28. Разговор с Учителя на полянката

на Езерото на чистотата на 1.VIII.1932 г.

Светът е пълен с учени хора, които носят като натоварени коне. Това не са учени.

В камъка е събрана чиста енергия, която чака бъдещето. Един ден тези канари ще се разцъфтят, но изисква се това: някой да влезе в положението на канарите, да ги обича. Нали докато слънцето не изгрее, виждаш сутрин черна земя и като изгрее слънцето, треви, цветя и пр. поникват. Значи, по-рано е всичко скрито-покрито. Така и в камъка са скрити нещата и чакат своето време.

За да обичаш камъка, ти трябва да видиш Божественото, което е вложено в него. Ти обичаш една кесия заради това, което е вложено в нея, една книга - заради това, което е написано в нея. И в камъните е вложено нещо вътре.

При знанието започва един (прозаичен?) процес - пречистване.

Значи, не може да има знание. Понеже от хиляди години хората живели неправилно, има наслояване на нечистотии и така нищо не можеш да учиш. То е кал.

Та, най-първо ще почнеш един процес на чистене и най-после ще започ­неш със знанието. Например, млад си, като дете мислиш, че света ще завладееш. По едно време дохождаш до 30, 35, 45 [години] и почваш обратния процес и казваш: „Тая работа не върви, остаряхме, прегърбихме се." И ти се чудиш как стана това. И не ти се иска вече да се учиш. И преждевременно си остарял. Това са скрити идеи, това е асфиксия. А можеш да се подмладиш, подновиш, както казват алхимиците. Най-първо трябва да се образува една среда между всички ви. Ти ще носиш старостта като една маска за света, а пък ще носиш младостта вътре в себе си. Когато си пред света, ще си с тази маска, а като си сам, ще си махнеш маската. И тогаз ще имаш две форми. И ще ти кажат: „Ти видя ли онова момче, което пореше?" Ти ще си като старец пред тях. Ти ще си мълчиш и няма да кажеш, че ще си онова момче.

Сега, другото заблуждение е, когато човек каже: „Когато отидем на небе­то." Как ще отидеш на небето, когато си с тези стари възгледи? Тогаз ще преве­деш какво значи „старост". Това е една дума, първоначална, която значи „Исти­ната да е в тебе." „Sat" е истината. Проявяваното е само Истина. Следова­телно, ако ти си се проявил, ти си се проявил в Истината. А щом си в Истината, ти си свободен. И смъртта не може да има власт върху тебе. А пък ти остаряваш в лъжата и мислиш, че всичко е безсмислено. Това е лъжа. Това е сянка на живота. Лъжата е сянка на Истината. Лъжата няма собствено съществуване. Това, което правиш в съгласие с Истината, то вечно пребъдва, а това, което казваш с лъжа, то е илюзия. Камъкът е път, по който човек е минал. Камъкът е бил преди човека. Когато праведният падне върху камъка, то камъкът е мек като вълна, а пък когато грешникът падне върху камъка, той е твърд. Тези канари носят скрития живот. Зад тях, зад всичко това седи разумен свят, нещо хубаво, красиво. Като пипнеш това камъче, то ще бъде като съединителна нишка, за да видиш нещо друго. Канарите ги наричат спящи духове.

Любовта с нещо съвсем неразбрано; който я с опитал, знае. Не може да се опише Любовта. Има един момент, по който се познава. За онези, които не обичаш, нищо не можеш да направиш. А пък за онези, които обичаш, всичко можеш да направиш. Това чувство, чрез което всичко можеш да направиш, това е проява на Любовта. Тогаз всичко ще учиш. За тебе животът се осмисля. Силен ставаш тогаз. Изгубиш ли това чувство, пак ставаш слаб. Това момен­тално става. Това е контакт. Туриш ли контакта, силен си. Изгубиш ли контакта, пак нямаш сила.

Това, което казах за камъните, е още встъпление. Можеш да вържеш камъка с конец, да закачиш другия край на конеца и да движиш камъка с мисълта си. Също така е възможна и левитацията. Можеш да се вдигнеш във въздуха. Там трябва концентриране на мисълта. Когато човек знае, идва до знанието, а когато не знае, идва до суеверието. Суеверията са неща недоучени. А при вярата няма изключения. Вяра е като вярваш, че нещата ще станат така, както Бог е определил и другояче не могат да станат. И ти няма да туряш никакъв свой план. Ти ще туриш вярата, че ще стане с тебе така, както е определено. Опреде­лено е колко висок ще станеш, колко дълги ще бъдат краката ти, нито един милиметър няма да станат по-дълги. После, определено е колко ще ядеш. Нито един грам повече няма да ядеш. Вярата е вяра в това, което Бог е начъртал, предопределил. А предопределението е най-разумното същество в света. А ние разбираме предопределението като фатализъм, защото в него е нашето знание, а пък в това, което човек е определил, там е невежеството, там е фатализмът. Ние виждаме, че никога нещата не стават така, както ние ги мислим. Не знам дали нещата на някого стават така, както ние мислим. Но всякога стават по-добре, отколкото ние мислим. Например най-напред човек се разорява и после вижда, че нещата са станали по-добре, отколкото е мислил той.

Вярата е Божественото. Ти казваш: „Как ще стане това?" Ти остави това на вярата. Каквото аз правя, аз това го знам. А пък да вярвам, значи да вярвам в нещо, което стои по-високо от мене, то върши за мене нещо. Божието съзнание ме е обградило вътре в себе си и благодарение на това ние живеем. Но необхо­димо е човек да спазва разположението на едно дете.

Сега, като ви говорих за камъните, аз ви говорих само за подвързията на книгата, а пък какво има вътре, само аз прочетох и го оставих за себе си.