25. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев

от 11.llI.1938 год.

Господин Пеньо Ганев (учител),

с. Равна, Годечко

11.III.1938г., петък, 1.30 ч обед

Пеньо,

Здравей! Много се радвам, че си добре и че си бодър и тялом, и духом, а най-много - че си доволен от дохождането си. Поддържай тази бодрост задълго и тя да ти стане като свойствена черта на твоя характер, всякога да бъде с тебе. Това е здравословно състояние и нека тя дати бъде един неизчерпаем извор, отдето непрекъснато бликат сили, енергии за работа, вдъхновение, което да ти дава подем на духа към най-великото, благородното, възвишеното, което осмис­ля живота и изпълва човека с радост и веселие. С крилата на духа си лети из безбрежните пространства на всемира, обхождай организираните светове не­земни, любувай се на тяхната красота, храни се и с оная храна, която употребя­ват там, която поддържа вечния живот, чети, мисли през цялата седмица и в събота ела при мен и ми разправи своята опитност и сподели с мен свойте наблюдения и преживявания на твоята душа през време на свойте пътешествия! Помни и не забравяй, че идването в София те задоволява и че е от голямо значение за тебе сега!

Ако аз не си идвах често, не бих могла да изкарам толкова години по селата! Тази област ми е позната като бял ден, имам опитността, затуй мога и да те насърча в това направление.

Днес шната лекция е великолепна и тя е като насъщен хляб за днес за тебе, както ьи поставен. Колко би останал доволен, ако можех да ти я изпратя още днес с писмото наедно, но ха де, какво да се прави, като и аз искам да ги вписвам тези бисери, да не ги изплъзвам из ръцете си тъй, понеже всяко нещо, което не се записва и заучва, лесно се забравя. Пък това са принципи, закони, това са рецепти които с нищо не можем ги плати, та поне да ги запишем и заучим, че през вековете ще ни бъдат като едно велико съкровище, безценно богатство в живота ни. Имам много да пиша, ще се постарая тези дни да ги изпратя. Ти и всички, които ги получават, имат нужда от тях за укрепване, за насърчение. Ти сега имаш нужда от четене словото; и аз имам тази нужда, но за мен засега обстоятелствата са тъй втечени, че повечето време давам за външна техническа придобивка на цигулката. Всяка вечер брат Калудов ни събира и зор, до 22и т. г. от нас иска да изкара виртуози-музиканти, да свирим в оркестъра на най-великият Дух на битието и на Неговите ученици на ранина - гимнастическите упражнения. Голяма привилегия! Господ да ни подкрепи, защо­то за всяко добро начинание има и съответни големи препятствия за преодоля­ване.

Много съм заета, много работа, много трудности в цигулката има, докато се добие нужната сръчност и техника, но нищо без труд не се постига.

Почвам да свиря, часът е 2. Много мили привети, твоя Елена.


Говорихме за слънчогледов шарлан да вземеш. Знай, че аз не съм мерак­лия, предпочитам маслото, щом е евтино. Та, както искаш.

Ако ти желаеш, вземи някой 1-2 кг, но за мен, аз и не обичам салатите. Както искаш ти, така направи.

Нямах листове, пък исках да ти пиша. Довиждане в събота, утре.