учителя: Да се молим за учениците, които ние възпитаваме.

Върху подобни и други педагогически въпроси се препоръча специалната педагогическа беседа на Учителя, в тома „Да възлюбим" (Вторият младежки събор, 1924 година).

Изтъкна се още идеята на Учителя да се използува законът на съответст­вието (аналогията), за да се представи на децата отвлеченото [чрез] нагледното.

Беше предвидено братската учителска среща да мине с едно събрание, но големият интерес и ентусиазъм наложиха тя да се продължи в три събрания.

Възторгът на учителите - братя и сестри, бе особено голям, също и готов­ността на всички за творческа работа за новото бе изненадващо силна.

В края се изтъкнаха някои важни мисли, казани от Учителя в беседата, държана на 1 .IX.1942 год., на братската учителска среща. Трябва да се започне с фактите: с реките, изворите, електричеството и прочие. Преди изучаване на фактите не можем да говорим теоретически. Докато човек се занимава с чужди мисли, той е в автомобила, автомобилът го движи; когато човек започне да се занимава със своите мисли, той е извън автомобила, сам се движи. Трябва да излезе из автомобила навън.

Вие трябва да опитате новата култура. Всяка духовна храна, която се дава на децата, трябва да съдържа светлина, топлина и сила. Помнете едно: вие като учители всякога ще предадете на учениците си едновременно вашите добродетели и вашите недъзи; това ще стане, без вие да знаете.

Не може да предадеш на хората това, което нямаш.

Да кажем, че в едно отделение или клас не седят мирно. Какво да се прави? - Учителят да вземе няколко акорди и целият клас ще се хармонизира. Учителят много лесно може да научи децата да станат проводници на доброто. Най-първо, той трябва да ги обикне. Децата познават кой ги обича. Да не усетят децата, че ти можеш да излъжеш пред тях. Учителят ще се учи от децата и децата ще се учат от него.

Новото, което децата носят, е за Учителя. А това, което Учителят носи, е за децата.

„Научете се да присаждате тръни и да обработвате плодни дървета."